Представете си стара циганка, дъщеря й, внучката. Старата циганка е учила, работила, говори и пише на български език. Дъщеря й е ходила на училище до четвърти клас, работила е още по-малко и от това, може да говори на български, но не може да пише. Внучката не е стъпвала в училище, нито говори на български, нито пише, за работа е малка, бременна е.

За тези усложняващи се с всяко поколение проблеми ние предлагаме все по-опростени, все по-неадекватни, все по-съмнителни решения и наричаме това стратегии за интеграция. Преди десетина години социален зам.-министър ми обясни, че е открил спасителната формула: за ромите трябвало да се направят клубове, чисти и топли, да влизали там, да четели списания, да се чувствали и те хора. Сега председателят на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси е напреднал на такова разстояние в търсенето на спасителна формула, от която клубовете му се привиждат като къщи. Според Цветан Цветанов големият проблем на ромите е жилищният. Цялото това дежа вю ме накара да припомня един свой текст, писан преди месеци за списание "Тема". За съжаление той е актуален, защото проблемите са същите, предлаганите решения - пак толкова неадекватни, а ефектът - ясен. Просто ще се похарчат едни пари от едни хора (неслучайни).

Жилищната идея, която няма нищо общо с действителността, вероятно се е родила в главата на някой брюкселски чиновник, съответно нямащ нищо общо с циганите, освен че ги е виждал на снимка в лаптопа си. Някой изряден до последната папка. Неразделим от айфона. Конструиран от стандарти. С разграфено мислене. С бутони, които го задействат само ако бъдат натиснати с правилните думички. Ромите в България трябва да бъдат интегрирани - правилен бутон. Ако не бъдат интегрирани там, ще потърсят място в Европа - адски правилен бутон. Трябва да ги интегрираме чрез нещо, което да гарантира оставането им в България - бутон, с който се отстрелват два заека. Какво да е това нещо, какво да е - къщи!

Най-вероятно така е зачената безумната идея да се решава проблемът на ромите в България, като им се строят къщи. За да си представим защо тя е прегърната от българската държава, трябва да се върнем от Брюксел в София. Тоест при българския чиновник. Той е случайник, когото събитията са изтласкали във властта. Днес го има, утре го няма. Колкото - толкова. Не в смисъл колкото време - толкова, а в смисъл колкото успее да се облагодетелства - толкова. Щом Брюксел дава пари за къщи, що пък да не са къщи. От едни фургони след наводненията се откраднаха толкова много пари, камо ли от къщи. Ще съфинансираме! Ще строим! Ще инвестираме в интеграция, ще градим мулти-култи общество, ще покажем на Европа, че даваме мило и драго да спасим чистичкия им пейзаж от българските цигани.



Къде са в цялата тази работа циганите?



Ами - няма ги. Те са само повод Европа да даде, а България да усвои едни пари. Те са само аргумент за поредната печеливша имитация. Тяхното отношение към жилищния въпрос няма никакво значение нито за чиновниците в Брюксел, нито в София. Това отношение го има на съвсем други места - в периферията на всеки български град и село, в гетата. И в един разказ на Георги Данаилов в стил виждал-съм-и-щастливи-цигани. Тези цигани, които Данаилов описва, били наистина щастливи по някакъв повод, и то толкова много щастливи, че им се искало да направят нещо извънредно, нещо необичайно, нещо свръхпразнично. И го направили - подпалили къщата си. Тя горяла, а те още повече пеели, свирели и танцували. Такива са взаимоотношенията на циганите с къщите им за потрес на брюкселското и българското чиновничество.

Ромските квартали наистина имат големи жилищни проблеми, но основният им проблем е, че са приспани от онова, което в речника на оня брюкселски чиновник се нарича култура на зависимост, на очакване. Тя беше изграждана в продължение на много години, защото устройваше и политическите партии, и ромските лидери, и неправителствените организации, и самите роми. Сега гетата трябва да се събудят, сега някой трябва да каже, че сънуването свърши.

И точно в този момент на някого се присъниха отново къщи за роми. В тях, разбира се, няма да бъдат настанени онези роми, които работят и със спечелени с труд пари са си построили свои къщи. В тях ще бъдат настанени точно онези роми, които нито имат къщи, нито имат квалификация и работа, нито децата им ходят на училище. Но от факта, че ще бъдат настанени там, нито родителите ще станат квалифицирани, нито децата грамотни. Просто вместо бездомни, безграмотни (както ромите употребяват тази дума) и безработни ще станат безграмотни и безработни в луксозен дом. Който ще бъде луксозен няколко месеца.



Какъв проблем решава това?



И как подобно решение допринася за интегрирането на ромите? С какво един безработен и неграмотен човек ще се интегрира, ако е настанен в луксозното гето? И как този българин, който трябва да го интегрира, ще направи това, ако самият той е завършил висше образование и живее в стая с бокс на квартира с двете си малки деца ученици? Този българин никога няма да приеме, че неукият ром, който е превърнал раждането в поминък, заслужава повече от него - училия, можещия, плащащия данъци, треперещия над децата си. И родителите на този българин квартирант няма да приемат това. И приятелите му, и познатите му, и колегите му. А те са тези, в чиято общност трябва да се интегрира настаненият в къща ром.

Ако обаче надигнете глас срещу ромските къщи, ще ви обявят за нетолерантни. Хора, които са готови да се впуснат в една безсмислица, раждаща омраза, са готови да обвинят в омраза онези, които се опитват да търсят смислени решения. Готови са да защитават безсмислицата с най-високопарните думи, защото тя е печеливша за тях. Пет пари не дават за самите роми.



Ако ромите въобще съществуват за тях, то те съществуват като бенефициенти,



като целеви групи за европейски проекти, т.е. за европейски пари. Тези хора са толкова гръмогласни в лицемерието си, маскирано като загриженост за малцинствата, че стъписват търсещите разумни и перспективни решения. Карат ги да се свият, да не задават въпроси, да се преструват на съгласни, за да не изглеждат нетолерантни. Щом си против къщичките за роми, значи си против самите роми. Но щом си готов да крадеш от проект за къщички за роми, значи си много загрижен за ромите.

Проблемите на българските роми могат да бъдат решени единствено и само по формула, зачената, износена, родена и отгледана в България от хора, които наистина искат проблема да бъде решаван, а не да "приберем тук едни пари". Имитацията "ромски къщи" е сгрешена още в началото си. Оня чиновник в Брюксел, който си въобразява, че ще закарфичи ромите към къщите им в България, просто няма представа, че съществуват хора, които могат да си подпалят къщата ей така, да става весело.

Интеграцията - тази куха, обезсмислена вече дума, трябва да се преведе в конкретни задачки. На първо време са достатъчни и три: ромите трябва да работят, децата на ромите трябва да учат, законите трябва да се прилагат еднакво - без негативна, но и без позитивна дискриминация - спрямо всички граждани на държавата.

По данни на Световната банка заради липсата на образование и квалификация и в резултат ниската икономическа продуктивност средностатистическият ром в България "губи" годишно по около 5000 лв. приход, обяви неотдавна постоянният представител на банката в София Маркус Репник. Така от етническите роми, които според тазгодишното преброяване съставляват 4.9% от населението в България (325 хиляди души - а те на практика са двойно повече),



държавата губи общо по около 700 милиона лева годишно



"Всеки лев, инвестиран в образованието на ромите, носи 7 лв. приход в държавата", каза още Репник.

Докато и ние не погледнем на ромите по този начин - като на увеличаваща се (без)работна ръка, няма да заложим на истински вместо на имитиращи решения. Строителството на къщи за ромите е имитация. Ако жилищният проблем на ромите е най-големият, защо българската държава не съчетава решението му с друг голям проблем - във всяко село и малък град стотици български къщи стоят отдавна празни, вече рушащи се, ограбвани редовно точно от роми? Тези къщи нямат шанса да бъдат продадени. Какъв е проблемът да бъдат купени от държавата и предоставяни на роми срещу строго следени договори с тях децата да ходят на училище, а помощите да бъдат прекратени, защото тези къщи имат достатъчно големи дворове за прехрана на семейство? Защо не се търси работещата за България формула? Ами защото обикновено се търси друг тип формула - тази, която ще донесе за усвояване едни чужди пари и едновременно ще запази гетата такива, каквито са сега, удобни за манипулиране по време на избори.