Неизбежното и все по-насъщно повишаване на пенсионната възраст на българите постави отново на дневен ред въпроса как се пълни общата хазна и специалните фондове на НОИ. Прави са колегите, които поставиха на първо място сред причините за дефицита в пенсионния фонд факта, че от началото на кризата драматично спадат платените вноски в пенсионния фонд, измерени като дял от брутния вътрешен продукт. Нацията отделя доброволно все по-малка част от произведеното за издръжка на пенсионерите. Ключовият термин е "доброволно". Вярно, че дефицитът на пенсионния фонд се запълва от бюджета, но избягваме от плащане на вноските за старини. Как? От ден на ден все по-откровено. Масов е навикът фирми да начисляват точно вноските, но да не ги внасят в НОИ. Истински ренесанс бележи практиката в трудовите договори да се пишат минимални (или занижени) заплати. Дружно лъжат фиска и работници, и работодатели - надницата се доплаща в брой. Разновидност на същата шега е "почасовата" заетост, работникът уж се наема за час-два дневно (колкото за оправдание, ако на работното място нахълтат инспектори и полицаи). В истински разцвет е
икономиката на егоизма,
в която участниците се водят от собствения си интерес, и то с днешна дата. Благодарение на мъдрия "разходопокривен механизъм" в социалното осигуряване дори децата знаят, че НОИ харчи до стотинка парите, внасяни от работещите днес, за да плаща на онези, които вече вземат пенсия. И дори не му стигат. Защо тогава нормално мислещият егоист ще се осигурява на пълната си заплата, след като "неговите" пари отиват за плащане на чужди пенсии? Колкото много здравен данък да ти удържат, все еднакво минимално медицинско обслужване ще получиш ти лично. Срещу естествената логика на личния интерес
не действа заплахата с инкриминиране
на деянията на работодателя и работника, съотборници в най-масовия национален спорт. Той включва избягване, заобикаляне, укриване и пряко присвояване на данъци. (Изброяването върви в нарастваща степен на риск и намаляваща степен на интелигентност.) Никъде по света няма сериозна разкриваемост на фискална ерозия, в която участват и двете страни по сделката (продавач и купувач, наемател и наемодател, работник и работодател...). Както при корупцията, никоя страна няма интерес да свидетелства. Най-малко когато и двете страни са еднакво застрашени от наказание. Затова ще има точно обратен ефект идеята на синдикатите за наказателно преследване и на работниците, съучаствали наред със своите работодатели в укриване на реалните заплати. Нормално е бизнесът в криза да търси
спасение в сивата икономика,
от началото на глобалния финансов срив сивата икономика расте във всички страни, без изключение Според известния изследовател на сивия сектор Фридрих Шнайдер през 2006 г. сивата икономика у нас е давала 41% от официалния БВП, за предкризисната 2008 г. скритото производство е паднало до 37%, оттогава до миналата година е нараснал до 38%. И продължава да расте. Наивни са опитите на политиците да делят бизнеса в България на сив и бял, и заканите за люта битка със "сивите фирми". Истината е, че такова нещо като
"сиви фирми" няма
Всеки от нас е в някаква част на светло и другата - в сиво. За всеки степента е различна. Изследване на глобалния оператор на кредитни карти Виза за 2009 г. сочи за Източна Европа, че най-голяма част от оборота си крият хотели и ресторанти, търговците на дребно и фирмите в отрасъла "транспорт и съобщения", най-малко - в енергетиката и финансите. Но дори в отраслите с най-стриктна отчетност, сивата боя не пада под 5% от добавената стойност. Не вярвам да има фирма, която не плаща и частните, наред със служебните разговори по телефона, и която да не отчита като разходи за дейността негласните привилегии на заетите. Личното ползване на служебни автомобили, безплатния телефон, почивки и воаяжи, прикрити като курсове за обучение - това са най-невинните сиви краски, които ще откриете и в "най-белия" бизнес. И във всяка фирма - до една, всеки ден се изменя отношението между отчетени и "забравени" (или пък съвсем съзнателно укрити обороти и доходи). Единствено
интересът ограничава сивия сектор
Колкото по-малка е изгодата от укриването на обороти и печалби и колкото по-лесно и привлекателно е да работиш законно и чисто, толкова по-малко продукт и доход ще се крият. Впрочем България е сред добрите примери, че относително ниските данъци и стабилните финанси намаляват скритите сделки. Ще напълним хазната и социалните фондове само ако запазим тези предимства и като облекчим условията за работа на чисто и честно. До средата на 90-те години бяхме шампиони по укриване на доходи, наред с другите страни в преход. Те са и днес световни лидери по скрита икономика: за 2007 г. №1 е Грузия със 72.5%, №3 Азърбайджан - 69.6%, Украйна - 58.1%, Беларус - 53%, огромната Русия - 52%, Армения - 51.7%, а със своите 37% сив сектор България е била вече извън челната петица в Европа. Сега в ЕС поне 5 страни в ЕС ни изпреварват по този показател. Всеки в бизнеса вече е усетил удобството да работиш, без да се криеш и икономиката ни още ще изплува, щом се види краят на депресията. Ако не я потопят тъпи опити за фискални, наказателни и административни репресии.
|
|