Съдбата на българите мохамедани е белязана от неяснотата кои всъщност са те - българи, мюсюлмани или някакъв отделен етнос. Разкъсвани между българския си корен и верността към религията, отхвърлени от сънародниците си християни, българите мохамедани водят затворен живот, нарушаван само от властите, които от време на време решават, че трябва насила да ги превърнат в 100%-ови българи. Малко известен е обаче светлият период от историята им, когато те сами отхвърлят наложената им от обстоятелствата изолация и се опитват да надмогнат тегнещото над общността им противоречие между етнос и религия. Това е историята на културно-просветната организация дружба "Родина".

Дружба "Родина" е основана на 3 май 1937 г. в Смолян от 20 българомохамедани и двама християни. Родинци, както се назовават членовете й, са млади, будни умове, които дълбоко се вълнуват от бъдещето на родния си Родопски край.



Тревожи ги неговото изоставане



от останалата част на страната, което те отдават на традиционната затвореност на българомохамеданската общност и на разкъсаните връзки със сънародниците християни. Със създаването на дружбата, те поставят началото на мащабна културно-просветна дейност, целяща да възстанови единството на българския народ. Затова в устава си родинци записват, че задачата на дружбата е: "да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство в българите от мохамеданско вероизповедание; да подпомага всички инициативи, които целят културното, просветното и народното издигане на българите мохамедани; да ги пази от всякакви външни пропаганди и народни внушения и въздействия; да съдейства за стопанското и икономическото въздигане на Родопския край". За свой химн приемат песента "Мила Родино", която през 1964 г. става държавен химн на НРБ.

В началото на 30-те години на ХХ в. настъпват няколко важни промени, които спомагат за разбуждането на народностното самосъзнание на българите мохамедани. Най-напред това е преводът на Корана на български. След това идва разтурянето през 1932 г. на джамийските училища, в които се преподавало на стария турски език с арабски букви, и замяната им със светски общообразователни училища, в които учители са българи християни поради липсата на подготвени за тази работа мюсюлмани. Роля изиграва и набирането на българомохамедански младежи не само в трудовите войски, но и в редовната армия, където преминават през ограмотяване и просвета. Дружбата възниква именно от средите на такива осъзнати младежи, при това спонтанно, без никаква намеса от страна на властите. Според един от основателите й - християнина Петър Маринов, държавата дори дълго време гледа на нея с подозрение като на потенциално подривна група.

Родинци виждат себе си като продължители на възрожденското дело от ХIХ в. Те не искат мюсюлманите да забравят, че са такива, а



да си спомнят, че са българи



"Ние трябва да бъдем правоверни мюсюлмани, но преди всичко трябва да знаем, че сме българи, защото говорим български език, пеем български песни, отечеството ни е България и в жилите ни тече българска кръв", заявява председателят на дружбата мюфтията на Ксанти Ариф Бейски, по-късно преименувал се на Камен Боляров.

Организацията в Смолян се превръща в централа, от която дружбата започва да разширява дейността си из целия Родопски край. За 2-3 години тя привлича много привърженици и изгражда клонове в около 40 села в Смолянско, Златоград, Мадан, Рудозем, Ардинско, Неврокопско и Пещерско.

В началото родинци се стремят да изведат българите мохамедани на културно-обществената сцена и да ги поставят наравно с техните съотечественици християни. Голямо тяхно постижение е, че успяват да утвърдят публичната употреба на названието "българи мохамедани" и да внушат, че имена като "помаци" и "ахряни" трябва да се приемат като оскърбителни.

Набирайки сила, дружбата преминава от чисто културните прояви към по-радикална обществена дейност. В края на 1938 г. тя стартира кампания, чиято цел е да убеди населението да се отърве от най-ярките външни белези на небългарска принадлежност в облеклото - фесовете за мъжете и фереджетата и мехтените при жените. Кампанията има изненадващо голям успех въпреки съпротивата на местните ислямски духовници и туркофили. Първата българомохамеданка, която сваля публично фереджето си, е Несибе Шехова. В словото, което произнася на 27 януари 1939 г. в Смолян, тя казва: "Ние не сме робини на тая земя, а сме свободни българки! Мохамеданското ни вероизповедание не ни пречи да се чувстваме такива! Да открием лицата си и да видим света!" Друга подобна акция е



кампанията за премахване на решетките



по прозорците на мюсюлманските домове.

Родинци лека-полека започват да печелят благоразположението на държавата. Така постигат две важни победи. Първо, убеждават просветното министерство да открие специален курс по мюсюлманско богословие в село Райково, който дава няколко випуска. Така нови, прогресивни духовници започват да заменят ретроградните имами и да въвеждат богослужение на български език вместо на арабски. След това издействат създаването на духовно управление на българите мохамедани, отделно от протурски настроеното Главно мюфтийство в София.

Най-големият им успех обаче е побългаряването на имената на българите мохамедани. Идеята за това възниква още при основаването на организацията, но по-късното й укрепване я прави осъществима. През 1942 г. родинци изготвят предложение към правителството за улеснена процедура за смяна на имената, придружено от подписка. През юли същата година в Народното събрание е гласувана необходимата поправка в Закона за лицата. От юли 1942 до септември 1944 г. около 80 хиляди българомохамедани доброволно сменят имената си с български.

Превратът от 9 септември 1944 г. е началото на трагичния край на дружбата. Организацията е обявена за фашистка, а нейните ръководители и най-дейните й членове са репресирани. Председателят й Камен Боляров, който е комунист, е осъден на смърт и екзекутиран през 1951 г. В духа на пролетарския интернационализъм комунистическата власт се заема систематично да разрушава делото на "фашистите" родинци.



Възстановено е носенето на фесове



и фереджета. Започва и връщане на турско-арабските имена. Иронията е, че около 40 години по-късно режимът подема кампания по ребългаризация също като родинци, но не с култура, а с насилие.

Днес българите мохамедани са изправени пред същите предизвикателства, както и преди 70 г. Повече от актуален остава въпросът как да се съчетае религиозната с етническата принадлежност и как да се впише общността им в съвременното българско общество. За някои дружба "Родина" вече е дала отговора. Организацията вече действа отново, след като беше възстановена на 1 ноември 2009 г. от българомохамедани от Родопите и Пиринско и техни съмишленици християни.

Новите родинци успяха да реабилитират репресираните си предшественици в обществен план. На 30 септември 2010 г. общинският съвет на Велинград с пълно мнозинство, в т.ч. десет общински съветници от ДПС, единодушно гласуваха членът на дружбата имамът Маньо Шарков да бъде посмъртно обявен за почетен гражданин на града. На 7 април 2011 г. пловдивският общински съвет удостои с почетни гражданства Камен Боляров, Петър Маринов и имамът Светослав Духовников. Същата чест им гласува и съветът в Смолян, където тримата са развивали основната си дейност.

Новата дружба вече има клонове в Рибново, Сатовча, Кочан, Гоце Делчев, Мадан, Рудозем и др. Ръководството е от трима съпредседатели - проф. Георги Марков, учителя от Рибново Манчо Джуркин и журналиста Зарко Маринов. Сред членовете са народната певица Валя Балканска, проф. Христо Матанов и бившият мюфтия на Гоце Делчев Хасан Айваз. Това показва, че и новата дружба приема формулата на старата, че можем да живеем заедно, бидейки различни като християни и мюсюлмани, но единни като българи.