:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,380,152
Активни 125
Страници 23,920
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Оруел, Стопанина и фитките

Никога не съм работил като министър-председател или като министър на финансите. Затова ми е любопитно как трудещият се на тази служба съумява да раздели бюджета между тези, които протягат ръце за парички. Щото това май е главната работа на държавата. Първо - да събере, второ - да раздели и раздаде. Онзи ден слушах как Величко Конакчиев наръчва на министъра на културата Рашидов да "иска повече за култура". Министърът (от Париж) малко се докачаше и казваше, че искал, и още как. И му дават, не е като да не дават - успял да се пребори за едни пари в повече.

Ако визуализираме картинката, изглежда така: Стопанина стои с крина сред двора. Край него са наредени по-ситни стопани. По-ситните стопани гледат умолително, дърпат Стопанина я за джеба, я за пеша, я за ръката, някои подсмърчат, други хленчат. Всеки протяга глинена паничка. Стопанина бърка в крината, сипва по паничките кому шепа, кому шепа и половина, кому две. По-ситните стопани сетне отиват в своите по-ситни дворчета, там ги начоколват кокошчици, гъски, патки, други хайванчета. Също гледат умолително, пакат, крякат, блеят и кудкудякат. (Ситните стопани тук се възправят, чувстват се едри, осанисти.) Вадят зрънца от паничката, хвърлят на подопечните. Те клъцкат благодарно. На най-любимите кокошчици стопанинът тика



направо в човките с обич и загриженост



Ще кажете, отде тоз пасторал и тия пейзажи, бе, романтиката е сега в машините.

Ще сбъркате. Държавната картинка си е все такава. Стопанин, паничка, зрънца.

Комай друга картинка не сме и виждали. Възможна ли е друга? Да си "горд собственик на труда си", принципал на заработеното? Да караш примерно влака, да си зорък стрелочник, да нямаш нужда от протести и уплах пред съкращения? Щото пътниците плащат весело и са щастливи от возията?

Ами ако не плащат весело? Ако парите не стигат за стрелочника, машиниста, многото началници и семействата им? Тогава какво?

Правилно - протегната паничка. Паничката е в ръцете на всички, без изключение. Някак тя изглеждаше по на място в ръцете на тези, които са държатели и производители на нематериални ценности. Църковници, арт съзидатели, стожери на реда и прочее. Но и зеленчукопроизводителите, и фермерите искат, и лекарите искат, и миньорите искат, и транспортът иска. "...За първи път се дават 50 млн. за животновъдите, 73 млн. за тютюнопроизводителите, 25 млн. за зеленчукопроизводителите" - рече Борисов оня ден. И додаде: "Това са много пари... Ето ги гръцките фермери - блокираха, блокираха, блокираха, и сега се наблокираха. Ние даваме 2 милиарда от бюджета за земеделците."

Либертарианските идеи и ценности изглеждат утопия. Държавата става все по-важна, политиката и властта - все по-притегателни като поминък и социална реализация. Слоевете, които протягат паничка, а не произвеждат видими (па дори невидими ценности), стават по-дебели и бунтовни. Трябва някой



да ги бие по ръцете



Затова Стопанина с крината често е с униформа. Можем да предвидим, че глобализацията и съпътстващите я процеси ще донесат съкращаване на армиите, дори отмирането им в по-далечно бъдеще. Но и разрастване на Службите за борба с безредиците, на разни Сили за Охрана и Обезпечаване на обществения ред, на полиция и жандармерия...

Ще ви кажа какво ми е забавно на този фон. Слепотата за това що е обществен принос и обществен отмък изглежда расте. Забавно ми е и че част от гражданството (хеле нашето) привижда най-големия Стопанин винаги другаде. В Берлин, в Москва, във Вашингтон или Брюксел.

Истински се радвах на една закана за оплакване на литератор до ЕС, която четох наскоро. Човекът роптае, загдето не бил премиран и награждаван достатъчно от нашата корумпирана държава. Той самият бил автор на н'ам що си, лауреат на н'ам какви си (полуграфомански) конкурси, член на някаква Лига на Гениите (има и такова образувание)...

Дори в тънката сравнително (но и постоянна) сфера на литераторството и съпътстващото го графоманство като че расте липсата на проницателност, удивлявах се аз. Па и добива международни измерения. Воистина хумористични са причудите на глобализацията.

Гаче и в тази сфера има деградация. Де ги тези като Уилям Фокнър, който казваше: Аз съм фермер, не съм литератор. Пиша само когато е лошо времето и не може да се работи на нивата.

Де ги тези като Осип Манделщам, който изгонил напорист младеж от дома си, защото онзи захванал да се оплаква: "Не ме признават, не ме печатат!"

- А Буда печатали ли са го? А Омир печатали ли са го? А Иисус Христос печатали ли са го? - пенел се маломощният поет и изтиквал досадника по стълбището.

Де ги тез като богаташа граф Лев Толстой, който



напъвал ралото зад воловете



и сам си шиел ботушите, защото тази работа смятал за най-важна - да произвеждаш с ръце?

О, не всеки може и трябва да произвежда с ръцете си, то е ясно. Иначе нямаше и машините да се множат така неистово. Но когато расте този, който събира и разпределя, а начоколилите го все повече заприличват на фитки, тогава бъдещето ми мирише на Оруел.

Който, впрочем, се оказа човек на Службите.
26
5894
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
28 Ноември 2011 19:32
Доста добре е изучаван конспектът по "Теория на черпаклийството"! Има какво още да се желае, разбира се. С чиста съвест мога да поставя поне петица. Дайте си книжката, колега!
28 Ноември 2011 19:50
Страхотна статия, хареса ми.

Апропо, къде изчезнаха емотиконите? Тоя нов дизайн не ме кефи.
28 Ноември 2011 20:04
Нема лошо!
Фитките дето само риват и искат щото били "недооценени" са навсякъде. И все повече стават....Е ся ша се нацвъкат тука амбарурчиците да обвинът световния империализъм за глада си...
28 Ноември 2011 20:08
Вечная память и слава? полковнику Каддафи!!!
28 Ноември 2011 20:46
Що фитки се бутат за първа копанка...
--------------------------------------------------------
Блогът на Генек

28 Ноември 2011 21:38
Стопанина бърка в крината, сипва по паничките кому шепа, кому шепа и половина, кому две.
Това ми напомня за "Японска история", дето този, който "съответно" разпределя ориза, дава на един по паничка, другиму двечки, а на трети само традиционните клечки.
28 Ноември 2011 22:31
Верен ще се окаже онзи виц, че Кадафи ще умре на еврейски празник. Ей го на Динката поздравява с празника под всяка статия.
28 Ноември 2011 22:55
Произволни съчинения върху една стара песен - "На час по лъжичка, на ден по паничка..".
Не бива така елементарно!
Все пак тука четат и кОлтурни хора като Dinain.
28 Ноември 2011 23:50
Бе не са произволни. Копанята - есенция на битието
29 Ноември 2011 00:35
Абсолютно вярно. И когато няма достатъчно свободни хора за промяна отдолу, се налага политическо самоубийство. Желаещи?
29 Ноември 2011 00:44
Ей тука малко за Боко и черпаклийството Натиснете тук...
29 Ноември 2011 06:12

Добра статия на Ламбовски. Пропуснал е само две неща: Първо, че това състояние е следствие не на световен заговор, а на това, че всеки, който се докопа до някоя по-голяма крина (позиция), гледа да се загради с правила и закони, които от тук насетне да му помагат на него, а на останалите да пречат. От което следва и логичен резултат - когато силните и умните концентрират всички ресурси под свой контрол, за останалите не остава друг избор освен да протягат ръце с панички. И второто пропуснато от Ламбовски нещо е, добре, ама какво да правим?

_______________________
Кредитът - модерното робство
29 Ноември 2011 10:06
Кулезич се възторгваше: ББ говори като стопанин.
стопанин/хозяин/йосиф висарионович
29 Ноември 2011 13:54
[
Б
Браво Бойко!
Ако си забелязал, аз тези мантри ги дудна вече повече от две петилетки тук в този форум, ама нещо другарите не искат да "стоплят", че безплатен обяд ти дават тия дето ще искат после да го "духаш" ("га яде кифтаците ни ривьеши" тип)
29 Ноември 2011 14:43
Абе, на времето се говореше с един термин "Програмен Бюджет". Всеки който се интересува, може да разбере що за чудо е това и как се пише.
Според указанията за писане на ПБ, ако се спазят в достатъчна степен, всеки лев, който се финансира от държавата трябва да може да му се измери приноса, според целите, които си поставя дадената програма. Тези ПБ са направени именно за да се предпазят харчовете на бюджета по черпаклийския сценарий. По указание от финансовто министерство на БГ, от поне 4-5 години насам всички първостепенни разпоредители на бюджетни средстава трябва да имат програмен бюджет. Е, от тука насетне прото трябва да се поинетересуваме - спазва ли се формата на ПБ, как се обосновават програмите, как се мери напредъка, по какви критерии.
29 Ноември 2011 15:22
"Копанята - есенция на битието".


Или казано по друг (познат ни) начин: "Интересът клати феса !"
29 Ноември 2011 15:59
ако ще учиш магарето да работи без да яде трябва първо да го вържеш. ама от няколко години родните магарета не са вързани и взеха да бягат по цяла Европа от тукашния хубав и все по-хубав живот.

та не на оруел мирише, а на садене на картофи - тия дето едно време са тичали след топката с филия мас в ръка, и дето оттогава досега нищо ново не са научили, освен да преразпределят между най-любимите си шопари създадени от другите блага, пак ще трябва да хванат ралото ако не искат да умрат от глад, щото не остана кой да пълни хамбара, от който днес гребат без да мислят.

29 Ноември 2011 16:10
Да уточним: паничката на стопанина е пълна, но не от него, а от ония, които са работили с ръцете си и са произвели зрънцата. Зрънца за тялото, зрънца за душата. Нематериалният труд на учителя, на лекаря, на композитора, на музиканта, е толкова нужен на човека, колкото и трудът на миньора, на земеделеца, на металурга, на учения. Затова Стопанинът трябва да е умен, справедлив и честен.
29 Ноември 2011 17:00
Според критиците на Оруел, кокошките във "Фермата" представляват журналистиката, а магарето-интелигенцията. За фитките, като незначителни и трудно виреещи, не е написал нито ред.
29 Ноември 2011 19:12
Статията е добра, но иерархията на стопаните е малко объркана. Държавата никога и никъде не е била Стопанин. Стопанинът произвежда продукт и печели пари. Стопанинът храни и Фитки - от паничка - за Коледа. Държавата не произвежда нищо и не печели пари. Тя само харчи парите, които събира от Стопаните. Въпросът е: как ги харчи и за какво ги харчи? Ако ги харчи за услуги на Стопаните - добре. Пише ли се обаче и държавата за Стопанин работа става лоша. Фитките започват да бягат от Стопаните и се нареждат около държавната паничка. Там е по-сладко и не ги готват със зеле за Коледа. Защото и те са гласуват. Много хора пък не искат да бъдат Стопани. И те, като Фитките, искат да бъдат хранени от държавната паничка. Постепенно човеко-фитешката тълпа около паничката става все по-многолюдна и паничката започва да се изпразва застрашително бързо. Това принуждава държавата да събира още и още и още пари от Стопаните. Накрая Стопаните изчезват и остават само гладни човеко-фитешки тълпи. И Оруел е пропуснал тази подробност.
29 Ноември 2011 19:55
30 Ноември 2011 07:59
Drug,
къде ги виде тия мексиканци да копат труповете бе
ако ги беха видели баш шерифите от http://www.dfg.ca.gov .......
ама айде разказвай, как си бил по 101, по добре отколкото да се изказваш неподготвен за образователни степени
за статията--силен старт, накрая угасва силно.
30 Ноември 2011 08:02
публикувам под грешна статия
кофти е да се седи в офиса 10 вечерта и да се работи и пише у форума едновременно....
02 Декември 2011 10:20
"Който, впрочем, се оказа човек на Службите."

Че то и нашите хрантутници от всички цветове са от службите, но не са като Оруел!

03 Декември 2011 05:01
Това писание може да има всякаква риторична покривка, но по смисъл не е ляво (какъвто е вестникът), о си е неолиберално оправдание.
05 Декември 2011 10:44
Стопанина да му мисли!
Някъде четох за експеримент с мишки. На френски психолози. Поставили по шест мишки в клетки. Клетките били отворени към басеинче и от другата страна сложена хранилка. Още на следващия ден се забелязало следното разделение на труда: Две мишки станали "господари", а две мишки "роби". Робите плували до храната, вземали хапка и я отнасяли в клетката. Господарите не плували, те чакали робите да дойдат, почвали непрекъснато да ги бият и им бутали главите под водата, докато пуснат кльопачката. След като се засители, те оставали остатъците на робите. Една мишка станала "независим". Тя била достатъчно силна, за да не се даде на господарите, сама си плувала и си носела яденето и сама си го изяждала. Тя била абсолютно независима от групата, все едно че е сама. Последната мишка станала "клошар". Тя също не плувала, не носела храна и съответно не ядяла бой. Чакала кога господарите ще забъхтят робите и дали при това няма да изпадне нещо да го щипне. И това абсолютно във всички клетки. По се някой се сетил да събере шест роби, на другия ден две станали господари. Събрали шест господари. Те се били цяла нощ и на сутринта две мишки заплували към храната, а една станала независима. Този експеримент продължил няколко месеца.
Накрая утрепали мишките и изследвали състоянието на мозъчетата. Оказало се, че най-голями поражения от стрес имали мишките господари. Те непрекъснато се страхували, че робите ще престанат да им се подчиняват.
Та стопанина е уязвим природно. Ака сме по човешки загрижени за него и здравето му, то периодически трябва да преставаме да му носим храна и да му теглим по един хубав пердах. Иначе рискуваме да станем мишки!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД