Балансът на силите в световната икономика и геополитика се променя радикално заради възхода на бързоразвиващите се икономики от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). До 2020 г. четирите страни ще изпреварят САЩ по размер на съвкупния си брутен вътрешен продукт (БВП), а до 2027 г. Китай ще изпревари САЩ като най-голяма икономика в света. Време е за нов световен ред, при който страните от БРИК да заемат полагащото им се място на масата на водещите икономики, твърди президентът на "Голдман Сакс асет мениджмънт" Джим О'Нийл в последния си анализ, озаглавен "Карта на растежа: Икономическа възможност в страните от БРИК и извън тях". Откъси от него бяха публикувани от лондонския седмичник "Сънди телеграф".

Преди 10 години О'Нийл въвежда за първи път акронима БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), за да подчертае ролята на развиващите се икономики в световните финанси. Днес терминът се е наложил в масовата употреба като символ на възхода на тези страни и дейното им участие в определянето на новия световен ред.

В анализа си Джим О'Нийл признава, че "силните темпове на развитите на групата БРИК са надхвърлили и собствените му очаквания". От 2001 г. до днес съвкупният брутен вътрешен продукт на страните от БРИК се е увеличил почти четирикратно от около 3 трилиона долара на между 11 и 12 трилиона долара. Това се равнява на създаването на още една Япония и Германия или на пет Великобритании.

Ролята на БРИК в световната търговия също е нараснала драматично, отбелязва авторът. В момента на четирите страни се падат 20% от нея. Търговският обмен между тях нараства лавинообразно, до голяма степен, защото Бразилия и Русия осигуряват голяма част от суровините, от които се нуждаят икономиките на Китай и Индия.

Като белег за нарасналата самоувереност на страните от БРИК О'Нийл посочва факта, че техните лидери вече



обсъждат възможността да заменят долара като основна търговска валута



Нововъзникващите пазари, особено Китай и Бразилия, са се превърнали в мощни магнити за чуждестранните инвестиции. В същото време те трупат огромни резерви в чужда валута. Към средата на 2011 г. Китай може да се похвали с най-големите валутни резерви в света, възлизащи на три трилиона долара или 50% от брутния вътрешен продукт на страната.

"Някои наблюдатели твърдят, че ефектът на БРИК върху световната икономика е силно преувеличен, тъй като техният растеж се дължеше основно на износа към развитите пазари, както и на покачването на цените на стоките. Износът със сигурност изигра основна роля за възхода на Китай, но след идването на кредитната криза през 2008 г. и последвалия спад на търсенето в САЩ и останалия свят това вече не е така", посочва коментаторът. Той обръща специално внимание на факта, че през последните десет години вътрешното потребление и инвестициите в инфраструктура са се превърнали в основен двигател на растежа и за четирите страни. Само в Китай индивидуалното потребление е нараснало с 1.5 трилиона долара между 2001-ва и 2010 г. Тези зашеметяващи резултати показват, че значението на БРИК за глобалния икономически растеж е отвъд всякакво съмнение, посочва икономистът. По думите му членовете на БРИК вече не трябва да се разглеждат като страни с развиващи се икономики, а като държави, осигуряващи растежа на световната икономика, или страни на "икономическия растеж".

О'Нийл посочва, че групата на водещите икономики в света е



твърде доминирана от Запада и се нуждае от фундаментално преосмисляне,



като държавите от БРИК трябва да получат по-широко присъствие в ключовите световни финансови и икономически организации и структури.

"Г-7 трябва да намери подходяща институционална рамка, в която политиците да се срещат редовно и да вземат по-добри решения за икономическите предизвикателства на нашето време. Дните на "Западния клуб на демокрациите" отдавна са изтекли."

Сред предложенията на О'Нийл са членството на Великобритания и Канада в Г-7 да бъде преразгледено, а Франция, Германия и Италия да участват с един представител на срещите на групата. Анализаторът признава, че веднъж приети, тези страни е много трудно да бъдат извадени от клуба, както и че подобна идея ще нарани дълбоко националното им его. Той обаче е категоричен, че залогът за световната икономика е по-голям от националната или политическата гордост на отделни страни и предупреждава, че ако страните от БРИК не бъдат приети във водещите международни икономически организации, светът няма да усети пълните ползи от техния растеж.

О'Нийл е на мнение, че членството в подобни съюзи трябва да се определя по икономически критерии, а не по политическо влияние. Според него една група, включваща осемте най-големи бързорастящи пазара (страните от БРИК, заедно с Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция), би била много по-логична от Г-7.

Перспективата за членство в такъв клуб може дори да амбицира други гъсто населени и динамично развиващи се страни като Пакистан, Иран и Нигерия. Идеята, че при определени обстоятелства те могат да участват във вземането на решения по глобалните въпроси, може да се превърне в мощен стимул по същия начин, както членството в ЕС е желано от бившите съветски републики от Източна Европа. Анализаторът посочва, че тези страни са част от групата "Следващите единадесет", обхващаща развиващите се страни, които вървят по стъпките на БРИК. Това са Бангладеш, Египет, Индонезия, Иран, Южна Корея, Мексико, Нигерия, Пакистан, Филипините, Турция и Виетнам. Според прогнозата му скоро тежестта на Мексико и Южна Корея в световната икономика ще ги направи равни по важност на страните от БРИК.

След 10 години растеж на нововъзникващите икономики е време за нов световен ред, при който страните от БРИК да заемат полагащото им се място на масата на водещите икономики, твърди икономистът.





ФАБРИКА ЗА МИЛИАРДЕРИ



Въпреки безпрецедентната за последните 80 години икономическа криза, броят на милиардерите през 2011 г. е нараснал до рекордните 1210 души, става ясно от класацията на списание "Форбс" за най-богатите хора в света. Увеличението в голяма степен се дължи именно на развиващите се пазари. От всички 214 нови участници в класацията 108 са от Бразилия, Русия (31), Китай (54) и Индия.

За първи път от десетилетия страните от БРИК се представят с повече милиардери от Европа. Китай е лидер за Азия със 115 души, притежаващи лично състояние над 1 млрд. долара. Супербогаташите от Русия са 101, като Москва става градът с най-много милиардери в световен мащаб - 79. Това поставя Русия и на първо място в Европа, докато второто се заема от Германия - с 52 милиардери.

"Голямата глобална история не е в отделните хора, а в случващото се в т. нар. държави БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай)", коментира главният редактор на "Форбс" Стив Форбс. По думите му ръстът на милиардерите в развиващите се пазари не е изненадващ, тъй като те са двигателят на глобалната икономика.

Най-богатият представител на БРИК е индиецът Лакшми Митал. С лично състояние от 31.5 милиарда долара стоманеният магнат заема 6-ото място в класацията. Бразилецът Ейке Батиста е само с милиард и половина "по-беден" и заслужено е седми. В топ 20 са още индиецът Мукеш Амбани (9-и, 27 млрд. долара), китаецът Хъчисън Уампоа (11-и, 26 млрд. долара) и руснакът Владимир Лисин (14-и, 24 млрд. долара).

С лично богатство от 74 млрд. долара мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слим е начело на класацията за втора поредна година, изпреварвайки Бил Гейтс и Уорън Бъфет съответно с 14 и 24 милиарда долара. Според много анализатори тежестта на Мексико в световната икономика ще я направи равна по важност на страните от БРИК.