Бойковата зима подрани тая година. Следизборният стрес, който правителството причини на гражданите, се изля в масови протести. Не минава и ден, без някой да извика "Оставка" под прозорците на Народното събрание. Железничари, бъдещи пенсионери, зърнопроизводители, студенти, майки, природозащитници... списъкът на разгневените е дълъг. През това време депутатите от ГЕРБ, които би трябвало реално да управляват хаоса, както се полага в една парламентарна република, плахо притичват по кулоарите на парламента и отдалеко заобикалят журналистите. Дори парламентарните "тигрици" Искра Фидосова и Менда Стоянова се умълчаха напоследък. По-видните "коментатори" на ГЕРБ се покриха, тъй като не са в състояние да обяснят какви ги вършат ония в правителството. А не са в състояние, защото никой не ги е питал. Вече две години и половина те сполучливо изпълняват ролята на безгласни букви.

Мълчанието на герберите в парламента е донякъде разбираемо. Как да защитят решения, които се променят от ден за друг? Скатаването продължи и когато недоволни тълпи обсадиха площада пред Народното събрание. Управляващите не се оказаха на висотата на предизвикателствата и не събраха смелост да обяснят на хората какво налага взимането на непопулярните решения.



Страх депутатска банка пази



Което само усили усещането за несправедливост на протестиращите.

Слабостта на депутатите от ГЕРБ бе кодирана още в подбора им. Цветан Цветанов сбра под знамената на партията послушковци с имуществен ценз, чиято работа е да подкрепят спуснатите им предложения под команда. Но когато командата не е достатъчно ясна, настъпва страшно объркване в парламентарните редици. Какъвто бе случаят с пенсионната реформа, например. Друго е, когато човек влиза в политиката с убеждения. Тогава може да си позволи и лично мнение, независимо от липсата на единна политическа позиция. Но в ГЕРБ такива изключения няма. Настоящата криза го доказа. Затова всички са в ступор. Сегиз-тогиз някой предварително инструктиран депутат се мярка по телевизионните студиа, колкото да маркира присъствие, но конкретни идеи и послания не се чуват. Практически без дебати премина и гласуването на антисоциалните мерки в бюджета за догодина. Депутатите от ГЕРБ малодушно се скриха от народа, като отказаха обсъждането да се предава пряко по радиото и телевизията.

В сегашната критична ситуация особено чувствително



се усеща и липсата на компетентност



у парламентаристите на управляващата партия. Оттам и пълното смесване на теми и функции. Незнайно защо шефката на финансовата комисия Менда Стоянова коментира пенсионната реформа, докато колежката й от социалната комисия Светлана Ангелова финтира журналистите по коридорите на НС. По темата "БДЖ" пък няма нито един говорител. "Експертният потенциал" на ГЕРБ клони към нула. В групата на мнозинството има специалисти по лов, заменки, търговия с цигари, консултантски услуги в областта на трудовата медицина, печелене на обществени поръчки, управление на земеделски фондове и пр., но не и политици с по-мащабни възгледи, отвъд частния интерес. Откъдето и крещящият управленски недоимък. Стигна се дотам, че защитата на правителствената политика бе поверена на депутата от ГЕРБ Валентин Николов, който в изблик на спонтанна глупост посъветва българите да обръщат левовете в златни кюлчета.

Към страха на депутатите да не сгазят лука и да не скършат хатъра на баш началника си Бойко Борисов се добавят и сложните лобистки отношения вътре в групата. Особено когато сред министрите се появи разкол. Пришълецът Симеон



Дянков например успя на няколко пъти да настрои



депутатите срещу себе си - с избора на шеф на НОИ, с нарушаването на договорености, с импровизации в пенсионната система. Вместо да разясни непопулярните си мерки обаче, министърът продължи да парадира със своята стиснатост, а да запушат амбразурата на бликналото социално недоволство бяха хвърлени ресорните министри Мирослав Найденов и Тотю Младенов.

Неразбирателството в кабинета намира своята проекция и сред лобистките кръгове в парламентарната група на ГЕРБ. И макар в момента всички да са се снишили пред уличната буря, вътре протичат високоволтови дъги. Най-честият отговор, който журналистите получават на неудобните си въпроси към депутатите от ГЕРБ, е: "Питайте министрите". Дали конфликтът между министрите, от една страна, и между депутати и министри - от друга, ще разбие монолитността на мнозинството, е трудно да се прогнозира. Но със сигурност е предпоставка за разцепление. Всичко ще зависи от това дали лоялността на народните представители към министрите ще надделее над лоялността към премиера Борисов, който с нескрито удоволствие наблюдава как подчинените му страхливо се боричкат помежду си. Ще зависи и от способността на Цветан Цветанов да обезврежда вредните помисли сред герберите лобисти с методите на "нашата полиция".