Акад. Георги Марков е директор на Института по история към БАН. Той е един от най-големите специалисти по история на България след Освобождението.

------

- Проф. Марков, смятате ли, че протестите срещу политиката на правителството в различни сфери имат своите основания?

- Тези протести са очаквани. Реформи трябва да има, включително и в БАН. Реформата обаче трябва да се обясни, да стане ясно защо е необходима. Освен това самите управляващи също трябва да дадат пример за реформа. Те говорят отдавна, че намаляват администрацията. Но аз не съм с такова впечатление, поне имайки предвид нашето министерство на образованието. Там в средния ешелон има лица, които са от 20 години. Факт е, че БДЖ трябва да се реформира, защото по този начин няма как да продължи да съществува. Със сигурност обаче пътническите превози трябва да останат държавни. И в Германия железниците са на загуба. Аз съм специализирал там преди 30 години и още от тогава има кампания, която призовава хората да слязат от колите, защото Германия няма нефт, и да ползват влаковете. Техните влакове са пълни само в петък вечер и в понеделник сутрин. Но железниците имат социална функция. Нашите железници от 1879 г. се наричат "български държавни железници", въпреки че тогава сме живели в капитализъм. Ясно е, че трябва да се реформира и пенсионната система. При нас повечето професори работят до 68 години, а академиците до 70 години. Но има академици, които са на 80 години, но работят по три европейски проекта. Пенсионната реформа обаче не трябва да се налага. В момента има едно силово управление. А по големите въпроси, каквито са тези реформи, трябва да има споразумения с опозицията, за да има приемственост. Защото това правителство няма да управлява вечно.

- Смятате ли, че българското гражданско общество е достатъчно силно и достатъчно зряло, за да се противопостави на подобно силово управление?

- Настоящото българското гражданско общество беше създадено от хора като Джордж Сорос. Той разхвърля във всяка държава по 100 млн. долара и в България в момента има негови кадри. Но самият Сорос е световноизвестен спекулант по международните борси и милиардер. Той иска гражданско общество, което да не скача срещу банките и корпорациите. Дори в САЩ няма силно съпротивление срещу тях, въпреки че именно те докараха кризата в света, както и през 1929 г. Струва ми се, че нашето гражданско общество като цяло все още е под контрола на Сорос, без да изпадам в теория на конспирацията. Още преди 15 години разни фондации на Сорос ни призоваваха да забравим за Ботев, Левски, Батак и Перущица. И започнаха да хвърлят пари за история на всекидневието. Догодина ще честваме 100 години от Балканската война. За съжаление, дейността на националния инициативен комитет се забави заради изборите. Опитах чрез една фондация да направя второ преработено и допълнено издание на една моя книга за Балканската война, в която е загинал моя дядо. От там обаче ми казаха: "Ама какви са тези бойни полета и бойна слава?". И поискаха да напиша за санитарната катастрофа на българската армия. Вярно е, че санитарното дело е важно. Тогава българското правителство дава 20 млн. за тежка артилерия, а се стиска за 200 хил. франка, с които да купи ваксина срещу холера. При Чаталджа от 35 хил. души, които атакуват, 10 хил. са болни от холера. Но нима това е най-важното?

Преди 1989 г. пролетариите нямаха отечество. Сега пък капиталите нямат отечество. В момента се налага глобализма, но по американски. Преди СССР изнасяха революция, сега САЩ изнасят либерална демокрация. Всички фондации са създадени от богати хора и те имат претенцията да казват какво е гражданско общество. Не мога да отрека, че през 90-те години ние си спасявахме списанията с пари на Сорос. Но в момента гражданското общество е дирижирано.

- Смятате ли, че у нас все пак един ден ще има истинско гражданско общество? Има ли в историята примери, когато българите са се държали като истински граждани?

- България се възстановява като държава от османска провинция. 85% от населението е било селско. Затова и досега някои твърдят, че в България не може да има гражданско общество, защото е пълно със селяни. Това не е вярно. Дори селяните са били истинско гражданско общество. През 1901 г. премиерът Васил Радославов въвежда натурален десятък, както е било в Османската империя. Тогава има селски бунтове, създава се БЗНС. Радославов е искал да вземе житото и да го изнася, за да си оправи бюджета. А той самият е внасял гнили вагони и е вземал комисионна за тях. Тогава селяните получават подкрепа и от гражданите и интелигенцията. И Радославов пада от власт. През 1907 г. студентите освиркват Фердинанд пред Народния театър и хвърлят снежни топки по каляската му. Той затваря университета, но министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов си хвърля оставката. И след 6 месеца университетът е отворен. През 1921 г. Александър Стамболийски се ядосва, че професорите влизат в "Народния сговор", който е опозиция на БЗНС. И отнема автономията на университета и дори има намерение да го затвори. Любопитното е, че самият Стамболийски през 1907 г. държи реч срещу Фердинанд заради затварянето на университета. Тогава обаче обществото се надига и Стамболийски не е посмял. Дори след 1944 г. властта се съобразяваше с общественото мнение. През 1968 г. бях студент. Тогава вдигнаха цената на купоните. Но като станаха събитията в Чехословакия, цената отново бе смъкната. Самият Тодор Живков винаги се е интересувал какво говорят хората, какви вицове се разказват за него и т.н.

- В настоящия момент и предишното, и сегашното правителство стовариха кризата върху по-бедните хора. Те обаче се вдигнаха на протести чак сега.

- Най-възмутителна е тезата на управляващите, че България може да бъде конкурентоспособна, ако има евтина работна ръка и ниски данъци. Но това означава мизерия. Правителството на Сергей Станишев въведе 10% данък, който го няма никъде в по-бедните страни. Сега Симеон Дянков иска дефицитът да ни е като в Германия, но това означава да умори населението. Мисля, че той никога не е пазарувал в квартален магазин. Все пак има някакъв предел. Вярно, гърците дълго време са галениците на ЕС, но те умеят да излъжат, знаят как. Аз съм професор, аз знам, че не мога да бъда богат. Но не трябва да бъда и беден. След като ще се равняваме по Германия, там професорите са типичната средна класа.

- Според вас настоящият премиер Бойко Борисов има ли аналог в нашата история?

- Факт е, че той има природни качества. Дори царят призна, че има един чудесен инстинкт за власт и за риск. Голямото му предимство е, че той не говори като политик, а с езика на народа. Борисов, също както Живков и Стамболийски, познава добре психологията на своя народ. И по други неща прилича на Стамболийски - едър, внушителен, народен трибун. Но след последните избори много рязко промени своите обещания. Това е грешка. Борисов е и много суетен, което също може да му изиграе номер. Досега славата по-скоро му понасяше, но през последните месец-два това не е така. Освен това предишните политици много подцениха Борисов.