Напълно достатъчно ще е да повървите малко по главните улици на кое да е българско селище, за да се уверите, че по-красива от българката няма. Ако пък сте пътували по широкия свят, това ваше убеждение ще се утвърди завинаги и ще ви кара неизменно да се връщате по родните места. Защото прекрасното смекчава душата, наистина.
* * *
Вероятно ще трябва да приемем, че най-кратко представите за женската красота са отбелязани в началото на ХIII в., през 1208 г. Тогава владетелят на Чепина и Мелник деспот Алекси Слав, самият той от царско коляно, взема по политически съображения съвсем младата незаконнородена дъщеря на цариградския латински император Анри. Изворите ни уверяват, че тя била едновременно "красива, мъдра, вежлива, кротка и търпелива". Този, днес напълно немислим набор от качества очевидно е отражение на западноевропейската представа на летописеца, защото това са според него "всички добри качества, които трябва да притежава една жена". Много е възможно у българите този идеал по това време да е бил малко по-различен. Засега ние не знаем това.
За красотата на българката изобщо рядко се говори в изворите, може би от смущение. Затова най-добре, даже твърде разточително, е обсъдена красотата на Ирина Комнина, която става трета съпруга на цар Иван Асен Велики през 1237 г. Даже придворният поет да е попрекалил с ласкателствата, то изглежда има защо царят да е изгубил разсъдък по красавицата. За наше щастие, ние дори имаме едно точно портретно нейно изображение от средновековния Костур. Макар и двайсетина години по-късно, царицата остава изключително интересна като жена, а броят на поклонниците й трябва да бил значителен.
Понеже остаряването е също толкова неумолимо, колкото и смъртта, всички жени на Балканите полагат неимоверни усилия да забавят поне външните проявления на този процес. Защото на 30-годишна възраст, според патриарх Евтимий, мъжът още е в младежка възраст, но Кера Тамара, сестрата на цар Иван Шишман, на същата възраст била вече "малко презряла".
И тези усилия в никакъв случай не са по-малки от усилията на съвременничките ни. Даже напротив, византийката, българката или сръбкинята са имали потребност от десетократно повече време, за да приготвят необходимото за разкрасяването си (виж Извори). Вярно, точно както и днес, много моралисти се отнасяли осъдително към изконното женско влечение да "се мажат с благовония, да подправят лицето си посредством белило и като мажат бузите си, променят напълно цвета на своето лице." Както и днес, няма случай жена да се е вслушала в такива упреци. При разкопки често се намират части от тоалетни сандъчета, доста големи впрочем, огледала, разни инструменти за премахване на телесната растителност, а съдовете за благовония могат да напълнят вагон. На Царевец често се попада на скъпи опаковки от благовония, запечатани с оловни пломби за повече сигурност.
Конституционните норми ме задължават по-нататък да обсъдим и представите за мъжка красота, в противен случай ще е възможно да понеса тежки упреци за нетолерантност.
Макар да имаме доста съмнения за искреността на автора на така наречения "Софийски песнивец" от 1337 г., все пак ще трябва да му се доверим засега. Той е описал твърде ласкаво цар Иван Александър като "румен, доброзначен и красив на вид". Цар Костадин Асен пък "със силата на тялото си и със здравината на своя ум надвишавал всички", според летописеца Георги Пахимер. Тези две свидетелства, взети заедно, вероятно изчерпват българската представа за красотата на един мъж. Може би е странно, че и двамата царе имали сериозни проблеми с краката. Иван Александър страдал от рахит навярно, а Костадин Асен след злополука едва се придвижвал.
Изглежда съществува някаква, макар и неголяма разлика между възгледите за мъжката привлекателност у българите и във Византия. Наистина, още от Античността идеалът за мъжка красота, особено във Византия, се различава доста от съвременния, ценени са изключително пропорциите на тялото. Прекомерно едрият ръст е запазен изцяло за божествата, той предизвиква единствено страхопочитание, без да е част от идеала за красота, такава, каквато може да придобие кой да е смъртен. Красивото тяло у мъжа в Античността е преди всичко пропорционалното тяло, това, в което няма нищо прекалено едро или прекалено дребно (М. Хадзаки, 2009).
С точно такова тяло, руса коса като слънчеви лъчи и прозирно бяла кожа бил аристократът Константин IХ Мономах (1042-1055), според Михаил Псел. Светлата къдрава коса, бялата кожа, големите очи се смятат за белег за изящество у мъжа и на други места, например при описанието на Константин Дука, едва седемгодишния годеник на Анна Комнина. Така изглежда и Хариклис от романа "Дросила и Хариклис" (1157 г.?), както и героят Дигенис Акрит от едноименния епос от Х-ХI в.
Векове след залеза на древния свят идеалът за мъжка красота не се променя особено във Византия. През 20-те години на IХ в. Йоаникий Велики, един от най-известните православни светци от периода на иконоборската криза, решава да спре за почивка в някакъв параклис около град Ефес. Светецът, бивш елитен войник, е изключително висок и едър по рождение, а неговата святост прибавя допълнителна внушителност на личността му. Богомолците в параклиса се стъписват от внушителния вид на светеца, смятайки го за призрак от отвъдното или за демон.
Много едрият ръст, височината, големите мускули и сила не са красиви, те са присъщи на свръхестествените създания или на варварските народи. Огромен на ръст и с неестествено развити мускули е онзи български борец, когото бъдещият император Василий I побеждава, според летописеца Йоан Скилица. Така изглежда и норманският пълководец Робер Гискар, чиито нападения успява да отблъсне император Алексий I Комнин в края на ХI в. Михаил Псел твърди, че своето издигане император Михаил IV (1034-1041) дължи на вроденото си изящество, макар да бил твърде висок. Изобщо през Античността и през цялото Средновековие мъж, чиято мускулатура е прекомерно развита, като у съвременните културисти например, би предизвикал само страх, примесен и с малко погнуса.
* * *

Женската красота, под влияние на християнството навярно, се смята, че може да е носител и на злина. Вредоносните демони в опитите си да напакостят, макар рядко и повече в западните краища на Европа, придобиват такъв иначе привлекателен изглед (Г. Петрински, 2011). Дяволът също. В средновековна Сърбия нощните излишества у младежите се приемат като изтезание на плътта, причинено от дявола в образа на красива жена, като обичайно се предписват дълги молитви, които едва ли са били много от полза

(А. Фостиков, 2004).

Понякога красотата е подложена и на преследване. Пак в Сърбия в средата на XV в. проститутките, наричани блудници, курви или курви от блудилища (от бордеи) и проституиращите мъже, наричани обичайно курвин син или по-рядко курвин муж (Г. Раванчич, 1998), са подложени на тежки гонения заради появата на сифилиса. Дълго преди това професията им е правно уредена напълно, водят се на отчет в градските съдилища. За първи път през 1456 г. градската управа на Дубровник взема твърдо решение за прочистването на града от проститутките, дори и от най-привлекателните, за да се спре разпространението на новата и съвършено нелечима болест.

Извори

"Пресияйна и прекрасна, ти като луна проблясна
от една градина цветна и от божествен рай излязла . . .
Царска дъщеря си, най-благоуханно цвете . . .
Ти, сияеща царице, дом на прелести безбройни
и венец от лунни багри, ти на слънцето потомка,
засияла като фосфор, спри до брачното си ложе!
Не са ти нужни ни украси, ни заместващи ги средства.
По природа си красива, кипреща се с прелест,
като слънце над звездите бдиш с лъча на красотата."
Из поема, написана в чест на сватбата на цар Иван Асен Велики (1218-1241) с третата му съпруга Ирина,1237 г.

"[Как] да се направят косите гъсти: мий се с пяна от морска вода, [смесена с] миро [получава се чрез варене от зехтин и благовонни добавки].
Почерняване на косите завинаги: Нарежи листа от каперси [Capparis spinosa], сложи ги в гърне, залей с магарешко мляко и вари, докато не остане една трета, и мажи главата в постелята - изпитано [средство].
Унищожаване на косите [обезкосмяване]: 1 чаша [вероятно с вместимост 272 мл (= 1 котила)] сок от млечка [Euphorbia peplus], вино и растително масло по една чаша [също с вместимост от една котила], смеси [ги], намажи равномерно и скоро, след като се изпотиш и остържеш [мазилото], ще намериш косите на стъргалото: ако след 40 дни косите отново започнат да израстват, то те ще бъдат подобни на мъх.
За да те вземат за непълнолетен [за по-малък от годините ти] и да се окажеш без брада: Оловен окис [и] вълча ябълка [Aristolochia longa] размеси с морска вода докато не се получи гъстотата на пчелен мед, и намажи.
За да не растат косми в подмишечните ямки: Мажи с магарешка урина, смесена с оцет или [пепел от] изгорен зелен гущер размеси с растително масло, мажи където искаш, и ще постигнеш [пълно] обезкосмяване."
Из Византийски медицински трактат, ХI-ХIV в.