Напоследък в пресата много се говори за студена война, водена от САЩ, Израел и други съюзници на Вашингтон срещу Иран. Тази война е факт, но за да се видят цялостно нещата, трябва да се признае, че тайната разузнавателна война срещу Техеран и съответно иранският отговор не са нов феномен. Те са факт от началото на 2007 г. Различните анализи включват такива събития като бягствата на Запад на ирански представители, запознати с иранската ядрена програма, залавянето на британски военнослужещ в делтата на река Шат ал Араб, убийствата на ирански ядрени учени, използването на компютърния вирус "Стакснет" (Stuxnet), за да се навреди на иранските опити за обогатяване на уран, а също усилията на Иран да въоръжи регионалните си съюзници си и да ги използва , за да се противопостави на западния натиск. Тези поддръжници са най-видими в Ирак и Ливан, но ги има също в Йемен, Афганистан, Сирия, палестинските територии, Саудитска Арабия и на други места в Персийския залив.

Тайната разузнавателна война е в ход от много години, но темпото й рязко нарасна през последните месеци. Общественото внимание към нея бе засилено, след като на 15 януари в. "Ню Йорк таймс" публикува материал, че САЩ и Израел работят върху създаването и задействането на вируса "Стакснет" срещу иранската ядрена програма. Всъщност видимите събития, свързани с тайната война, вървяха в сравнително спокойни темпове до 11 октомври, когато Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че двама мъже са обвинени в Ню Йорк за участие в ирански заговор за убийството на саудитския посланик във Вашингтон Адел ал-Джубейр. В началото на ноември нов доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) разкри подробно иранските усилия за създаване на ядрени оръжия. И макар документът да не съдържаше някакви големи разкрития,



той носеше една нова специфика



и бе по-категоричен от предишните доклади на МААЕ в извода, че Иран усърдно работи върху създаването на ядрено оръжие. Докладът на агенцията даде повод на Израел да подеме дипломатическа и обществена кампания, призоваваща за по-ефективни действия срещу Иран, включващи по-строги санкции и военни операции. След това, в ранния следобед на 12 ноември, стана експлозия близо до Техеран, в ракетна база на елитната иранска военна част "Стражи на ислямската революция". Загинаха 17 души, включително високопоставен представител от иранската програма за създаване на балистични ракети. Иран представи експлозията като нещастен случай, но оттогава плъзнаха предположения, че инцидентът може да е саботаж на израелското разузнаване. Израелските представители пък не положиха особени усилия да разсеят тези предположения.

По-късно на 12 ноември правителството на Бахрейн оповести за разкриването на ирански заговор с участието на най-малко петима бахрейнци, пътували през Сирия и Катар, за да извършат нападения срещу правителствени и дипломатически цели в Бахрейн. Иран шумно отрече да е замесен и представи случая като измислица - такъв бе отговорът му и срещу обвиненията за участието му в заговора срещу саудитския посланик в САЩ. На 20 ноември в. "Лос Анджелис таймс" съобщи, че представители на американското разузнаване са потвърдили



прекратяването на операциите на ЦРУ в Ливан



след ареста на няколко негови източници поради небрежност в боравенето с шпионска техника от страна на служители на ЦРУ в Бейрут. Вследствие на това съобщение иранското правителство обяви, че е арестувало 12 източници на американското разузнаване. Засега не е установено със сигурност дали съобщенията за Ливан са истина, дали са само дезинформация на ЦРУ, или има малко и от двете. Със сигурност ЦРУ би желало иранците да вярват, че то вече не е активно в Ливан. На 21 ноември САЩ и Великобритания подхванаха нова вълна от санкции срещу Иран въз основа на посочения доклад на МААЕ. Санкциите бяха насочени срещу банковия и енергийния сектор на Техеран. Всъщност Лондон предприе безпрецедентната стъпка за тотално изхвърляне на централната банка на Иран от британския финансов сектор. Подобна мярка срещу нея предприе и правителството на Канада.

На 28 ноември имаше редица съобщения за експлозия в Исфахан, един от най-големите градове на Иран. Американски източници са изразили становище, че в града е имало няколко експлозии, причинили значителни щети. Исфахан е средище на много военни и научни изследвания, включително свързани с ядрената програма на Иран. Същия ден иранският Съвет на пазителите, светска институция, която осигурява надзор на законите, приети от парламента, одобри законопроект за изгонването на британския посланик от Иран и за понижаването на дипломатическите отношения между двете страни. На следващия ден ирански демонстранти щурмуваха британското посолство в Техеран, заедно с жилищен комплекс на британското посолство в града. Разгневената и добре насочвана тълпа протестираше срещу санкциите от 21 ноември. Иранските полицаи дори не спряха тълпата, която щурмува двата обекта, а само наблюдаваха отстрани.

На 1 декември Европейският съюз одобри нови санкции срещу 180 ирански физически лица и фирми заради подкрепа от страна на Иран за тероризма и заради продължаващата му програма за създаване на ядрено оръжие. ЕС обаче не одобри френското предложение да наложи пълно ембарго върху иранския петрол. На 5 декември американски представител потвърди съобщенията на няколко ирански медии, че Иран е свалил безпилотния разузнавателен самолет "Сентинел". Според някои източници иранците дори са проникнали в командната схема на летателния апарат. Първоначално американските служители отрекоха тези съобщения, като намекнаха, че е малко вероятно Иран да е способен да поеме контрол върху безпилотния разузнавателен самолет и да го възстанови изцяло. По-късно обаче Техеран показа самолета по телевизията, а Барак Обама поиска неговото връщане, което беше отхвърлено от Иран.

Преди няколко дни САЩ завършиха окончателното изтегляне на своите военни сили от Ирак. С унищожаването на иракската военна машина през 2003 г. американската армия стана единствената сила в региона на Персийския залив, способна да се противопостави на иранската конвенционалната военна сила. Сегашното оттегляне на САЩ от Ирак може да създаде вакуум, който иранците са нетърпеливи да използват, особено след като в Багдад управляват шиитите на премиера Нури ал Малики. Възможността Иран (който на практика е шиитска държава) да контролира сфера на влияние от западен Афганистан до Средиземно море е перспектива, която не само че плаши регионални играчи, като Израел, Саудитска Арабия и Турция, но предизвиква сериозно безпокойство и в САЩ.

Повечето анализатори не вярват, че военна атака срещу ядрените съоръжения на Иран е отговорът, който трябва да се даде на регионалната заплаха, каквато представлява Техеран.



Силата му е в обикновените въоръжени сили,



а не в бъдещия му ядрен арсенал. Ето защо ударите срещу подобни обекти не биха се отразили на конвенционалните му сили или на способността му да пречи на нефтения трафик през Ормузкия пролив. Всяка военна акция срещу Иран би трябвало да бъде много по-мащабна от израелския удар през юни 1981 г. срещу Озирак, осуетил програмата за създаване на ядрено оръжие в Ирак. Поради тази трудност израелците, американците и техните съюзници трябва да действат срещу Иран чрез други средства. Преди всичко те се стремят да ограничат сферата на влияние на Техеран, като действат за свалянето на сирийския режим, ограничават влиянието на Сирия в Ирак и контрола върху "Хизбула" в Ливан. Западът също така се стреми да удари ядрената програма на Иран чрез принуждаване на длъжностни лица да изменят на аятоласите, убийствата на учени и използване на електронни оръжия като вируса "Стакснет".

Тайните операции изискват нелегално събиране на огромно количество разузнавателна информация, за да бъдат планирани и осъществявани. Извършването на толкова много акции изисква и огромна нелегална дейност от всички участници. И тъй като тя се засилва, увеличават се и рисковете от грешки. Накрая, важно е да се отбележи, че не само враговете на Иран залагат на шпионската война. Техеран също разработва нови и неизвестни досега методи в този сблъсък. Той също държи да покаже, че използва тези нови възможности, за да обезсмисли бъдещите атаки срещу ядрената му програма. По всяка вероятност следващите месеци ще има нови форми на тайната война около Иран, успоредно с осъвременяването на старите методи.