|
| Проф. Иван Илчев |
- Проф. Илчев, нека започнем с това, което интересува бъдещите студенти в СУ - ще има ли промяна в приема?
- Неизбежно е да се върви към прием с матурата, но качеството й трябва да се вдигне. Досега качеството на матурата не се е вдигнало съществено, но в около 70% от специалностите приемът е и с матура. Имах идея за тест, но тя се натъкна на много силна съпротива от страна на някои декански ръководства. Гледайки някои висши училища, които въведоха този тест, в известен смисъл се радвам, че моята идея пропадна. Предвиждаме в най-скоро бъдеще да създадем целогодишно звено за студентски прием.
Водим преговори с различни училища и от следващата есен ще започнем подготовка на учениците, които твърдо са решени да учат в СУ, за по-различния начин на обучение в университета. Това ще са вечерни подготвителни курсове и хората, които ще ги посещават, ще имат гарантирано място в университета. Например ученикът иска да учи химия и този курс ще му помогне да прекрачи по-лесно от училищната химия към университетската. Има различни предложения от факултетите и от ректорското ръководство и трябва да вземем решение в началото на пролетта. Трябва много по-активно да привличаме магистри и това е пътят - СУ трябва да специализира в подготовката на повече магистри. Между другото, броят им се увеличава всяка година. Тази година ще обърнем специално внимание на повече курсове за следдипломна квалификация, които могат да се полагат даже и по време на следването. Обсъждаме и друга идея - да направим курсове за мениджъри, което ще продължават два семестъра. В него ще се изучават основи на трудово право, основи на психологията на конфликти, основни знания по бизнес планове, базисни познания за използването на информационни системи в бизнеса и т.н. Надяваме се, че ще има интерес и искаме да ги стартираме през есента на 2012 г.
- В какво финансово и имотно състояние в момента е СУ?
- Финансовото и имотното състояние - интересно защо всички се интересуваме от този въпрос - е такова, каквото е на държавата. Не е добро и не се очаква да стане по-добро, както виждам. За 2012 г. бюджетът на СУ е по-лош спрямо 2011 г., защото е намален с 4%. Намалението на бюджета е заради промени в приема на студенти. Висшето образование трябва да се финансира на изхода, а не на входа и ние от години се борим за това. Борим се да се финансира качественият продукт, а не намеренията на мераклиите.
Имотното състояние в края на мандата е много по-добро, отколкото в началото. Успяхме по време на този мандат на всички сгради на университета да извадим съответната законова документация, което преди 4 години го нямаше. В настоящата обстановка част от имотите трудно могат да се използват, но при едно подобряване на икономическото състояние на Европа и респективно на България биха могли да станат база за развитието на университета. Например след повече от 20 години започна строежът на корпуса на "Цариградско шосе" и в момента там върви мащабно строителство. След 2-3 години ще имаме един корпус с повече от 20 000 кв.м използваема площ за учебни зали, лаборатории и т.н. Приключихме - надявам се - спора със Съюза на българските художници за сградата на "Шипка" 6 и получихме една голяма и доста удобна за нас сграда, която е до Центъра за източни езици и след съответния ремонт университетът ще може да се разшири. Надявам се, че след този мандат ще изчезнат оплакванията за свръхнатовареност, особено на сградата на Ректората.
- Как ще се развива университетът догодина - бюджетът е орязан, какъв е процентът на собствените приходи?
- Съотношението е 50 на 50. Симеон Дянков много се беше зарадвал още миналата година, когато разбра за това съотношение, но аз попарих усмивката му, като му казах, че това не е толкова от увеличението на нашите приходи, колкото от орязването на държавната субсидия. Това не са приходи от използване на имоти, имаме и такива, но те са не повече от 3-4% от общите ни приходи. Имаме приходи от международни проекти. Преди по-малко от месец в Химическия факултет стартира проект за 4 млн. евро, което е крупна сума. За съжаление, решенията на правителството се опитват да ни тласнат към увеличение на таксите за студенти, което аз не желая да става. Не искам да бъда популист и не смятам, че са толкова високи такси, които са в размер на една или две минимални работни заплати. Лошото е, че състоянието на обществото е такова, че хората не могат да си го позволят. Хората живеят по-зле, отколкото преди 3 години и в тази обстановка ти да заявяваш, че образованието е приоритет, обаче негласно да вдигаш таксите, според мен не е политика, насочена към бъдещето.
- В някои държави висшето образование е безплатно. В същото време нито един български университет, включително и Софийският, не присъства в най-престижните класации.
- Държавите, които в последните 3-4 десетилетия дръпнаха най-бързо - Корея, Сингапур, Финландия, са държави, в които образованието не само, че е напълно безплатно, а е и изключително щедро финансирано от държавата. В тези държави дръпна не образованието, дръпна цялото общество. Всъщност, образованието се оказа локомотивът, който ги изкара напред. Това са държави, в които политиците мислят десетилетия напред, а не какво ще се случи на следващите избори и кой ще ги избере. И това е разликата според мен. В това отношение ние не случихме на политици - и с предишното правителство имахме същия спор.
- Може ли да се говори, че има диалог между министерството на образованието и висшите училища?
- Аз не бих задал въпроса така. Диалог, разбира се, има. Въпросът е има ли резултат. Ние че си говорим и в публичното пространство, и помежду си - това не е спирало нито за секунда. Но дали има резултат? Резултат някакъв има, но не е този, който бих искал. От друга страна, аз съм човек историк и реалист. Зная колко много неща в едно общество зависят от чисто политическите сметки. Да речем, тази година МОМН въз основа на резултатите от системата на рейтингите разпредели една сума между най-добрите професионални направления. Ние сме на първо място на практика във всички направления, в които обучаваме и получихме около 25-30% от цялата сума. Трябваше да получим повече, но проблемът ни е, че ние обучаваме в направления, които изначално се финансират по-лошо от държавата и се смятат за по-евтини. Тази година има уверения на правителството, че сумата ще бъде два пъти пъти по-висока. Тя пак няма да реши нищо, но все пак е стъпка в нужната посока.
- Възможно ли е моделът на финансиране на държавните висши училища да се промени на този принцип?
- И Сергей Игнатов, и Симеон Дянков твърдят, че това е целта. М.г. Дянков беше казал, че като консервативен икономист смята, че най-добрите професионални направления трябва да получават 50% повече от вторите в класацията. Както виждате, това не се случва. Мисълта ми е, че принципно няма противници на идеята в правителството, не се казва :"Не сте прави", казва се : "Прави сте, но не можем да го направим сега. Правим го, но по малко".
- Това не е ли елегантният начин да се намали броят на висшите училища - всички са единодушни, че 51 са много за България?
- Това не е елегантен начин, доколкото там, където са тези 51 висши училища, има депутати и кметове и от управляващата партия, и от опозицията. В много случаи управляващата партия и опозицията се обединяват, за да се запази съответният университет. Има едно цялостно неразбиране в нашето общество. Смята се, че университетът е място, където младият човек се учи, получава някаква квалификация, някаква професия и отива да работи. Не! Университетът е нещо много по-широко - това е място за интелектуален диспут, място на интелектуална свобода, място, където студентът, независимо дали учи инженерни науки, медицина или литература, ще може да издигне общото си културно ниво, разбирането си за хората. Това много трудно може да става - не искам да обиждам никого - в сравнително по-малки градове. Държавата ни е малка като цяло и ние имаме възможност да развиваме 3-4 големи културни центрове. И това е европейски утвърден модел.