Къде са корените на явлението? Следвайки италианския пример, в последните десет години българските престъпни организации се насочиха към бизнеса с отпадъците, инфраструктурно строителство, концесии, хазарт, акцизни стоки. В тези сфери бизнесът не се взема, а се дава от "закупени" политици и дори цели партии. Много от най-богатите българи имат обща черта - забогатели са от сделки с държавата. Така
мутрите станаха излишни
Новите "бизнесмени" постепенно изоставиха "уличната инфраструктура" за терор над населението и тя започна да се разпада. Старите централно управлявани "борчески бригади" отстъпиха улицата на банди от гетата. В началото на новото хилядолетие уличната престъпност "потъна", стана по-малко забележима, а гражданите, увлечени в лесните кредити и строителния бум, като че ли я позабравиха. От две години обаче под натиска на ЕС и заради липсата на лесни пари държавата сериозно притисна някои основни източници на доходи на организираната престъпност. Започнаха мъчителни опити за ограничаване на сиво-черната икономика и осветяване на обществените поръчки. Инфраструктурното строителство се следи изкъсо от Брюксел. Управлението на отпадъците става все по-неприветливо за "добре облечените бизнесмени". Вече има дори депутати, осъдени за корупция. И най-важното - обществото започва да счита съюза на политическите елити с организираната престъпност за неприемлив и непоносим.
Огласяването и осъждането на "президентските спонсори" от Перник, делата за корупция в Стара Загора, присъдата за бившия кмет на Дулово и настоящ народен представител от ДПС, наказателните процеси във Варна и на много други места принуждават правителството, ако иска да запази авторитета си и да се задържи на власт, да следва оздравителната тенденция, независимо от личните си желания.
В обществото се очертава разделение на оцеляващи - които въпреки трудните условия се развиват и все повече изискват, и изпадащи - които не могат да се приспособят, губят имуществото си и бързо се маргинализират. И сред тях има както отдавна декласирани индивиди, така и доскоро успешни бизнесмени и дори "милионери". Подкрепяйки по-силната оздравителна тенденция, Бойко Борисов се надява да изпълни голямата си амбиция - да остане в историята.
Големите губещи от кризата са онези, които разчитат на присвояването
на обществени средства. Далавера, субсидии, откровена престъпност - няма значение. Какво като цяла Европа се гърчи в криза - риба се лови в мътна вода. Точно това обедини протестите от последните седмици. "Протестиращите зърнопроизводители" не са трактористите, които докараха машините си в центъра на София, а няколкото десетки крупни арендатори, които се ядосаха, че част от обещаните им пари този път ще отидат за плодове и зеленчуци. Железничарската стачка така и не успя да убеди обществото в правотата на каузата си. Наложи се впечатлението, че е просто в защита на статуквото - всеки да си краде на нивото: стрелочникът - грес, а директорът - скъпи имоти и много пари. Така или иначе, обществото не подкрепи тези протести и те останаха изолирани.
Не е нужна световна конспирация, да се сетим, че от дестабилизация имат интерес онези, които губят доходите си. И колкото повече тези доходи зависят от правителството, толкова по-силен е интересът на власт да дойде правителство, което няма да им посяга. Тази тенденция намира винаги политическо представителство у отстранени от властта партии.
На другата страна е едно мълчаливо и на пръв поглед инертно общество от оцеляващи граждани, които напук на кризата не само се справят, но и съумяват да пестят. Те са истинският двигател на българския успех. Не правителството, а именно те се оказаха основният проблем на организираната престъпност. Една дузина министри можеш да си купиш, но два-три милиона осъзнати граждани - не. Тогава? Гражданите могат да бъдат тероризирани така, че всеки да се вгледа само в собствените си проблеми. Борческите бригади останаха в миналото, сега улиците се владеят от футболни агитки и многобройни малки квартални банди. Те също могат да бъдат използвани.
Какъв е профилът на задържания подпалвач?
Никой от задържаните не е пироман. Значи не става дума за прояви на медицинска патология. Но всичките са криминално проявени - регистрирани са от полицията като извършители на престъпление, но не се е стигнало до дела и присъди. Безработни са. Често са наркозависими или са били улични дилъри на наркотици. Или и двете. Твърдят, че палят за лично отмъщение или защото са отритнати от обществото. Всеки пали в определен тесен район... По еднакъв способ, макар и със собствен "почерк". Изглежда някой се опитва да разпали безсмислената "война на гетата", позната от Париж и Лондон. Запалените коли са само върхът на айсберга.
След като и двата ми автомобила бяха разбити при опити за кражба, направих проверка при фирми за автостъкла, в автосервизи и застрахователни компании и научих, че през последните два месеца в пъти са се увеличили взломните кражби на имущество от автомобили, кражбите на самите коли, разбиването на стъкла и други вандалски действия. Наред с всеки запален автомобил има няколко десетки разбити или откраднати. За да се развилнее истински автомобилен терор, липсват само канали за пласиране на откраднатите коли.
Какъв е отговорът на полицията?
За съжаление, тя се оказа неподготвена за вълната от нощни кражби и пламъци. Лавината от сигнали предизвика масово излизане на улицата на униформени полицаи, които се държат като стахановци, гонещи рекорди, и често задържат не когото трябва, а пропускат извършителите. Наскоро три непълнолетни момчета, тръгнали на тренировка, били задържани, защото минали покрай място, където току-що били разбити няколко коли. В суматохата истинските извършители изчезнали яко дим.
Липсата на информаторски апарат, неглижирането на превенцията и недоверието на гражданите към полицията дават плодове в общата обърканост и взаимни обвинения. Но този път от действията на полицията зависи пряко доверието на гражданите в способността на правителството да защити имуществото им и обществения ред.