Защо му трябваше на финансовия министър Симеон Дянков цяла година да се крие от колегите си в ЕС? Видя се, че щом той не ходи при тях, те ще му дойдат на свиждане виртуално. В епохата на модерните комуникации не бе проблем да се организира миналия понеделник видеоконферентен Съвет по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). Този път Дянков нямаше как да се извини, че не може да пътува до Брюксел, и да прати някоя заместничка или посланика в ЕС, които свикнаха да играят ролята на мълчаливи статисти.

Ако виртуалното заседание се запомни с нещо, няма да е събраната (на думи) сума от 150 млрд. евро, която е разочароваща, защото не бе достигната целта от 200 млрд. евро за спасяване на общата европейска валута чрез национални вноски в МВФ. А и да бе набрана цялата сума, какво са 200 млрд. евро на фона на дълговата криза, отворила пробойни за трилиони в еврозоната? През последните 20 месеца Европейската централна банка изкупи дългове на закъсали държави в ЕС точно за 200 млрд. евро и никой не усети подобрение.



Паметният резултат



от конферентния разговор поне за България е, че тя най-сетне се осмели да заяви каква е нейната (пред) последна позиция по драмата в ЕС. Досега знаехме следното: България се присъединява към пакта "Евро+" и обещава, щом приеме еврото, да участва в Европейския механизъм за стабилност с начална сума в капитала му от 300 млн. евро и гаранции за чужди дългове от 3 млрд. евро през първите 12 години (изявления през март 2011 г. на премиера Бойко Борисов и зам.-министърката на финансите Боряна Пенчева); държавата "подкрепя безрезервно" пакта "Евро+", въпреки опасенията, че ще се натовари с непосилни финансови ангажименти (юни 2011 г., изявление на премиера Борисов); "Ще помагаме на братския гръцки народ, за да имаме стабилен съсед" (юни 2011 г., обещание на Борисов в отговор на критиките, че се престарава да го харесат в Брюксел); влизаме без уговорки във фискалния пакт, но не поемаме допълнителни финансови ангажименти (декември 2011 г., решение на Борисов, който междувременно бе втвърдил тона си към недисциплинираните държави в ЕС и бе започнал да им сочи България за пример). Анализаторите на българската политика навярно са забелязали, че тя е променлива. Единствената константа е, че във всички възлови моменти министър Дянков е отсъствал, макар и да е ставало дума за важни финансови решения.

Настъпи моментът и той да се появи на сцената. Репликата му бе като отсечена с брадва: "Не е редно дисциплинирани държави като България да подпомагат недисциплинирани". Освен това сме разочаровани от МВФ, защото фондът "не изигра добре ролята си в справянето с финансовата криза в ЕС и особено в случая с Гърция". Така че по принципни съображения не бива ЕС и МВФ да чакат пари от нас.



Кратко, ясно и... самоубийствено,



защото не казва истинската причина, а именно, че България оглавява всички класации на ЕС по бедност и че няма как да услужи някому с цървулите си, защото ходи боса. Когато не си честен, рискуваш да влезеш в собствен капан, което ще се случи много скоро. Дисциплинирани като България в ЕС са например Полша, Чехия, Швеция и Дания, които без да са членки на еврозоната, обещаха да дадат подкрепа на "недисциплинираните" с над 26 млрд. евро. Когато запитат Дянков защо те дават, а България - не, би трябвало да има някакво обяснение. Иначе ще излезе, че той е принципен, а те не са. Дошъл е моментът да се свалят картите на масата и най-добре би било финансовият министър да се държи честно с колегите си, защото дори и да се мисли за по-умен от тях, те едва ли го знаят - нали все се криеше. Не е удобно, но трябва да заяви ясно в Европа, че неговото правителство поддържа финансова стабилност за сметка на крайната мизерия на народа си. Точно това отличава България от другите фискални отличнички и затова когато те дават пари, тя не може да участва. Иначе се подхранват илюзии - например, някой в Брюксел да си помисли, че тя би могла в името на европейската солидарност да се включи в новия спасителен фонд с някакви си 2 млрд. евро. Колко му е, нали има финансови резерви? Впрочем точно това бе заявено на Полша, когато първоначално се опъна. Напомнено й бе, че нейните финансови резерви надхвърлят 74 млрд. евро.

Поведението на България през последните месеци е



предизвикателно комично



Премиерът Борисов и подгласниците му се увлякоха да я сочат за пример. Кулминацията бе в деня на впечатляващата поява на Дянков, когато обаче неговото слънце бе засенчено от новоизбрания президент Росен Плевнелиев, дал тон на дискусия в Народното събрание на тема "Две години след Лисабон - Европа накъде?" "Българите изповядват културата на стабилност. Тя ще трябва да бъде имплантирана в главите на 500 млн. европейци - стабилност и устойчивост", каза без стеснение бъдещият държавен глава и добави, че вижда ролята на страната ни в следващите години като "двигател на европейската интеграция". Все едно "Титаник" да посъветва плаващите кораби как да се държат като него стабилно, вместо да се люшкат по вълните. А претенцията му да бъде двигател на нещо си, докато лежи на европейското дъно, заслужава да се изучава от всички кандидат-студенти, които сътворяват бисери за плажните четива през лятото.

Много интересно е да се проследи как с подобно управленско самочувствие Борисов и Дянков ще гостуват на 18 януари 2012 г. в Германия, за да я молят да не си взема мотрисите "Сименс-Дезиро", по които БДЖ има неизплатени задължения за 24 млн. евро. Щом сме финансово дисциплинирани, защо не сме изрядни в погасяването на дълговете си? Явно причината е в липсата на пари и двамата наставници на Европа ще трябва да си признаят, че тяхното управление не генерира доходи, с които държавата да се издължава към кредиторите си. Борисов се надява да убеди канцлерката Меркел да възнагради неговата въображаема праведност чрез съгласие да се намали наполовина (от 20 на 10%) делът на съфинансиране от България на проектите по оперативните програми на ЕС. Можем да си представим каква ще бъде нейната отзивчивост, след като миналата седмица заплаши да не внесе своя дял от 41.5 млрд. евро в новия спасителен фонд, ако държавите извън еврозоната (сред които е и България) не съберат липсващите 50 млрд. евро. Преди да се отправи за Берлин, Борисов трябва да изясни каква роля ще играе - на образцов или на беден роднина, както и за какво ще претендира - за награда или за помощи.

България можеше да има по-достоен образ в Европа,



ако поне опозицията показваше здрав разум



Тя обаче веднага загуби разсъдъка си, щом видя Дянков да се показва от укритието си. За да го отстреля, изговори глупости, които дори той не бе в състояние да произведе. "Защо се получава така, че страни, които са значително по-евроскептични от България - като Чехия и Дания, - участват и финансово в този пакт, а България няма да участва? Каква е логиката България да държи 90% от валутния си резерв в европейски банки или в банки на европейски държави, а да не иска да даде поне част от този резерв, за да спаси финансово всички тези държави и тези банки?! ", попита депутатът от "Коалиция за България" Румен Овчаров. Като си спомним, че този човек бе министър, има всички шансове да убеди народа да внимава неговата партия да не дойде отново на власт.

Следващите парламентарни избори ще са през 2013 г., когато България ще трябва да плати близо 1 млрд. евро (1.8 млрд. лева) по външния си дълг. Още отсега е ясно, че тя не може да събере такава сума и ще трябва да поиска нов заем, за да плати стария. Сметките на министър Дянков потвърждават нейната безпомощност и можем поне за това да му вярваме. Ако България няма пари да погасява своите дългове, как би помагала на други държави да се издължат? Решение има, стига тя да изрази съгласие, както предлага Овчаров. Западните банки с удоволствие ще запишат на нейна сметка чужди дългове, както вече постъпиха със Словакия, която също се извиняваше, че няма финансови резерви да помага на закъсали в ЕС. Но Братислава не можеше да мърда, защото малко преди това влезе в примката на еврозоната. България обаче е готова сама да си носи въжето, защото има услужливи политици - независимо дали са на власт или в опозиция.