За електронната здравна карта управници и политици обичат да говорят още от времето на кабинета "Сакскобургготски". И както и във всички останали сфери, щом става дума за говорене, най-продуктивен е кабинетът "Борисов". Специално при здравната карта дори се наблюдава тенденция колкото повече се говори, толкова по-малко да се върши. Колкото по-често тя е в устата на премиера, толкова повече се отдалечава моментът на действителното й въвеждане.

Настоящите управляващи първоначално бяха записали в Закона за здравното осигуряване, че от 1 януари тази година използването на електронна здравна карта от пациентите става задължително. Предишният здравен министър Анна-Мария Борисова дори обясняваше, че появата й е въпрос на месеци. След това обаче тя си отиде, а с нея се отдалечи и нововъведението. Сегашният министър Стефан Константинов замрази проекта с обяснението, че за да може картата да отразява движението на пациентите в цялата здравна система, трябва да се работи до 2020 г. Логичен финал на заниманията на това правителство по темата беше до болка омръзналото обявление на Бойко Борисов, че за липсата на електронна здравна карта е виновно предишното правителство. Когато кабинетът "Станишев" обявил поръчката за новите лични карти, в заданието го е нямало "чипчето" за здравна карта, и така "по-добрият вариант за електронната здравна карта е загубен". Без коментар.

Между другото, това стана на специално свикана пресконференция в Министерския съвет, основната новина в която беше, че кабинетът ще предостави на 4 областни болници компютърни томографи за по 1 млн. лв. всеки. Като се остави настрани спорният въпрос, доколко на болницата във Видин например й трябва толкова скъп апарат, има ли специалисти за него и достатъчно пациенти, събитието напълно отразява тоталната безпомощност и некадърност на този кабинет в сектора. Никога досега премиер не е викал медиите в Министерския съвет, за да се похвали, че държавата купува 4 най-обикновени апарата на собствените си болници, т.е. върши си работата.



На повърхността



Отвъд обилното говорене на тема електронно здравеопазване реалността почти не придобива публичност. Електронната здравна карта мина през какви ли не виртуални метаморфози - от документ, в който просто да пише дали човек има осигуровки, алергии и каква е кръвната му група, до това тя да отразява всеки досег със здравната система - от посещението при джипито до решението на ТЕЛК. Необходимостта от подобна карта се приема априори, без много-много да се разяснява защо е нужна. Логика в обясненията защо картата постоянно се отлага пък съвсем няма.

А реалността е следната. От няколко години здравната каса има информационна система, в която се отразява всяко движение на всеки пациент в системата на платени от НЗОК услуги - от преглед при личния лекар, през изписани лекарства до престой в болница. Те се трупат в база данни и във всеки момент касата може да каже какво за кого е платила - пациент, лекар или клиника. Преди въвеждането на софтуера се твърдеше, че той ще спре до 15% от финансовите течове на касата, защото ще засича дублирани изследвания и хоспитализации. Сега никой не твърди нищо, но все пак ако системата се ползва както трябва, би трябвало да може да спира поне най-елементарните опити за източване. Срещу по-нагли измами обаче той е безсилен. Например един ЕГН може да се отчита като лекуван десетки пъти, без притежателят му изобщо да подозира.

От 2010 г. функционира и следващият етап, необходим за въвеждането на електронната здравна карта и съответно на пациента, в системата за контрол. Всеки здравноосигурен вече има и собствено електронно здравно досие, в което отново са отразени всички негови движения, поети от касата - прегледи, изписани медикаменти, хоспитализации. Достъпът до него става през сайта на здравната каса, но само срещу електронен подпис, какъвто естествено повечето хора нямат. Обяснението - това е единственият сигурен начин достъпът до тези лични данни да се защити.

Според експертите това е всичко, нужно като техническа подготовка и база данни, за въвеждане на електронната здравна карта, или т.нар. персонален идентификатор. Единственото, което трябва тепърва да се направи, е да се реши какъв да е материалният носител на информацията - карта от пластика, подобна на банковите карти, магнитна или с чип, или биометрия - пръстов или очен отпечатък, или пък просто да е някакъв код. Естествено, колкото по-сигурен е начинът да се защити персоналният вход на пациента в системата, толкова по-скъп е той. Например за карти с чип за всички граждани са нужни 10-15 млн. лв. И толкова. Да, в електронното досие и съответно в картата може да се вкара и още информация за услуги извън поетите от НЗОК, например решения на ТЕЛК. Но тъй като огромната част от лечението и средствата за него минават през НЗОК, това не е чак толкова належащо.

Защото целта на тази карта е при всяко отчитане на допир със системата - преглед, рецепта, изследване, хоспитализация, да участва и самият пациент, почти както при тегленето на пари от банкомат. Така той не само ще може да провери какво лечение се води на негово име, но и ще удостоверява, че е участвал в него. Например, ако няма запис от картата на пациента, болницата не може да отчете хоспитализацията му. Т.е. вместо да фалшифицира подписа му, лечебното заведение ще трябва да намери електронната му здравна карта с кода й.



Причини



Което може да обясни защо за електронната здравна карта само се говори, без да се работи. Естествено, няма неразбиваема защита и подобна карта едва ли ще спре всички фалшификации, източвания и отчет на мъртви души. Но поне ще ги ограничи. Повече пари ще получават по-търсените болници, а не тези, които са отчели повече пациенти или на които здравната каса е отпуснала по-голям финансов лимит.

Но от това интерес имат само тези, от които не зависят подобни решения - гражданите. Останалите - политически назначени директори на държавни болници, частни лечебни заведения, чиновници и политици - с удоволствие се възползват и облагодетелстват от възможностите за източване на здравната каса. Не се е и чуло като причина да няма карта да се изтъква липсата на пари за нея, вероятно защото е пределно ясно, че подобна инвестиция може бързо да се възвърне.

Разбира се, когато става дума за ГЕРБ, никога не бива да се пропуска като причина нещо да не се случи и чистата управленска некадърност. Но в крайна сметка няма значение защо в даден сектор не се въвежда ред - парите, които всички плащаме от джоба си за кражбите, са едни и същи.