Несигурните финансови пазари и кризата, в която се намира еврото, изнервят много германци. Увеличават се хората, които се притесняват за сигурността на спестяванията и решават, че е по-добре да инвестират в материални неща като произведения на изкуството, скъпи коли и недвижими имоти, вместо да държат парите си в банкови сметки. Експертите обаче предупреждават, че вече нищо не е 100% сигурно.

Франц Херман, който оглавява германската Асоциация на спестовниците, се учи в продължение на половин век да бъде добър инвеститор. Като дете той пълни своята касичка, а като младеж започва да внася парите си на спестовен влог. По-късно сключва договор за кредит за строителство, както и 12 полици застраховка "Живот". "Пари отиват при пари", обичал да казва баща му, като цитирал германската поговорка. "Втълпено ми беше, че трябва да пестя", обяснява Херман. Той е на 52 години и казва, че разбира "какво става". Спечелил пари благодарение на бизнеса си - продава бирени халби и бижута в центъра на Мюнхен. Херман е убеден, че ще загуби парите, които е вложил в спестовни влогове, и затова ги изтегля, анулира и застрахователните си полици. Казва, че малките печалби от лихвите по влоговете били "изядени от инфлацията". И за да се съпротивлява срещу тези неправди, Херман създава асоциацията. Сега той обикаля Германия, като предупреждава сънародниците си за "средствата, които унищожават парите". Той е убеден, че спестяването е "кражба, одобрена от държавата".

Можеш ли да обеднееш, като спестяваш? Позицията на Франц Херман може да изглежда радикална, но се увеличава броят на хората, които споделят мнението му. Те вече не вярват в процента на възвръщаемост, който финансовата индустрия им обещава. И докато спестяванията и депозитите с фиксиран доход носят трогателни печалби от начисляваните лихви, то продължаващата криза, измъчваща еврото, подхранва страховете от повишаване на инфлацията или дори от обезценяване на валутата. Проучвания, направени от институтите TNA Infratest и Allensbach, показват, че в Германия има криза на доверие: почти половината от участниците в анкетата сега се страхуват от инфлацията, а всеки втори човек, който работи, иска да знае коя частна инвестиция наистина си заслужава.



Спортни клубове, изкуство и недвижими имоти



"Хората стават все по-внимателни, когато поверяват трудно спечелените пари на банките", казва Ролф Бюркл от Института за пазарни изследвания GfK. Все още не е станало масова практика, но доста хора се отказват от смятаните за много стабилни финансови продукти като застраховките "Живот" например. Преди две години потребителите започнаха да критикуват ниската възвръщаемост на тези инвестиции, казва Филип Форндран, който е експерт по капиталовите пазари в компанията "Flossbach von Storch". "Много хора се питат какъв финансов продукт всъщност притежават", допълва той.

Вместо да се доверят на германските банки, много инвеститори се обръщат към доказали се институции, като футболния отбор от Хамбург "Санкт Паули". В рамките на четири седмици около 5000 привърженици на отбора купиха негови акции на обща стойност 6 млн. евро и клубът вече може да си построи нов стадион. Обещани са им 6% лихва. Явно, че за много хора футболният клуб е по-сигурен от банка. Той съществува от 1910 г. и е преминал през много кризи, които оттогава Германия е преживяла.

Хората, които могат да си позволят, влагат парите си в собствените си домове - под формата на по-добра изолация или иновации. Майсторите на покриви са заети седмици напред в много региони. Този сектор е сред печелившите в кризата, като отчита ръст с 5% през 2011 г. и оборотът му достига почти 8.5 млрд. евро.

Много хора искат бързо да вложат парите си някъде, където е сигурно. Тези, които могат да си позволят, инвестират в стоките, за които се смята, че не крият рискове. На аукционите за произведения на изкуството се достигат рекордно високи цени. А в градовете с процъфтяваща икономика като Хамбург и Мюнхен продавачите на недвижими имоти разказват, че по време на наддаванията за имоти направо се водят войни.



Каква криза?



Това обаче не е типичната реакция по време на криза. Колкото и добре да изглежда ситуацията в момента в сектора на недвижимите имоти, през 2008 г. той бе парализиран след фалита на "Лемън брадърс". "Тогава трудно можехме да спечелим някакви пари - имаше период от повече от осем месеца, през които банките не правеха никакви дългосрочни инвестиции", казва Георг Рьол от компанията Frankonia. През 2008 г. компанията купува първокласен терен с изглед към река Алстер в Хамбург. Проектът е в застой за определен период от време, но сега продажбите отново се увеличават. Рьол казва, че са разпродадени луксозни апартаменти на цени, достигащи 12 000 евро на квадратен метър.

Експерти по потреблението твърдят, че в сегмента на луксозните стоки се наблюдава тенденция на пазаруване като начин за борба с кризата. Чувството на несигурност сега се компенсира от екстравагантни покупки за разлика от кризата по време на фалита на "Лемън брадърс". Добре се продават кучешки купи с инкрустирани кристали "Сваровски" на цена от 1000 евро. Френската компания за луксозни стоки LVMH, която предлага "Луи Вюитон" и "Кристиан Диор", съобщава за рекордно високи печалби. Търговецът на скъпи коли Дитрих-Готар Грос от Южна Бавария наскоро е продал Мерцедес 300 SL с отварящи се нагоре врати за 550 000 евро. "Това просто е инвестиция", обяснява той. "Клиентът дори не поиска да регистрира колата."

Криза ли, каква криза? Модният крал Карл Лагерфелд предизвика пренебрежението на богатите на състояло се преди време модно ревю на "Шанел" в Париж. Тогава, заобиколен от множество кристали, той заяви: "Няма начин да се поддадем на общото настроение на депресия." Модният дизайнер обаче не изглеждаше напълно доволен. Наскоро той призова за въвеждане на данък върху богатството, който би помогнал на модната индустрия. Според Лагерфелд всеки, чиято заплата преминава определена граница, трябва да бъде задължен да харчи дадена сума в магазините. Той заяви, че мрази хора, които трупат пари.



Златна треска



Ситуацията в Германия изглежда, че е резултат от царящата несигурност по света. Експертът по капиталовите пазари Форндран признава: "Никой не може, нито пък някога е могъл, да гарантира покупателната способност на парите ви." Той очаква, че инфлацията ще стигне 6% в следващите години, което означава, че инвестициите, които досега се смятат за най-близки до сърцата на германците - спестовните влогове, облигации и депозити с фиксиран срок - ще бъдат губещи. "Хората, изглежда, усещат, че е необходимо да започнат отначало", казва Форндран. Той обаче не вярва в нова валута. "Намаляването на дълга ще стане в нашата монетарна система."

Човекът, който стои зад елегантен щанд в магазина за злато ProAurum в Берлин, обаче не е съгласен. Работник в зоологическата градина изглежда съвсем не на място сред златните кюлчета, поставени зад бронираното стъкло. Той идва направо от берлинския зоопарк. И заявява, че всичките необезпечени заеми са като паста за зъби. "Можеш да я изстискаш от тубичката, но не можеш да я върнеш вътре обратно." Според служителя в зоопарка политиците само допринасят за по-бързото свършване на спестяванията, като се съгласяват да бъдат отпускани все по-високи суми и създават нови спасителни планове. По тази причина той превръща застраховките "Живот", които е сключил за себе си и за съпругата си, както и почти всичките си спестявания, в ценен метал. "Никой не може да ми вземе златото", убеден е мъжът.

Колкото по-голям е страхът на обществото, толкова по-дълги са опашките, които се извиват пред щандовете на ProAurum. Златото се смята за най-сигурната инвестиция по време на кризата. Търговската къща в Мюнхен печели от кризата.



"Нищо не е сигурно"



Преди осем години Роберт Хартман, който в момента ръководи ProAurum, реализира идеята за фирмата. Той си представя, че компанията ще има 6-7 служители. Днес обаче ръководи над 100 души, а годишните продажби на компанията са на стойност малко под 1 млрд. евро. Хартман знае, че успехът на златото "не се дължи толкова на характеристиките му, колкото на безпомощността" на обществото. И добавя: "Ние просто разполагаме с хапчето, което успокоява хората."

Наистина ли обаче златото е гаранция срещу бедността? През април 1933 г., по време на глобалната икономическа криза, американският президент Франклин Рузвелт забранява на частни лица да притежават злато. Филип Форндран очаква и сега да се задействат по-строги правила. Ако кризата продължава да се задълбочава, всеки - особено неговите клиенти, ще бъдат длъжни да плащат. "Всеки гражданин ще бъде засегнат, няма да има безболезнено решение", казва той. И за да облекчи болката, неговата компания съхранява златото си извън еврозоната. Сигурно ли е това? "Днес нищо не е сигурно", категоричен е той.