Вторият брой за 2012 г на сп. "Економист" излезе с призива "Спасете Сити". Става дума за Лондонското Сити, някогашен център на града, днес - финансов център на света, класиран на тази водеща позиция непосредствено след или наравно с Уолстрийт, Ню Йорк, а все по-често - като абсолютния № 1. И наистина, след краха от октомври 2008 г. имаме смяна на лидера. Почти по всички значими показатели за финансова концентрация Сити си връща първата позиция, загубена след Втората световна война. Не защото процъфтява, просто бизнесът на



Сити се сви по-малко от Уолстрийт



в кризата, а в годините на депресия (от 2010 г. досега) лондонските финансисти се радват на устойчивост, с каквато трудно ще се похвалят колегите им от Ню Йорк. Връщането на отдавна загубената позиция на световен лидер не радва видимо обитателите на Сити (имам предвид не жителите му, едва 11 хил. души, а армията от около 330 хил. чиновници и сановници, които (все още) работят тук). До края на 2012 г. поне 22 хил. от тях, по вероятно обаче 35-40 хил. души, ще станат излишни и ще загубят добре платената си работа. След 2008 година светът на финансите никога вече няма да е същият. Според авторите на сп. "Економист"



заплахата идва от Брюксел,



по-точно от все по-единната силова ос Париж-Берлин. Почти сигурно Европейският съюз ще благослови "данъка на Тобин", с който ще се облагат финансовите транзакции. И е почти сигурно, че Обединеното кралство ще откаже да последва континентална Европа и няма да облага, както и досега, финансовите обороти. Но дори само Франция и Германия да обложат преводите на пари и сделките с финансови активи, светът на финансите ще се промени из основи. Спекулативните сделки с валута и ценни книжа ще бъдат сериозно оскъпени - дотам, че да нямат смисъл. Цяла индустрия, която се храни от тях, т.нар. "хедж фондове", ще отиде в историята. Всичко друго около новия данък е още в мъгла. Кои страни ще го въведат? Ще могат ли германо-френските идеолози да убедят колегите си политици, че новият данък не трябва да влиза в националните бюджети, а да се задели за собствен приходоизточник на Европейския съюз, подобно на митата? Кои сделки ще се облагат, доколко универсален ще е новият данък? Не е тайна, че ако не бъдат освободени от него междубанковите сделки, данъкът на Тобин ще е смъртоносен за паричния пазар (сделките със свръхкратки междубанкови депозити).



Неизвестните около новия данък



са толкова много, че никой сериозен финансист не би се наел да коментира последствията му, докато не стане най-после ясно какво и как ще се облага. Но няма съмнение, че данъкът ще намали концентрацията, като промени самата технология, по която днес се управляват финансовите портфейли. Финансовите вложения ще станат по-малко мобилни и по-трудно управляеми, ако всяко откриване и закриване на позиция минава през облагане. Това означава връщане поне с 50-60 години назад към тромавите вложения със среден срок 5 и 10 години. Но при доходи няколко пъти по-ниски от тогавашните - тежък удар за "старите пари" на световната рентиерска класа.



Светът на финансите ще е по-провинциален,



защото ще видим ренесанс на частните банки и краха на глобалните играчи, които доминираха пазара за последните десетилетия, "превъртайки" трилиони ежедневно от една позиция в друга, от Токио през Сингапур и Хонконг, през Франкфурт и Лондон до Ню Йорк, в гонене на печалби в размер на десети от цента. Тази огромна индустрия, в която работят милиони дилъри и помощен персонал, ще загуби като начало европейските си клиенти, а твърде вероятно ще има и други страни, които ще последват почина на Париж и Берлин - политиците на уверено развиващата се Латинска Америка, на Индия, Китай и Русия, лесно ще пресметнат, че ако и те въведат данък върху финансовите транзакции, ще ограничат сериозно риска от износ на капитал (и местен, и чуждестранен) от своите икономики.



И следващия век ще има Сити,



защото дори след краха на финансовата вакханалия от последните десетилетия, която отприщи немислима преди мобилност на капитала, оттам - спекулация, експоненциално растящ до неуправляемост риск, свръхконцентрация и глобализация, светът ще има нужда от финансови центрове, там ще се търгуват акции и облигации на транснационалните компании, ще се изпълняват и приключват международните финансови транзакции. Но тези финансови центрове няма да са дори наполовина това, което виждаме днес. Лондон ще остане световен финансов център, защото по-вероятно към Сити, а не към Уолстрийт ще се насочат в бъдеще финансовите сделки на новите гиганти от групата БРИК - Бразилия, Русия, Индия, Китай, пък и от самата Европа. Много по-застрашени от Лондон са финансови центрове като Хонконг и Сингапур, защото може да изчезне смисълът от тяхното съществуване. Онова, което сполучливо нарекоха "казино-икономика", десетилетията на глобална финансова спекулация, вече е история. Двубоят "Уолстрийт - Мейнстрийт" (т.е. между глобалните финанси и местния финансов бизнес със седалища на главната улица в малките градчета и в регионални центрове на САЩ) вече е решен, Голиат отново загуби от Давид. Откакто г-н Бъфет доказа, че световен финансов гигант може да се управлява успешно и от Омаха, щата Небраска, имаме нов бизнес модел, който според мен ще стане водещ през следващия век. За радост на световното финансово село, в т.ч. София, България.