Гробокопачите на капитализма размахват лопати. Нищо не ги окуражи така, както световната финансово-икономическа криза. Най-значима е критиката от ляво. Кризата се тълкува като прелюдия към нов възход на социализма, за пример е сочен бъдещият световен хегемон Китай. Интересно дали и един труженик на западната цивилизация може да работи според източната трудова етика, готов е да се лиши от свободите, съпътстващи капитализма?



Китай завой към социализъм ли прави?



Когато говорим за криза, то най-напред трябва да видим точно каква е тя. Схващането, че кризата е низ от ипотечни, дългови проблеми и такива на растежа, е късогледство. Все едно да кажеш, че проблемите в Източния блок през Студената война бяха само криза на икономиката. Младежите от "Уолстрийт" негодуват и срещу Хана Монтана, а през лятото британските им връстници разбиваха витрини, крадейки дънки и маратонки, при положение че се давят в такива. Живеем в свят с материално пренасищане, а кризата е и следствие на взаимодействието между културата и това охолство. Представителната демокрация също изживява криза, а като добавим и глобализма, се получава миш-маш от проблеми. Те са прогнозирани дори от най-големите защитници на капитализма. Но доколкото левите също виждат идеалното общество като



триумф на материалното и глобализма,



а и Маркс надстрои тезите си върху либерални принципи, то тези проблеми изглеждат като неизбежни в историческия процес.

"Капитализъм, в който рентиерът надвива работника, не ни трябва повече", провикна се френският президент Никола Саркози преди две години в Давос. Призова за връщане към изконните му ценности. Но кои? Може би наистина е хубаво да припомним стари ценностни фундаменти. Основоположникът на теорията за свободния пазар Адам Смит смята човешкия егоизъм за добродетелен и че поставянето му в пазарна среда носи просперитет. Марксистите смятат, че пазарът е движен от разрушителен егоизъм, инстинктът може да се овладее в името на нова обществена среда, а и тя ще повлияе благоприятно върху човека. Днешните леви философи пък като че ли съвсем пренебрегват егоизма, вярвайки в изначалната човешка доброта, която ще се разгърне в някаква по-хуманна среда. Но човек е егоист, това му е неотменима природна даденост. В хода на историята е почнал да разпределя благата, научил се е на социална отговорност. Но егоизмът остава най-важният човешки мотиватор, палел е революции, пазел е статуквото. Бил е



нож опрян в човечеството,



каращ го непрекъснато да търси алтернативни решения.

Трябва да поговорим и за демокрацията, като я разграничим от капитализма. Някои от големите днешни проблеми са нейни. Стремежът към равенство и свобода е фундаментът за всяка демокрация. Днес имаме криза в представителството, егоистичният човек претендира не само за стопанските, но и за нейните блага. Но демокрацията дава и още един дефект, заложен в същността й - стремежът към всеобща свобода, равенство и "масовизация", води до криза в културата, политиката, икономиката, качеството на живот. Демокрацията заповядва "равнис" по посредствеността. Няма как да е иначе, след като при нея е важно мнозинството, а мнозинството винаги е посредствено (по Николай Бердяев). Но не капитализмът, а



демокрацията води до опростачване,



безкултурие, раждането на празни човеци. В България в момента това се вижда чрез чалгата, която е триумф на демократичността.

Често човешката еволюция се представя като дълъг път към свободата. Някъде около XVI век либералните идеи формираха политическите му принципи, а капитализмът и социализмът ги въоръжиха с инструменти за овладяване на природата и постигане на материални блага. Западното човечеството достигна изключителни технологични висини, но това ставаше за сметка на стария християнски морал. Нормално - в тази епоха християнството се възприемаше като несвобода. Новите доктрини постепенно захвърляха религиозните ценности и сътвориха свои идоли (например пролетариат и пазар).

Това връщане в историята е важно, тъй като трябва да знаем от какво сме се лишили. Триумфирайки на материалния фронт, човек загуби свободата на духа, тъй като той стана зависим от материята. А материята бе овладяна с капитализъм, егоизъм. Сега се появи дефицит на обратното - солидарност, боязън, състрадателност.



Днешните мъжки и женски блондини,



за които моловете са новите църкви, не изпитват такива потребности. Но са нужни на обществото.

Днес се вижда, че капитализмът се нуждае от справедливост. Но той е икономическата система, която най-съответства на човешката природа. Демокрацията също е в криза, но тя е най-добрата управленска система. Популярните теории предлагат алтернативи чрез промяна на средата - повече държава, преразпределение, социални програми; корекции в избирателната система, референдуми, гарантиран плурализъм. Всичко това са възможни действия. Но не се ли нуждаем най-вече от нови ценности и морал?

Ние, хората от периферията на Запада, би трябвало най-добре да знаем, че нито една среда, нито промяна в нея могат да ограничат например алчността, да отрежат невежеството от пътя към властта. При социализма и тоталитаризма имаше корупция, безнравственост, несправедливост и глупост по управленските върхове, която аналогично виждаме при демокрацията и капитализма.



Едната среда ражда Живков, другата - Берлускони



- все ценностни примитиви. Нищо няма да се постигне днес, ако кризата не се схваща като криза на морала.

Но кой е този по-добър морал? И що значи морал? Има такъв, който най-добре съответства на търсените принципи, с изработен кодекс. Той различава добро и зло, хубаво и лошо, красиво и грозно, допустимо и не. Това е старият християнски морал, който проповядва доброта, хуманност, солидарност, смиреност, човечност, т.е. всичко, което би възпряло егоизма. И ако говорим за някаква държавна политика, то тя трябва да бъде насочена към насърчаване на такъв морал. Не спрямо средата, а спрямо човека - чрез училището, медиите, пропаганда на нравствени образци и т.н.

Спокойно, не иде реч за ново идолопоклонничество, нито за отмяна на светския характер на обществото. Иде реч за нещо обикновено, нормално, което се нарича възпитание и култура. Същото, в което до вчера ни учеха бабите ни. Те не ни наставляваха, че всичко законно е допустимо. Те ни учеха, че допустимо е доброто. А ако обществото постави и образованието като приоритет, по-образовани и морални хора означават и по-добра демокрация.

Критиците ще кажат, че гореизброените ценности противоречат на капитализма. Но идеята не е да го победят, егоизмът винаги ще доминира. Идеята е



чрез противопоставяне да го регулират



Егоизмът и алтруизмът не са несъвместими, второто трябва да се насърчи заради насищане с първото.

Все пак идва нещо ново, това вероятно е третата вълна на Тофлър. Егоизмът ще движи и новите технологии, а левите няма да отговорят на социалните потребности, защото няма да припознаят християнските ценности. А и винаги ще бленуват за рай отвъд капитализма. Ляв мислител като Маркузе, който правилно видя едноизмерен човек, съзря и общество, където всеки се труди с удоволствие - утопия.

Шанс имат тези идейни течения, които схващат, че каквато и обществена трансформация да има, в основата е природата. А човешката природа винаги ще се стреми към натрупване.