Рекордно голям брой съдебни дела са заведени срещу Европейския съюз през миналата 2011 г. 82 физически или юридически лица са дали на съд ЕС през миналата година. Ищците са били "жертва" главно на наложени от ЕС забрани за издаване на визи или замразяване на активи. Броят на заведените дела в Съда на ЕС, който се намира в Люксембург, през миналата година отбелязва драстичен ръст в сравнение с миналите години: само 7 дела са били депозирани срещу ЕС в периода между 1999 г. (тогава е заведен първият в историята съдебен иск) и 2009 г. През 2010 г. те са били само 15.

Най-много съдебни дела през 2011 г. - цели 37 - са заведени от приближените на бившия лидер на Кот д'Ивоар Лоран Гбагбо, който отказа да приеме поражението си на президентските избори в родината си в началото на м.г. Стотици жителите на страната загинаха, докато се водеше битка за власт между силите, верни на Гбагбо, и въоръжени групи, подкрепящи новоизбрания държавен глава Аласан Уатара. През пролетта на 2011 г. ЕС забрани на Лоран Гбагбо, на съпругата му и на 17 негови приближени да пътуват в страни - членки на съюза. Недоволна от това, бившата президентша на Кот д'Ивоар Симон Гбагбо заведе дело срещу ЕС с искане да бъде извадена от "черния списък", тъй като водената в родината й война е "форсмажорно обстоятелство".



Ирански банки и корабни компании



пък са депозирали 14 дела срещу Европейския съюз заради наложените санкции на страната след отказа й да преустанови изпълнението на ядрената си програма. Останалата част от исковете са от страните, разтърсени от Арабската пролет - Сирия (11), Либия (6), Тунис (6) и Египет (3). В един от случаите бившият либийски лидер Муамар Кадафи имал куража да поиска съдът да попречи на Франция да даде 259 млн. евро от присвоените от него на бунтовниците от Преходния национален съвет в Бенгази. Съдът на ЕС в Люксембург обаче е отхвърлил иска му с мотива, че "очевидно е неприемлив".

Бизнесмени и компании се оказват по-големи любители на съдебните процеси, отколкото са политиците, показват данните. Сирийският милиардер Рами Маклуф, който е близък до президента Башар Асад, членовете на семейството му са завели общо пет съдебни дела през 2011 г. ЕС наложи през май м.г. санкции на Маклуф, който е смятан за главния ковчежник на режима на Асад. В едно от делата, заведено срещу ЕС, той иска да му бъде изплатено обезщетение в размер на 50 000 евро и съдебните разходи на стойност 7500 евро. Според Маклуф наложените му санкции не само че не допринасят за "мира и сигурността", но дори застрашават "възможностите му за защита и право на живот".

Други интересен казус, стигнал до Люксембург, пък е свързан със сирийския богаташ Тариф Ахрас, който също е приближен на Башар Асад.



Ахрас финансира режима в Дамаск



и затова е в "черния списък" на ЕС. Той твърди, че след като е бил поставен в него, започнал да получава смъртни заплахи и е станал мишена на бунтовниците, опитващи се да свалят Асад. Според твърденията му "въоръжен мъж" се опитал да го убие. Освен това имало и опит за ликвидирането на зет му. Тариф Ахрас успял да избяга от размирния град Хомс в Дамаск през октомври м.г., а след това напуснал и Сирия, като отпътувал за място, което обаче пази в тайна "от съображения за сигурност". Богаташът загуби делото срещу ЕС. Съдът в Люксембург прецени, че е нормално да е мишена, тъй като е свързан с репресивния режим на Башар Асад. Според решението на магистратите ЕС не може да носи отговорност за това, което се случва в обстановка, "преминаваща в гражданска война и анархия".

Търговецът на оръжия от Беларус Владимир Пефтиев, който е близък до президента Александър Лукашенко, пък е завел четири дела срещу ЕС, след като през юни м.г. Брюксел реши да му наложи финансови санкции, замразявайки авоарите му и активи на няколко негови компании. Според Пефтиев Брюксел не може да докаже, че той финансира режима на президента Лукашенко. Ищецът настоява да получи защита по Хартата за основните човешки права.

По заведените дела през 2011 г. срещу ЕС са произнесени три съдебни решения в полза на ищците. Това са петролният бизнесмен от Кот д'Ивоар Кадио Морокро и бившият външен министър на страната Юсуфу Бамба, които са в списъка на лицата от Кот д'Ивоар с наложени санкции от ЕС, както и иранската компания Hanseatic Trade Trust & Shipping, която е сред фирмите, на които Брюксел е наложил санкции заради отказа да преустанови ядрената си програма. ЕС обаче не е платил и евроцент като компенсации в последните 12 години.

В изброените дела обаче не са включени съдебни искове на лица от черния списъка на ЕС на заподозрените в тероризъм. Прецедент е съдебно дело, заведено през 2002 г. от филипинския интелектуалец и виден активист на местната Комунистическа партия Хосе Мария Сисон, който е поставен в списъка на терористите след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ. Това е направено по настояване на тогавашната президентка на Филипините и негова опонентка Глория Аройо. Миналата година той осъди ЕС за това и магистратите в Люксембург разпоредиха Сисон да бъде изваден от този списък. Съдът обаче е на мнение, че от ЕС могат да се търсят финансови компенсации само ако е налице "достатъчно сериозно" нарушаване на законите и "неоправдана или международна" грешка, която може да се вземе под внимание при "сложността на разглеждания случай".