Всяка нова власт се стреми да се разграничи от предишната, за да не поеме пасивите й. "Ще бъда по-различен политик и лидер", побърза да обещае и новият президент Росен Плевнелиев, след като положи клетва и обрисува нова, привлекателна визия за президентската институция - прагматична, динамична, ефективна, генерираща идеи и ориентирана към постигане на конкретни резултати.

Работата е там, че в желанието си да подчертае колко ще се отличава от свръхполитизирания си предшественик Плевнелиев все повече прие амплоато на експерта и технократа, с което дойде в правителството на Бойко Борисов и което му спечели симпатиите на избирателите и медиите. С което



прилича повече на корпоративен служител,



току-що заел най-високия пост в компанията, отколкото на глава на държавата и нацията.

Най-отчетливо това проличава в начина, по който държавният глава (не) говори за своите собствени, много ясни и определени по конституция и други закони правомощия. А именно с тях трябваше да започне, преди да стигне до конкретните планове, модели, индикатори и проценти, които щели да променят живота на обикновения българин.

Президентът засега много умело избягва отговора на въпроса какво мисли да прави с конституционно гарантираното си право да назначава и освобождава от длъжност държавни служители, определени със закон. А точно това правомощие е най-силната му карта, тъй като му дава възможност да кадрува във важни за страната институции. Държавният глава определя 4-ма от 12-те членове на Конституционния съд. Също така назначава и освобождава от длъжност шефа на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС). Тримата пък са членове по право на ВСС, управленският и кадровия орган на съдебната власт.

Президентът разполага още с двама представители в Съвета за електронни медии и един в Комисията за регулиране на съобщенията. Той определя и един от членовете на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която правителството се кани да превърне в един от основните инструменти на борбата с организираната престъпност и корупцията.

Начинът, по който Плевнелиев ще упражни тези правомощия, ще покаже не само посоката, която той смята да поеме по важни държавни и политически въпроси като съдебната реформа, борбата с престъпността и преразпределението на медийното пространство. Ще стане ясно и



дали президентът може и иска да се еманципира



от своя благодетел и бивш началник Бойко Борисов. Тогава ще се разбере и какво всъщност ще прави на "Дондуков 2" бившият министър на правосъдието и настоящ вицепрезидент Маргарита Попова и дали тя няма да действа като настойник на Плевнелиев и гарант на интересите на Борисов в президентството.

От тази гледна точка смущаващо е поведението на държавния глава по въпроса за поверените му спецслужби - Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). В началото на годината Борисов показа, че смята да прибере и двете за себе си, ако президентът не възрази. По-късно, сякаш в изблик на великодушие, реши да му остави НСО. Накрая двамата се появиха заедно, за да обяснят, че ще готвят нови устройствени закони за службите и рокади в ръководството на НРС, които вече били одобрени от правителството. През това време Плевнелиев не демонстрира собствена позиция на фона на премиера, който публично се изказваше за бъдещето на службите сякаш са вече на личното му подчинение. Не се обади дори когато Борисов обяви, че шефът на НРС и бивш ДС кадър Кирчо Киров може да стане посланик. При положение че Плевнелиев вече беше декларирал безусловната си подкрепа за прочистването на дипломатическата служба. Остана впечатлението, че президентът вече се е примирил, че в случая нищо не зависи от него. Не стана ясно и защо след като обеща бързи закони за двете спецслужби, ги отложи за догодина. Киров не стана посланик, но получи висок пост в Министерски съвет, неглижиран публично от премиера с нелепицата, че трябвало да се даде някаква заплата на бившия разузнавач, докато забравел тайните. До момента самият Киров не казва дали наистина приема поста, при положение че нищо не го задължава. А тайните е длъжен да пази до живот по закон.

Плевнелиев зае странна позиция и по друга своя важна функция по конституция - правото на помилване. Темата е гореща, след като дълго пазената в тайна от администрацията на бившия държавен глава Георги Първанов информация за предсрочно освободени затворници излезе частично наяве. И стана ясно, че Марин не е бил упълномощен от президента да помилва през втория им мандат. Въпросът се оказа юридически доста спорен. Плевнелиев се опита да го замаже, без да е ясно каква е неговата позиция, дали и той ще прехвърли помилванията на Маргарита Попова и каква ще бъде бъдещата процедура - прозрачна или секретна, както досега.

Прегледът на ангажиментите на държавния глава, които той публикува на сайта си, пък демонстрира междуинституционално раздвоение, при което едната му половина е преминала на "Дондуков" 2, а другата е останала на "Дондуков" 1. Програмата му е пълна със задачи, които само правителството може да реши: електронното правителство, инфраструктурата, реформата в администрацията, енергийната независимост, развитието на приоритетни индустрии и земеделие и т.н. Дали пък изказванията на Плевнелиев, че е екипен играч не означават, че той схваща и президентството като част от големия екип на Бойко Борисов?

Придържането към Националния план за развитие 2020 в най-пълна степен отразява мениджърските залитания на президента. В едно свое интервю той заяви, че прагматичното му немско възпитание го кара да търси измерими индикатори, които да покажат, че страната реално напредва. Истината е, че Плевнелиев се опитва да пригоди за себе си пиар трика на своя ментор Борисов, който осъзна, че за да получи обществената подкрепа, трябва за разнообразие да даде не само обещания, а и резултати, за предпочитане под формата на нещо, което може да се види и използва.



Плевнелиев не може да изкара "свои" магистрали



и спортни зали, затова търси нещо, което да демонстрира приноса му по достъпен за всички начин. Оттук и пресиленото придържане към Плана 2020. Тъй като в него са предвидени конкретни цели и индикатори със стратегически поглед до 2020 г., президентът се надява планът да му прелее стратегическа тежест на него самия. По плана обаче се работи отдавна вследствие на ангажиментите ни като страна - членка на ЕС, към Европейската стратегия за растеж 2020. Но основната работа по него е за тесните специалисти в министерствата и това не оставя особено поле за действие на президента.

"България има огромен шанс да направи една национална програма за развитие, която да интегрира и европейски приоритети. И по този начин да бъде припозната като европейска програма. И ако някое от правителствата, настоящо или бъдещо, не желае да работи по нея - ще крещя!", това е последното, което заяви президентът, отказващ да коментира както ежедневието (не съм коментатор на ежедневието), така и преките си правомощия.