|
| Димитри Иванов |
Зимна приказка е навън. Отдавна не бях виждал снежна зима като едновремешните.
Е, не съвсем като едновремешните; нищо не се повтаря. Не стана така студено, както през 40-те на ХХ век, когато с 3500 танка и 5000 самолета Вермахтът се устреми на Изток за блицкриг (за 45-60 дни да приключи операция "Барбароса") и закъса, когато термометърът падна няколко десетки градуса под нулата. "Генерал Зима".
Селяните от Бояна, Драгалевци и другите села около София изкараха дървените плазове и каруците станаха шейни, с които селяните идваха на софийския пазар. По-леко е да теглиш шейна, отколкото каруца с четири колела и конете вероятно бяха доволни, но аз не се сетих да ги питам; имах за гувернантка немска фрау, а не знаех, че с конете се разговаря на немски.
Снегът приглушаваше звуците, конете бяха с гердани сини мъниста, пискюли и звънци и ставаше джингъл белз, а още не знаех jingle bells, от които ми писна в последните години.
Софийският боклук го извозваха общинските гальоти. Гальотата е къса каруца като дълбок сандък и много маневрена, може да се завърти на място, понеже е с един кон и две много големи колела; тях не ги заменяха с шейна и въпреки снега гальотите вървяха и извозваха боклука, без да стават весели шейни.
Тръгна мълва, че бомбите не падат върху черкви и завиеха ли сирените за въздушна тревога, минувачите по улиците тичаха към най-близкото бомбоубежище или към най-близката църква. След бомбардировката на десети януари 1944 г. по София плъпнаха тъжните шейни. Мъж, жена и деца, заедно с баби и дядовци се впрегнали да теглят с ремъци и въжета като в картината, изобразяваща бурлаците на Волга. Свалили от пружинения креват пружината с металната рамка, подложили под пружината две дъски на кръст, за да не увисне и да не се влачи по снега под товара от куфари, денкове, бохчи, тенджери, посуда и друга покъщнина, теглят тъжната шейна и бягат при роднини на село. Екзодус. Още нямаше "умни бомби", правеха ни "бомбен килим".
Половин век по-късно започнаха бомбардировките на НАТО "Милосърден Ангел" над Белград и там аз не видях тъжни шейни. Нямаше екзодус. Сърбите мислеха, че като са курназ и правят човешки щитове, няма да ги треснат и се излъгаха. Загинаха хиляди. Сърбите бяха повярвали на слуха за хуманните "умни бомби" и не побегнаха.
Българските турци побегнаха в много дисциплиниран и организиран екзодус през 1984 г., когато им сменяхме имената. Те бяха натоварили сахани, дюшеци, покъщнина на покривите на ръждясалите си москвичи, когато Кеворк и аз ги съпровождахме с моята жигула, да ги изпратим до Капъкуле. Пак беше тъжен екзодус, но не толкова, колкото тъжните софийски шейни през 40-те години на ХХ век.
Българските турци останаха живи; ние им се извинихме, че ги прокудихме. На софиянци и на белградчани никой не им се извини; как да кажеш на мъртвите "Извинявайте!"
В края на 40-те години на ХХ век имаше екзодус без бомби. Изселваха ни. Тогава нямах документ за самоличност, понеже не бях пълнолетен, но аз подписах заповедта за изселване, понеже бях мъжът вкъщи; баща ми по затвори и лагери, щото национализиран. Още я пазя тази заповед, не знам защо. Знам, че пак беше студено и валеше сняг.
Сегашният "премиер" заповяда снежинките да ги ловим във въздуха преди да паднат, а не както преди "Зимата ни изненада". Сега радиото непрекъснато казва проходими ли са пътищата.
Тогава зимата не ни изненадваше. Мислехме, че е естествено зиме да вали сняг. Мислехме, че ако не вали сняг, радиото е виновно. Не се смейте. Сега ще обясня как плъзна пък този слух. Ето, обяснявам:
Мълвата беше, че радиото променяло климата, особено късите вълни, които се отблъсквали от йоносферата и не знам какво предизвиквали.
Тогава - ще ви кажа на ухо тази тайна - в Англия живееха англичани. Още нямаше мултикултурно общество. Като се запознаваш, казваш "How do you do", без да обясняваш как си. Как съм си е моя работа. Щом не говориш за себе си, нито любопитстваш за събеседника, нито клюкарстваш за трето лице, остава темата за времето. В това сме езиково бедни. Нямаме отделни думи за time и weather, за время и погода. Що тъй? Обяснете ми, моля?
Обяснете ми още защо безброй хора пишат безброй книги, пък не се намери един историк да напише история на слуховете и как едно време от Лондон до нас прескочи мълвата - "спекулацията", че радиото променя климата. Както после, в глобализиращия се свят спекулативните пари започнаха да прескачат между лондонското Сити, Чикаго, Сингапур, други финансови центрове, където си играят с monkey money. Кораб да бяха глобалните финанси, потънал би този кораб при новата трансграничност, дето при пробойна в един национален отсек наводняват се и останалите отсеци. Дали облагането на финансовите транзакции би озаптило това преливане насам-натам?
Нямам отговор на този въпрос, тъй като нямам достатъчно знания, нито информация кога и дали такъв данък ще се въведе. Идеята бе лансирана от не твърде популярния френски президент Саркози и за да действа, ще трябва САЩ и Китай също да я прегърнат, а не виждам такава вероятност в обозримото бъдеще. Швеция навремето опита такова облагане и транзакциите просто заобиколиха Швеция.
Когато САЩ започнаха въртели около златния еталон, генерал Дьо Гол се противопостави, дори извади Франция от военната структура на НАТО. Но "Големия Шарл" беше твърде голям за една недостатъчно голяма страна. А дребосъкът Саркози, колкото и да са му дебели подметките на обувките, няма ръста на Le grand Charles. Накратко: Засега всичко е бла-бла и дрън-дрън на глупци или за глупци - не знам кое от двете.
През ХV век Йеронимус Бош нарисувал картината "Корабът на глупците". Всъщност е триптих - три картини (Ship of Fools, Hieronymus Bosch). Albrecht Durer и той през ХV век направил гравюра на кораба на глупците и пред дома му в Нюрнберг стои композицията "Das Narrenschiff", ама да не задълбавам, щото изобразителните изкуства са ми като поезията - не ги понасям. По-интересни са ми книгите със заглавие "Корабът на глупците", ама те пък са толкова много, че тук няма да ми стигне мястото.
Я, по-лежерно. Пинко, розовата пантера си крачи напред, неразбрал, че стъпва в празното преди да цопне в морето...Капитаните на световните финанси и те. Не са разбрали или се правят, че не са. Оркестърът свири, корабът потъва. Само да няма паника. "Don't panic!", ако си спомняте "Пътеводителя на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс.
Слуховете (мълвите) постигнаха трансграничност преди маймунските пари и затова са сега SOPА, PIPA и ACTA. Вие си мислите, че става въпрос за авторски права. Аз пък си мисля за Оруел. BIG BROTHER IS WATCHING YOU. Не може така: Интернет, "Биволъ", "Уикилийкс". Цензура трябва.
Средствата за общуване и информиране са нови, но цензурата е стар боен кон. В Царство България запечатваха с червен восък и печат копчето за настройка на радиоапаратите, да не слушаме Радио Лондон. По "комунистическо" заглушаваха със заглушители.
Набийте си го в главата: От сегашната "демокрация" по-хубаво нема, от нашето по-хубаво нема, от Искъро по-длибоко нема, от Витоша по-високо нема.
Антиамериканизмът се роди във Вашингтон.
Истински северноамериканец е онзи на банкнотата от сто долара. Бенджамин Франклин. Той казвал, че ако някому дадеш пет долара, ти имаш пет долара по-малко, но ако му дадеш от твоето знание, твоето знание не намалява. Истински северноамериканец е Марк Твен, който (в "Писма от Земята") написал, че библията е интересна книга, в която има поезия, басни, гадно кървави истории, добри нравоучения и лъжи. Истинският северноамериканец Линкълн казал, че властта е от народа (of the people, by the people, for the people) и неговият Gettysburg Address съдържа най-вдъхновените думи за демокрацията.
Неотдавна се пошегувах, цитирайки апостол Павел, че всяка власт е от Бога (не от народа). Не трябваше да сервирам на моите читатели избор между демокрацията и тяхната християнска вяра. Поднасям извинение за моята йезуитската уловка, мен йезуити са ме обучавали.
Монарсите, естествено, смятат, че властта им е от Бога дадена и казват за себе си "Ние" (Pluralis Majestatis), пък аз мисля, че само човек с глисти може да казва "Ние".
В Банско се похвалиха, че щял да им гостува "италианският престолонаследник". А бре банскалии, Италия е република, бре, тя няма престолонаследник, бре! И красивото някога Банско сте го така застроили, че сте го направили на нищо, бре - нали бях в Банско, като започна сегашната красива снежна зима.
Е .. засега толкова. Дано не сте ме възприели по-насериозно, отколкото аз самият се възприемам. А за да не ме препечатват насам-натам, отново завършвам с:
Jusautor DI copyright
Селям и Дай Бох , до следващата сряда , Батинка . Времето на мъдри и поучителни ретроспекции , гаче мина . Батакът и в даже , днес е бая по-сериозен , че и спиране няма . Между нас да си остане , не беше ли "екзитус" ?... 
Или Клод Франсоа? Да не е Адамо пък?