Тежък купон изкара премиерът Бойко Борисов на Европейския съвет в понеделник и на другия ден едва си подреди спомените в какви тостове е участвал. Според несвързания му разказ излиза, че той смело е тропнал по масата и е заявил, че не е честно България и Румъния да бъдат спирани за Шенген. Намерил бил връзка между парламентарните спънки в Холандия за кандидатурата на двете държави в шенгенската зона и парламентарните възражения в Чехия срещу фискалния пакт за дисциплиниране на еврозоната. Та по този повод и той взел думата...

Банкетите в Брюксел явно идват в повече на нашия премиер, защото започват да му се сливат, и той не забелязва, че дневният им ред се сменя. Също като Мечо, който



знае 100 песни и 99 от тях са за крушите,



той си каза мерака за Шенген, независимо че го бяха поканили за друго. Миналия петък българският парламент му даде ясен мандат какво да говори в Брюксел, но до понеделник указанията се бяха изпарили от паметта му. Изрично му бе казано да заяви принципната позиция на държавата, че тя няма да се обвърже с каквато и да е хармонизация на данъците, за да не изгуби и последното си конкурентно предимство на единния пазар в ЕС. Той обаче подкрепи без забележки заключителната декларация на Европейския съвет, в която бе предвидено точно такова обещание. Ако мислите му не бяха хвърчали в друга посока, щеше да забележи, че шведският премиер Фредерик Райнфелд му дава ясен знак как да постъпи и да пропусне последния тост. В декларацията бе записано под линия, че "министър-председателят на Швеция не бе в състояние да се присъедини към документа по парламентарни причини". И никой не му се разсърди, нито му се присмя, че не може да носи на пиене. Борисов имаше чудесно извинение като него, защото именно "по парламентарни причини" не можеше да подписва каквото и да е обещание за данъчна хармонизация. Хем нямаше да се чувства в изолация, хем в компанията на Швеция нямаше да изглежда зле.

Вместо това парафът на България сега се мъдри под следния политически обвързващ текст: "Ние призоваваме за... напредък в структурираните дискусии относно координацията по въпросите от областта на данъчното облагане и предотвратяването на вредните данъчни практики във връзка с пакта Евро плюс." Запитан дали разбира какво е подписал, Борисов отсече пред кореспондент на БНР: "Обмяна на опит и борба с данъчните измами, тъй като на територията на ЕС при различното данъчно облагане се извършват данъчни престъпления, които ние искаме съвместно да можем да преборим и да се консолидираме в борбата с тях." Само че когато се говори за "вредни данъчни практики във връзка с пакта Евро плюс", става дума за хармонизация на данъчните основи, а не за данъчни измами. Борисов би трябвало да го знае, защото през март 2011 година не друг, а тъкмо той подписа от името на България Евро плюс. Ето още едно доказателство, че и преди, и сега подписва със затворени очи, защото така му нарежда неговата европейска настойница Ангела Меркел. Както пактът Евро плюс, така и новият фискален пакт е до голяма степен германско творение, а само преди две седмици Борисов декларира тържествено в Берлин: "За разлика от много други премиери, когато канцлерът говори, аз слушам и след това изпълняваме в България правилните решения, които те предлагат." Доказателството е налице: нашият премиер наистина послуша в Брюксел германската канцлерка, а не българското Народно събрание. Подобно национално безгръбначие извиква мрачни исторически спомени.

В състояние на тежък купонджийски махмурлук



премиерът наговори куп несвързани неща



пред българските журналисти в Брюксел, които за разлика от него бяха схванали поредния му европейски гаф. Попитан възможно ли е да се очаква промяна (т.е. повишаване) на данъците в България, той поясни как би постъпил, ако все пак се стигне до такова искане: "Ние сме го заявили ясно и имаме веднага ход - на 1 март не подписваме (фискалния пакт - бел. ред.), тъй като българският парламент няма да даде разрешение. Казваме: "Съжаляваме, но местният парламент не дава." Въпросът е защо не го каза още сега? Парламентът няма да се събира отново по тема, за която вече се е произнесъл, и решението му е еднакво валидно както сега, така и след месец.

Приказките на Борисов след срещата станаха направо комични, когато в познатия си стил



опита да се изкара мъжкар сред европейските лидери



"Това, което беше, може би най-големият компромис, който се търсеше през цялото време, бе за участието в срещите на държавите от еврозоната. Там именно е основното разминаване, защото държавите, които са приели еврото и които са в еврозоната, и това пряко касае техните бюджети и техните икономики, държат да провеждат срещите си сами. Това, което успяхме да договорим, особено премиерът Доналд Туск беше най-идеен по този въпрос, е да се провеждат съвещанията на еврозоната след европейските съвети, ако има тема, различна от пряко засягащите ги в еврозоната, да участват и другите страни в ЕС. В края на краищата успяхме да намерим този разумен компромис, когато касае нас - да участваме", похвали се Борисов, цитиран от БТА. Само че фактите са други. Борисов се е спотайвал, докато Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария - твърдо е настоявала за достъп до срещите на държавите от еврозоната. В крайна сметка четирите са изтръгнали отстъпка въпреки съпротивата на френския президент Никола Саркози, от която може да се възползва и България. Борисов очаква сега да му ръкопляскаме, като се кичи с чужди заслуги.

Добре ли е обаче България да участва в срещи, където е представлявана от премиера Борисов? След толкова гафове само през последната година има две възможности: първо, държавата да бъде представлявана занапред от президента Росен Плевнелиев, който поне би разбирал какво се говори на масата на Европейския съвет. Това е допустимо, защото срещите са на правителствени или държавни ръководители; второ, парламентът да забрани със закон на премиера да вдига тостове за каквото и да било зад граница. И да си ляга рано.