Забелязано е отдавна, че през VIII в. престъпленията, за които се налага смъртно наказание, намаляват рязко. И едва ли по морални съображения. Нужно е осъденият да запази поне в някаква степен своята трудоспособност, постъпленията от данъци не бива да намаляват никога. В кодекса, издаден от името на византийските императори Лъв III и Константин V през 726 г., смъртните наказания се полагат за значително по-ограничен кръг престъпления, в сравнение със законодателните актове на император Юстиниан I (527-565). За сметка на това се увеличават разнообразните осакатявания, физически изтезания и форми на принудителен труд, които се налагат безмилостно за широк кръг престъпления, включително и сексуални. Все по-често ослепяването, отрязването на носа и кастрацията се извършват по "щадяща" престъпника технология, така че да не бъде застрашена напълно неговата трудоспособност. Намаляването на данъчните постъпления се смята за недопустимо, дори по религиозни и морални причини.

Сексуалните престъпления, заедно с държавната измяна в различните й форми, са сред най-често възмездяваните със смърт. Технологиите за умъртвяване са наследени предимно от Античността. Изгарянето на клада, например, което в Рим се полага като наказание за жрици на богинята Веста, които са осъществили полово сношение, във Византия се прилага рядко, при това предимно за престъпления срещу императора. Според закона на император Константин I от 326 г., а също и според Юстиниановия кодекс, на клада се изгаря и свободна жена, която е извършила сношение с роб.

Със смърт както според Юстиниановото право, така и според Еклогата, се наказва кръвосмешението между близки роднини - родители и деца, братя и сестри и пр. Пак според Юстиниановото право при прелюбодеяние измаменият съпруг има право да убие и съпругата си, и нейния любовник, ако ги е хванал на местопрестъплението. В случай, че извършителите биват предадени на правосъдието, т.е. ако съпругът не е пряк свидетел на акта, то любовниците се наказват с конфискация на имуществото, заточение и развод без компенсации за съпругата. Юстиниановият кодекс предвижда смърт и за инокиня, която е нарушила по своя воля обета си за непорочност. Същото е и за мъж, който поддържа сексуални взаимоотношения с неомъжена свободна жена.

Екзекуция чрез посичане с меч може да се очаква и в повечето случаи на мъжеложство, като наказанието е еднакво и за двамата участници както според Юстиниановото право, така и според Еклогата на Лъв III от 726 г. Понякога е възможно най-тежкото наказание да се замени с кастрация или дори с църковно наказание, но само ако извършителите се покаят искрено. Пасивният участник в акта се освобождава от отговорност напълно в случай, че не е навършил 7-годишна (според Юстиниановия кодекс) или 12-годишна възраст (според Еклогата). Хомосексуалният акт между жени не се смята за углавно престъпление във Византия и, разбира се, не се наказва.

Кастрация се прилага според Еклогата главно за скотоложство, но само за мъже. И в този официален текст отсъства каквото и да било наказание за жени, които се отдават на срамни актове с животни. По-късно съдебната власт във Византия отчита очевидно тази празнота, защото в едно от допълненията към Еклога се предвижда смъртно наказание или продаване в робство за такава извършителка.

Според летописеца Георги Кедрин особено често прилага кастрацията като наказание за мъжеложство император Юстиниан I. Гневът на владетеля бил разпален от уличаването в хомосексуализъм на двама епископи - Исая от Родос и Александър от Диосполис. Това събитие поставя началото на усилени гонения срещу хомосексуалните мъже по цялата империя. Те обичайно били кастрирани или пък вкарвали в уретрите им остри метални пръчици, след което ги оставяли на подигравките на градската тълпа.

Отношението към мъжеложците търпи значителни изменения във времето. През ХIII в. иноците от обителта "Св. св. Кирик и Юлита" на о. Свети Кирил в Созополския залив, които твърде дълго се отдавали на необуздан разврат помежду си и с посетителите на обителта, понесли сравнително леко наказание - братството било напълно разгонено и всеки от тях поел накъдето му видят очите. Още по-късно, през първата половина на ХV в., историите за мъжеложство носят дори отпечатък на пародийност и ирония. Малко преди падането на Цариград през 1453 г. един византийски автор на име Йоан Аргиропулос разказва една твърде занимателна случка от ученическите си години. Някой си Катавлатас служил в османската войска и това явно повлияло на навиците му. Когато се върнал в Солун, той се записал да учи и поради напредналата си възраст и военното си обучение имал авторитет пред съучениците си. Той ги карал да слизат с него в училищното мазе уж да му чистят въшките и извършвал срамни действия с тях. Светската власт не само не предприела нищо срещу насилника след постъпването на доказани оплаквания, но Катавлатас не срещнал никакви затруднения да си намери работа в съдебната система на самия Цариград малко по-късно.

Отсичането на носа е типично наказание, символ на безчестие. То се налага както на политически заговорници, с цел те да не могат да заемат престола, така и на извършителите на сексуални престъпления. Според законодателството на Исаврийската династия от 726 г. носовете се режат на изнасилвачите. Наказанието се придружава с предаване на половината имущество на осъдения във владение на пострадалата. Ако обаче нечия съпруга е дала съгласието си за сексуалния акт, нейният нос също се отрязва като наказание за нарушаването на брачните клетви.

Вероятно най-разпространените физически наказания са бичуването и боят с пръчки, които често водят до смърт. Извършват го обикновено с кожени камшици, краищата на които завършват с метални топчета, или с метални пръти. Според Еклогата при доказана сексуална връзка на мъж с неомъжена свободна жена, извършителят се наказва с 12, ако е женен, или с 6 удара с тояга, ако е ерген. Също с бичуване се наказват и някои по-леки форми на кръвосмешение. Ако баща и син се оженят за майка и дъщеря или двама братя за две сестри например. Според законодателството на Македонската династия с бой се наказват и изнасилвачи, които не принадлежат към висшите слоеве на обществото.

Принудителният труд е наказание, което е твърде полезно за империята. В мините, където условията на труд са ужасяващи, работят главно осъдени например. Според законодателството на Македонската династия такова наказание понасят и изнасилвачите, които не принадлежат към висшите слоеве на обществото.

Изпращането на заточение често се прилага за високопоставени членове на обществото, които съгласно законодателството на Македонската династия от края на IХ - Х в. в много редки случаи са подлагани на физически наказания или на принудителен труд. Например при изнасилване знатният и богат извършител се изпраща на някой остров и се конфискува част от имуществото му, докато бедният се осакатява и отива на работа в мините.

Конфискацията на имуществото, обикновено в полза на жертвата, се налага главно пак при изнасилване. Причините за това са чисто практически. Във Византия се смята, че девствеността на момичето е залог за неговия успешен брак. Насилственото й отнемане се смята за непоправима щета. Това наказание е можело да освободи отчасти изнасилвача например от унизителната принудителна работа в мините, но обикновено се е прилагала заедно с друго, физическо наказание. Конфискация на имуществото се налага и при случаи на сводничество, особено когато то е извършвано от бащата, съпруга или господаря на жената.

Съществуват простъпки със сексуално съдържание, които не представляват никакъв интерес за византийското светското законодателство. Типичен пример за това е ръкоблудството. Тъй като подобна деятелност засяга само личността на извършителя и неговата собствена душа, с нея се занимават само църковните власти. Извършителят обичайно се наказва с 40 дни на хляб и вода, а в добавка и всекидневни покаяния. Наказанието се вдига двойно, когато извършителите са двама и го правят заедно.

Някои императори и императрици с тъмно минало се стараят да ограничат проституцията, предимно в Цариград, подобни опити правят Константин I и Теодосий I. Без съмнение с най-голяма известност се ползва експериментът, проведен от императрица Теодора, която в младостта си е практикувала най-древната професия. Според летописеца Прокопий Кесарийски тя събрала 500 столични проститутки и насилствено ги подстригала за инокини. Нещастни и объркани, жените се хвърляли от отчаяние във водите на Босфора.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2819§ionid=5&id=0001201

http://www.segabg.com/article.php?id=425672

http://www.segabg.com/article.php?id=429811