Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. В периода 2005-2009 г. беше външен министър, сега е евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Зам.-шеф е на комисията по бюджет в Европарламента и докладчик по интернет сигурността на Европейския парламент. През 2010 г. подписва декларация, инициирана от група евродепутати, срещу липсата на прозрачност при преговорите за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и оспоримостта на съдържанието му. Декларацията настоява парламентът да получава информация за хода на преговорите по ACTA. Авторите се обявяват срещу плановете за уеднаквяване на законодателството за авторските права, патентите и търговските марки в ЕС и за оставянето на тази сфера в компетенциите на страните членки.

Инициаторите смятат, че интернет доставчиците не бива да се държат отговорни за съдържанието, което пренасят или хостват, и че не бива да бъдат задължавани да го контролират или филтрират.

Те предупреждават, че борбата с фалшификатите може да доведе до ограничаване на законната търговия с лицензирани лекарствени препарати в интернет.







- Заплаха ли е ACTA за свободата в интернет?

- Абсолютно представлява заплаха, и то по няколко направления. На практика АСТА предполага, че доставчиците на интернет трябва да шпионират всичко, което правим в Мрежата - имейлите ни, сайтовете, в които влизаме, и т.н. И там, където имат някакво съмнение, че ползваме сайт, в който присъстват фалшифицирани стоки, трябва веднага да вземат мерки. Това означава, че изчезва всякакво лично пространство в интернет, че се възлага и дори се изисква да бъдем шпионирани. Това особено в държава като нашата, известна напоследък с манията за полицейщина, мисля, че е много опасно. Освен това има изключително много спорни от правна гледна точка постановки. Какво значи да има съмнения за фалшифицирани стоки, какво значи да има съмнения, че се използва нещо, защитено с авторски права? Ако цитирате куплет от песен, това значи ли, че трябва да бъдете наказани?! Има страшно много проблеми. Лично аз не оправдавам нарушаването на правата на интелектуална собственост, но в никакъв случай това не трябва да се бори по такъв начин.

- Запознати ли са евродепутатите с текста на договора и доколко Европарламентът е участвал в преговорния процес?

- ЕП има представа за АСТА. Преговорите по него се водят от 2008 г. от няколко страни, които са го инициирали. Преди няколко месеца имаше гласуване в ЕП по него и с голямо мнозинство беше отхвърлено това споразумение. Комисията отново го е подписала и ще трябва да го внесе в ЕП за разглеждане. Аз се надявам, че със същото мнозинство то отново ще бъде отхвърлено. Но има два начина това споразумение да стане факт в България. Единият е, ако стане европейско законодателство, а това ще означава да бъде ратифицирано от Европейския парламент. Аз лично няма да го направя и ще водя кампания, както сторих и предишния път, в Европарламента да не получи мнозинство. Вторият начин да влезе в сила е, както е подписано от българското правителство, българският парламент да го ратифицира. Тогава страната ни се присъединява към това споразумение и това няма да има нищо общо с европейските институции. Затова аз бих обърнал особено внимание на българския парламент. Министър Трайков, който е внесъл това предложение, днес говори доста лицемерни неща. Казва, че АСТА нямало да има никакво значение. Той се опитва да го омаловажава, казва - ние сме го подписали, но няма да го ратифицираме. Ами защо го е предложил тогава на правителството?!

- Вашият колега Кадир Ариф, докладчикът на ЕП по АСТА, подаде оставка миналата седмица с аргумента, че договорът е приет на тъмно, че консултирането на ЕП след подписването на АСТА е маскарад. Споделяте ли тревогите на Кадир Ариф?

- Той подаде оставка, защото парламентът много ясно се произнесе, но въпреки това Еврокомисията продължава да упорства. Един от големите пороци на това споразумение е, че всичко в него се случва на тъмно. Случайно изтича някаква информация и обществеността винаги е изненадана. Така че мисля, че Комисията доста своеволно, знаейки позициите в Парламента, го е подписала и не очаквам тук да е добре дошло нейното решение.

- През 2010 г. Вие се присъединявате към една декларация, инициирана от ваши колеги евродепутати, относно липсата на прозрачен процес за АСТА и оспоримостта на съдържанието му. Спорните текстове в АСТА от гледна точка на тази декларация изчистени ли са от окончателния вариант на договора? Въобще къде може да се види окончателният текст на това споразумение?

- Това е част от цялата тайнственост около него. Министър Трайков, като е предложил да го подпишем, поне да го качи на интернет страницата на Министерство на икономиката. Не са изчистени от договора проблемните текстове, включително има текстове за публикуване на съдържание с отворен код, който може да даде достъп до съдържание, защитено от авторски права. Абсурдно е да се забранява използването на отворен код, на апликации и т.н. Това означава да се спре развитието на интернет. В "Уикипедия" има подробна статия за договора. Но нека г-н Трайков го качи на страницата си и да се защити защо е поискал правителството да го подкрепи.

- Вие сте докладчик на Европарламента по интернет сигурността. Имате ли тревоги, свързани с АСТА, които засягат тази проблематика?

- От гледна точка на сигурността този проблем засяга една от основните дилеми, която има и пред широката общественост. Много често правителства и корпорации се опитват да компенсират сигурността в интернет чрез ограничаване на използването в интернет. Това прави и АСТА. Това правеха и американските предложение за SOPA и PIPA, които май вече трудно ще минат през американския Конгрес. От чисто техническа гледна точка той създава и редица проблеми. Например, за да може един интернет доставчик да следи съдържанието - което само по себе си е абсурдно, но това се иска от доставчика според този договор - той трябва да наслага различни филтри, които да филтрират по определени думи и евентуално да отклонява търсачките. Това беше влязло в американската SOPA. Това технически поставя много проблеми. От техническа гледна точка не може да се направи както трябва. От правна гледна точка възникват твърде много проблеми. 75 американски видни юристи написаха писмо до президента Обама, в което му обясниха, че АСТА има юридически проблеми. Очевидно, че усилието да се борим с пиратството, надали по този начин би трябвало да се реализира.

- Вестта за подписването на АСТА от ЕК и 22 европейски страни, сред които и България, дойде ден-два след обявяването на инициативата на ЕК за защита на личните данни и изказването на еврокомисар Вивиан Рединг за това, че Европа няма да блокира интернет. Доколко тази тема е част от дебата за договора?

- След като Европейската комисия е решила да се присъедини, това е решение на цялата Комисия, включително и на еврокомисар Рединг. Затова е хубаво тя действително да съчетае хубавите декларации и привличащите вниманието речи с реални действия. В АСТА се изисква от интернет доставчиците да следят цялото съдържание и да носят отговорност за съдържанието в интернет. Нещо, което ни лишава от всякакво лично пространство, включително тук може да се постави въпросът, без това да е дефинирано, за личните данни. Но самият принцип, че вече ще има такива агенции, посредници, които ще следят съдържанието и които ще цензурират, като казват "това може, това не може", вече подкопава цялата идея за интернет. А иначе правото за ползване на интернет - ние се борим то да бъде включено сред основните права в ЕС, но формално още не е.

- Какви са възможностите за ограничаване на всеобхватен контрол върху интернет оттук насетне? Единият вариант е да не бъде ратифициран договорът. Има ли и други механизми?

- Ратификацията е този механизъм. Но ако 6 страни го ратифицират, договорът влиза в сила, макар да ангажира само тях. Оттук нататък те ще продължат да използват всякаква възможност, ще използват дипломатически натиск да разширяват кръга страни, които участват. Но на този етап договорът просто не трябва да бъде ратифициран. Това е начинът.