Напоследък имам чувството, че времето се е върнало с 15 години назад и отново преживяваме демократичното управление на СДС от 1997 г. Приликите са поразителни. Пещерният антикомунизъм, русофобията, досиетата, лустрационният плам, ровичкането в църквата - всичко е същото. Сякаш някой разиграва стар сценарий, но с други изпълнители на главните роли. Политически римейк един вид. Не е Костов, а Борисов. И не ликвидира авиокомпания "Балкан", а БДЖ. Дали и сценаристите не са същите?



Досиетата на висшия църковен клир



са буквално повторение на опитите за разкол от ранния седесарлък. Добре, че дядо Пимен си отиде своевременно от тоя свят, та името на светиня му убегна на позора. Щото и разколът в църквата е като отзоваването на дипломатите с досиета - практическо приложение на принципа "Стани Да Седна", както зевзеците разшифроваха правдиво абревиатурата СДС. Неслучайно и сега голям брой сини активисти се наместиха на освободените посланически места. Някои професионалисти, други - не дотам, но затова пък са "наши"!

И след 15 години обществото се показва напълно незряло и лекомислено, след като отново се хвана на същата кукичка. Но както историята се повтаря като фарс, така и седесарлъкът деградира до гербаджийство. Пак пребоядисани бивши ченгета и милиционери ни преподават уроци по демокрация и морал, но от висотата на фуражката и с изразните средства на шеф на РПУ. След умората и омерзението от гражданската война между "сини" и "червени", предизвикана от користни политици и продължила над десетилетие, днес на "комунистите" отново се предявява обвинителен акт с давност от 1925 г. за атентата срещу църквата "Света Неделя", а угодливи режисьори с финансовата подкрепа на ГЕРБ въртят кинолентата на омразата с пропагандна цел.



Приликите не свършват дотук



Акциите на седесарския вътрешен министър Богомил Бонев са направо детска игра пред репресиите и полицейското насилие на неговия приемник Цветан Цветанов. Тук фарсът доби зловещ привкус. Но и тогава, и сега ефектът от зрелищните операции срещу бандитизма си остава нулев. Непрестанните скандали между МВР и съдебната власт също са прийом от годините на сини надежди, когато споровете между институциите обслужваха криминалния контингент. В съдебния спектакъл дори лицата не са променени. Филчев, Атанасов, Сугарев, Петров - сякаш сме разгърнали стар вестник отпреди 10 години.

След епохата на относително царско спокойствие в медиите отново се завърна цензурата - изпитано ноу-хау на "демократичната десница". По екраните от забвение изскочиха лицата на седесарската пропаганда, вече впрегнати в услуга на фарса. Някакъв атавистичен рефлекс ги кара да преповтарят провалени догми отпреди десетилетие с упорството и напоритостта на неопитни стажант-репортери. Непризнатият и неизконсумиран провал на костовизма ги прави да звучат нелепо при новите обстоятелства - като дружеско възпоминание за Вълко Червенков в средите на червените "бабички".

Да не забравяме, че



тъкмо бившите седесари докараха ГЕРБ на власт:



аритметическа неопровержимост, като се има предвид, че електоратът на БСП и ДПС си остана приблизително същият, а СДС практически изчезна. Бившите седесари преориентираха фрустрираните си души към ГЕРБ. Днес духът на седесарлъка постепенно и опасно оживява, насаждайки политическо разделение и омраза. А наивно мислехме, че сме се сдобили с имунитет срещу тази дребна шарка след толкова разочарования. Управляващите, под прикритието на фалшиви демократични съображения, съвсем целенасочено се стремят да разделят, за да владеят. Историческият опит изглежда не ни е научил на нищо. Така и не разбрахме, че докато ни насъскват един срещу друг и в суматохата се кълнем помежду си, обикновено ни одират кожата. А когато забележим, че са ни бръкнали здраво в джоба, вече е късно. В ерата на "Фейсбук", глобалните кризи и революции ние продължаваме като застинали във времето ретрогради да се ругаем на "комунисти" и "ченгета". Защо ли се заблуждавах, че сме се поучили от грешките? Изглежда, фарсът е любимият театрален жанр на българите.