Как е възможно да докажеш, че 39 млн. лв. са по-малко от 26, както направи преди дни финансовият министър Симеон Дянков за цената на изборите? Че мерките за извличане на светло на сивата икономика работят или че си успял да стимулираш бизнеса? Че контрабандата с горива, цигари и прочие акцизни стоки е спряла? Много просто - като превърнеш прогнозирането на държавните приходи/разходи в нещо като прогноза за времето. Нищо в нея не трябва да е окончателно, а всичко е гарнирано с "донякъде", "предимно", "вероятно" и "почти". Задължително за успеха на начинанието е и лишаването на наблюдателите от точни данни, които да бъдат анализирани. Така почти всичко може да бъде представено за успех. За съжаление на управляващите обаче - по същия начин се замазва и истинският успех.

Изумително е как с напредването на технологиите и наличието на купища задължителни публични регистри



публичността става все по-имагинерна



Изсипването на купчини числа в екселски таблички, без никакви подробности и обяснения за тях, минава за отчетност в редица институции, а в други дори и това липсва. Годишните доклади съдържат малко повече думички, но пък от тях почти задължително отсъстват ключови данни, които да докажат твърденията.

Това съвсем не е запазена марка само на това правителство, но става още по-сериозен проблем на фона на пълната законодателна немощ на настоящото НС. Мотивите към законодателните промени, които касаят приходите на държавата или вменяват задължения за бизнеса и гражданите, са обидно лаконични. Параграфите, посветени на очакваните ефекти, съзнателно се претупват, за да бъде сведено до минимум отправянето на упреци при евентуално неизпълнение. Когато са на прицел, институциите замерят опозиция и граждани с ревниво пазени цифри, а в мирни времена свеждат част от тях като благодеяние до тръпнещата в нечии представи аудитория. Да не говорим за прокарваните изненадващо, без никакви консултации, законодателни промени заради лобизъм или опасения от силата на статуквото.

Краят на годината изобилства от подобни законодателни мъглявини, а най-голямата е държавният бюджет. Откакто сме в криза, той обикновено цели да замаскира отделни неизпълнения от предходната година и да обещае "донякъде" по-добри времена. Че държавата харчи целесъобразно би следвало да гарантират програмните бюджети, в които всяко ведомство обещава конкретни цели и прогнозира харчовете си по програми. Зад тази фасада стоят прикрити старите исторически бюджети на държавните органи, само дето вече изобщо не е ясно какво наистина се случва в първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства. Най-доброто доказателство за формалния характер на тези бюджети е пълната липса на интерес към отчитането на изпълнението на постигнатите програмни цели. За това всеки знае и никой не говори.

Докладът към закона за бюджета подготвя появата на друг изумителен текст - отчета за изпълнението на бюджета за предходната година. Той удобно се появява с прилично закъснение във времето (отчетът за 2010 г. се появи в дневния ред на бюджетната комисия в НС едва през януари 2012 г.) и на моменти



прилича на фентъзи роман,



в който героят се опитва да заобиколи невидими черни дупки, използвайки комбинация от заклинания.

Такива почти задължително възникват около обещанията за повече приходи в бюджета покрай една или друга мярка, предприета от НАП и митниците. Примерите са много. В края на 2010 г. Бойко Борисов например обеща от връзването на касовите апарати на бензиностанциите с хазната да постъпят 250-300 млн. лв. повече. Под каква форма ще постъпват милионите - като ДДС, корпоративен данък или акцизи, не се съобщава. В проектобюджета за 2011 г. като очакван ефект от законодателните промени такава цифра, разбира се, отсъства. Споменават се скромните 30 млн. лв. очакван ръст на приходи от ДДС. Неслучайно и в НАП не говорят за изпълнението на това обещание, а шефът Красимир Стефанов предпочита да обяснява, че от държавата продължават да се укриват около 100 млн. лв. от данъци. Те, разбира се, ще се разкрият най-най-скоро.



В отчетите на митниците най-интересна е липсващата информация



В отчета за 2011 г. например има много въпросителни за размера на възстановения акциз за износ на горива. Сумата е намаляла от рекордните 467 млн. лв. през 2010 г. на 173.4 млн., при това при нарастващ износ. По тази тема в отчета няма и думичка, макар на държавата да са спестени 300 млн. лв. и митниците имат право да се хвалят (ако не ги караме да обясняват за 2010 г.). Непроследими в отчетите и на финансовото министерство за изпълнението на бюджета, и на митниците са и прогнозите за увеличаване на приходите заради вдигане на акцизни ставки. При акцизите като цяло липсват достатъчно детайлни данни за обемите акцизни стоки и е почти невъзможно да се проследи какво и защо се случва.

"Дупки" има и в самостоятелните бюджети на НЗОК и общественото осигуряване, а към бюджетите на общините от дълги години на централно ниво никой не проявява особен интерес встрани от регулярните разправии за недостигащи пари. В здравеопазването броят на неосигурените е дългогодишна тайна, в общественото осигуряване данни за привилегировани групи като военни и полицаи се изтръгват почти насила, а в образованието неустановима величина се оказа дори броят на студентите в Софийския университет. На репортер на "Сега" му се наложи да обяснява на министерството, че това просто не може да е истина.

През 2012 г. няма да се случи нищо по-различно. Задължителното връзване на фискалните устройства на търговците на дребно към НАП например е изтъкнато като средство за натиск върху сивата икономика, но прогноза за очаквани приходи няма. За сметка на това отдавна е ясно, че промяната ще коства на засегнатите над 50 млн. лв. Навярно неслучайно липсва и прогноза за очакваните приходи след задължителното монтиране на средства за измерване в данъчните складове. Тук се изтъква растеж от 25% на приходите от акцизи, но само при алкохолните напитки и пивото. "Системното прилагане на тези мерки трябва да окаже дългосрочен дисциплиниращ ефект и натиск върху сивата икономика", пише лаконично в доклада към бюджет 2012.

В тази математическа мъгла



държавата обича да хитрува в стила на "кой е по-по-най"



Сравнението с предходна година обикновено се предпочита пред сравнението със заложения план, а ако това е неизгодно, се прави обратното. Невъзможните сравнения с предходни мандати са класика. На фона на незнайно на какво стъпилите прогнози и фентъзи отчети всичко това позволява всякакви манипулации. За тях на първо място трябва да се загрижи Народното събрание, като вдигне летвата на очаквания спрямо самото себе си и изпълнителната власт. В противен случай рискува някой ден да се събуди с напълно объркана прогноза за българина и вида на държавно управление.