Много е изписано и редица филми са заснети за членовете на "Черните пантери" в САЩ, които за едни са чернокожи американски революционери, които се борят за правата на своите събратя, за други - просто терористи. От създаването си в края на 60-те години на миналия век те получиха световна известност заради радикалните си акции, като при някои от тях загиваха хора. В едни случаи това бяха членове на пантерите след поредната престрелка с органите на реда, при други жертвите бяха полицаи, загинали при акции срещу тях. Това обаче, което се знае по-малко за тях, е, че редица активисти на групировката все още се намират в затвора с различни присъди и кампаниите за тяхното освобождаване не стихват в САЩ.

Такива са съдбата и историята на загадъчния мъж с екзотичното име Мумия Абу Джамал, който през декември м.г. успя да се пребори американските съдебни власти да отменят смъртната му присъда. Той я получи през 1982 г. заради убийството на бял полицай. По решение на прокуратурата на град Филаделфия Абу Джамал, който сега е на 57 години, ще изкара остатъка на живота си в затвора, без право на обжалване. "Това е извънредно тежко решение", заяви окръжният прокурор Сет Уилямс, който обаче отбеляза, че никога не се е съмнявал във вината на осъдения и продължава да смята присъдата за справедлива. Уилямс обясни, че се е отказал да настоява смъртната присъда да бъде изпълнена, защото много свидетели по това дело вече не са сред живите и самият процес може да отнеме "невероятно много години".



Мумия Абу Джамал бе арестуван през 1981 г.



по обвинение в убийството на полицая Дениъл Фокнър във Филаделфия. На следващата година Абу Джамал бе признат за виновен от съдебните заседатели, които го осъдиха на смърт. Преди това той бе повече известен като журналист, наричан "Гласът на безгласните" заради своите репортажи относно полицейското насилие и други социални и расови проблеми на предградията от Филаделфия. Заради своите репортажи той е спечелил редица награди. Когато е арестуван, той вече е президент на Асоциацията на тъмнокожите журналисти. Като тийнейджър е и един от основателите на "Черните пантери" във Филаделфия. По-късно работи за радиостанции като NRP, а впоследствие става и директор на емисията новини на радио WHAT.

През 1981 г. Мумиа работи като таксиметров шофьор вечер като втора работа. Той твърди, че закарал клиент до определеното място и паркирал близо до ъгъла на 13-а улица и "Локуст стрийт", където имал среща с брат си. Внезапно чул изстрели, обърнал се и видял брат си Уилям Кук, който се гърчел по средата на улицата. Мумиа излязъл от таксито си и отишъл да помогне на брат си, но бил прострелян от офицер Фокнър. Той паднал на земята, като загубил съзнание. След няколко минути дошла полицията и полицаите намерили Мумиа и Фокнър ранени. Впоследствие офицерът починал. Мумиа бил арестуван, зверски пребит, набутан в полицейска кола и закаран в болницата, която била на няколко пресечки от мястото. След като оцелява, той е обвинен за смъртта на полицая. Според версията на полицията братът на Абу Джамал бил спрян, защото карал в насрещното платно и оказал съпротива при арест, което довело до престрелката. Заседателите признаха за виновен Мумиа, че е застрелял полицая в гръб, а после го прострелял още четири пъти. Той обаче отрича да е сторил това и твърди, че на местопрестъплението е имало още един мъж, който избягал и всъщност той е убиецът.



Желанието на Мумиа било да се защитава сам на процеса,



а Джон Африка да е негов правен съветник. Но още преди да са избрани съдебните заседатели, на него му е наложен служебен адвокат, което е против волята му. По време на процеса Мумиа многократно бива обвиняван, че възпрепятства съдебния процес, и в много случаи не му е позволено да присъства на собствения си процес, в който се решава съдбата му. Обвинението твърди, че изстрелът, който убива офицер Фокнър, е произведен от законно регистрирания пистолет на Мумиа, който е 38-и калибър. Това обаче доста си противоречи с медицинските експертизи, които показват, че куршумът в главата на офицера е бил 44-ти калибър. Този факт не е представен пред съдебните заседатели. Нещо повече, експертите не могат да повярват, че полицаите, пристигнали на местопрестъплението, не са проверили оръжието на Мумиа, за да видят дали с него е стреляно скоро, нито пък ръцете му за следи от барут. Едно от най-силните доказателства на обвинението е, че Мумиа е направил самопризнание в болницата. Всъщност обаче това самопризнание е записано чак 2 месеца след 9 септември, веднага след като Мумиа подава жалба срещу полицията за злоупотреба с власт и за полицейско насилие. Доктор, който тогава е бил дежурен в интензивното, твърди, че никога не е чул Мумиа да говори. Това обаче също не стига до заседателите.



Основният свидетел на обвинението е проститутка на име Кантия Уайт,



но всички останали свидетели твърдят, че не помнят тя да е била там по време на инцидента. По време на делото на Уилям Кук (брата на Мумиа), няколко седмици преди делото на Мумиа, Уайт свидетелства и казва нещо съвсем различно от това, което казва като свидетел по делото на Мумиа. Тя свидетелства по време на делото на Кук, който по-късно е оправдан, че на местопрестъплението е имало човек, който е избягал, преди да дойде полицията. Това съвпада с показанията на петима други свидетели, които твърдят, че е имало някой, който е избягал от местопрестъплението. През 1997 г. друга бивша проститутка Памела Джекинс свидетелства, че Уайт всъщност е работила като информатор на полицията. През 1995 г. свидетелят Уилям Синглетари казва, че полицаите многократно са късали показанията му, докато не подпише това, което те искат. През следващата година Вероника Джоунс свидетелства, че е била принудена от полицията да промени първоначалните си показания, че двама души са избягали от местопрестъплението. През 1999 г. мъж на име Арнолд Бевърли дори признава, че е убил офицер Фолкнър. Той бива тестван на детектор на лъжата и се установява, че казва истината. Въпреки многото доказателства в подкрепа на това самопризнание прокуратурата на Филаделфия отказва да разследва случая и не се стига до ново дело.

Датата на изпълнението на смъртната му присъда бе отлагана два пъти през 1995 и 1999 г. заради обжалвания на неговите адвокати заради нови доказателства, като чак на третия път м.г. тя бе отменена и заменена с доживотен затвор. През всичкото това време широк кръг от хора и организации по целия свят многократно са се противопоставяли на решението на съда и са изказвали подкрепата си за Мумиа. Знаменитости като актьорите Дани Гловър, Тим Робинс, Колин Фаръл, Ози Дейвис, Сюзън Сарандън, световни лидери като Нелсън Мандела, Фидел Кастро са изразявали неведнъж несъгласието си и са призовавали Американския върховен съд най-малкото да преразгледа делото. Предградие в Париж пък нарече улица в негова чест. Случаят "Мумиа" провокира много социални протести в негова подкрепа. За него са заснети няколко документални филма, много музиканти, като Rage Against the Machine и покойния рап певец Тупак Шакур, са му посветили свои песни. В момента адвокатите на Мумиа Абу Джамал се подготвят да оборят и новата му присъда, като се надяват скоро той да излезе на свобода. Независимо от бъдещето той вече е станал символ на всички противници на смъртното наказание в САЩ и на защитниците на правата на човека.