Риба се лови в мътна вода. Най-грешните изводи могат да бъдат направени непосредствено след трагедия. Би било нелепо, докато все още хора се давят, а други ги спасяват, да се правим на герои с клавиатура. И все пак някои неща не могат да бъдат подминати. Те са потресаващи, те са толкова умонепобиращи, че човек наистина спира да говори за тях. Той млъква. Това мълчание не е престъпно. Но то насърчава безметежното живуркане на тези, които са призвани да носят отговорност.

След ужаса в село Бисер, бедствието в Харманли, потопа в десетки други селища стана ясно, че българската власт не знае броя на язовирите в собствената си държава. Питате се как? Ами така, възможно е. Нито министерството на екологията, нито на регионалното развитие, нито на отбраната или вътрешните работи разполагат с информация. Били 2600 или пък 3000. Някои с вода, други с полу. Само този факт може да закрие цялата държава. Искаме сигурност, контрол, стопанисване. Чудим се общински ли са, държавни, кое ведомство, дружество трябва да ги управлява. Питаме защо всяка година фатално прииждат реки. Пишат се планове, стратегии, кръгли маси заседават, обли физиономии дават големи интервюта. Говорят за организация, координация, интеграция. Леле, какъв смях! Язовирите са елемент на националната сигурност, те са геополитика, изключително рискови съоръжения, управлението и безопасността им би трябвало да са водещ държавен приоритет, а ние тепърва ще ги броим. После ще мерим кубични метри, стени, шлюзове с надежда все някога да достигнем до ландшафт, залесяване, водосбор. В този ред фактът, че стената на язовир "Иваново" се пропукала през 2006 г., но досега не била ремонтирана заради неяснотата кой е стопанин, е второстепенен.



Той е потресаващ, важен, абсурден,



но все пак логичен след гореописаната безотговорност.

Вероятно земеделският министър Найденов е по-напред с броенето, тъй като преди няколко месеца стартира дирене с GPS. Сметната палата бе открила неосчетоводени язовири и съоръжения за стотици милиони левове. Би трябвало и бившият регионален министър, настоящ президент, Росен Плевнелиев да му помогне. И той за кратко се бе разлютил на строежите в чашите. Колежката им Нона Караджова искала да направи регистър на язовирите. Лично от нея разбрахме, че не успяла. Да я съжалим ли? Или оневиним? Всички кахърно да сведем глави пред тази така добра настояща власт и да оплюем проклетата тройна коалиция? Извинявайте, но две години и половина управлява ГЕРБ. Ако Караджова или който да е друг е искал и можел да свърши работа, е щял да го направи.

Не казвам, че главен виновник за трагедията е настоящата власт.



В типичния си стил Бойко Борисов постъпи мизерно,



като, още не свършил нищо за бедстващите хора, хвърли дежурните обвинения към предшествениците - хеликоптерите "Кугър" били кофти, не ставали за зима. После доразви съждението, че видите ли, той ако не бил, вертолетите нямало да излетят. Това отвратително самохвалство в трагичния момент е душевна мизерия, още повече че лично Борисов би трябвало да е наясно с авиопарка, след като го ползва за рязане на ленти. Но низостта на премиера си е негова работа. През лятото на 2007 г. аналогично събитие се случи в село Цар Калоян, когато за бедствията и авариите отговаряше Емел Етем. Тогава тя "съпреживя" 90% бедствието на почивка в топла страна, преди Доган да я върне и да нагази с токчета в калта. Наводнения заради неправилно изпуснати язовири, разрушени диги, затлачени дерета се случват регулярно от десетина години. Почти при всеки дъжд, с любезното бездействие на съд и прокуратура. Затова Борисов не е виновен. Не той е проблемът, той е част от него, доколкото управлява държава, която съществува само де юре.

Не казвам и че нещо уникално се случва в България. През есента наводнения и жертви имаше във Франция и Италия, Берлускони говореше за лошо строителство. По-миналото лято в Централна Европа загинаха хора, язовирна стена се спука в Словакия. Ние не трябва непрекъснато да си гледаме пъпа, а следва принципно



да разсъждаваме за взаимодействието между човека и природата



И все пак живеем тук и сега. Следва да бъде отговаряно на конкретни въпроси. Да видим преките действия и бездействия. Трябва да се носи отговорност. Най-вече от днешните управляващи, защото те бяха избрани да оправят грешките на предишните, а за две години и половина поне язовирите можеха да преброят.

Трябваше ли Борисов и Цветан Цветанов да се правят на герои, като тестват кугърите в понеделник? Няма ли предварителен план за действие с нужната техника, екипи? Къде са им специалистите, средният ешелон, който трябва да предотвратява и противодейства на кризи? Къде е този министър, областен управител, кмет, който е трябвало да ремонтира пропуканата стена? Къде е този, който следва да следи времето, топенето, дебита, да координира и направлява?



Какво е предприето след трагедията в Цар Калоян?



Променени ли са закони, правилници, инструкции, кой отговаря за превенцията на подобни събития? Каква е разликата между управлението на тройната коалиция и настоящата власт? Ние не искаме министри, които раздават одеяла и храна, нито супермени, които жертвено се качват в непригодни за мисията хеликоптери. Искаме управници, които си вършат работата.

Отговорът на тези въпроси е безсрамие. Даде го Караджова. Тя видя главната вина в общините и запитана тях кой трябва да ги контролира, рече: "Общините трябва да ги контролира населението, защото то ги е избирало. Моля, всеки да си поеме отговорността и като си избира кметове, да се интересува".

Вероятно населението трябва да контролира и железниците. Защото ужасът в Бисер измести новината за дерайлирането на международния влак Белград - Истанбул. Той дерайлира заради свлачище. Ние вече толкова свикнахме с подобни инциденти, че даже не им обръщаме внимание. Ние не обръщаме внимание и на гореописаната мерзост на Караджова.

Форумите вече издават присъди: виновни са ГЕРБ, БСП, ДПС, друг. Демокрацията, капитализмът, комунизмът. Алчността, мързелът, глупостта, безотговорността, неуважението към природата, изостаналостта в технологиите при нейното усвояване. Най ми хареса писание във "Фейсбук": "Очевидно си изпускаме държавата, превръщаме се в неуправляема коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди".