|
| Срещата на върха на ЕС доказа, че вътрешното разделение по спора "затягане на коланите срещу растеж" нараства. Малко вероятно е фискалният съюз, лансиран от "Меркози", да измъкне Европа от кризата. |
Освен вече съществуващите фондове и декларацията за насърчаване на новите усилия за подновяване на растежа и за борба с безработицата, в тази сфера не бяха поети никакви други ангажименти. Германският модел на износ може скоро да докаже, че растеж без потребители не е възможен, но не е задължително да бъде прилаган от другите страни. Още повече, като се има предвид, че две трети от германския износ е концентриран в Европа, рецесията в еврозоната най-вероятно ще засегне и Германия.
Но кризата на еврото вдъхнови и немалко прояви на неочаквано творчество от страна на Германия. Докато някои защитават и настояват за фалит на Гърция и изключването й от еврозоната, други предлагат деление Север-Юг на еврозоната, а трети дори твърдят, че Германия трябва да излезе от еврозоната.
Берлин няма пътна карта за бъдещето на Европа
Недостигът на политически решения извън предписанията на Милтън Фридман съвсем не е случаен. Германия също като ЕС е икономически гигант, но политическо джудже. Това, че си четвъртата икономическа сила в света и втора в света по износ, не те прави автоматично кандидат за лидер на Европа. В отсъствието на видима германска външна политика, националните икономически интереси и изборните тревоги се превръщат в двигател на европейската политика на Берлин.
Аплодирана у дома, канцлерът Ангела Меркел упражнява натиск за фискална дисциплина, който сериозно вреди на имиджа на Германия в чужбина. Цената на икономическата сила и политическата слабост е висока: спад в европейската интеграция, задълбочаващо се разделение Север-Юг, загуба на глобално влияние върху либерализацията на търговията, развитието и климатичните промени.
Във време на криза мнозина в Германия вече не гледат на ЕС като на политически модел, а като на икономически проблем. Разтоварена днес от някогашното си историческо бреме, нова, самоуверена Германия превръща икономическите си интереси - избягване на инфлацията и поддържане на слабо евро, което е добро за износа й, в приоритет и за южноевропейците, които пък биха искали еврооблигации и да стимулират потреблението.
Нарастващото нежелание на Германия да плаща солидарна цена за неутрализиране на асиметриите в еврозоната може да доведе до сериозна
поляризация между някои стабилни икономики -
Австрия, Германия, Финландия и Холандия. Една по-малко европейска Германия, изглежда, иска да наложи по-германска Европа.
Изглежда, че 60 г. европейска интеграция не успяха да създадат европейска идентичност на Германия. На преден план излезе нов политически елит, който е по-слабо посветен на европейския проект. 67 на сто от германските граждани бяха против спасителните пакети за Гърция.
Строгите изисквания на канцлера към Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания ще тласнат тези страни към рецесия през 2012 г. Според анкетите на общественото мнение Германия е най-силно нехаресваната страна в Гърция, Марио Монти предупреди за нарастващата обида на италианците, а испанските медии често критикуват Меркел за нагаждаческа политика.
Срещата на върха на ЕС доказа, че вътрешното разделение по спора "затягане на коланите срещу растеж" нараства. Малко вероятно е фискалният съюз, лансиран от "Меркози", да измъкне Европа от кризата. Първо - финансовата дисциплина няма да намали риска от рецесия и по-високи нива на безработица в Португалия, Испания, Гърция и Италия. Второ - освен Великобритания и Чехия и други страни могат да поискат дерогация от това малко спорно от юридическа гледна точка споразумение. На трето място - има проблем с доверието. Фискалният пакт предвижда санкции срещу страните, които не изпълняват критериите, но Франция и Германия бяха първите, които нарушиха правилата. И на четвърто място си струва да припомним, че идеята на основателите на интеграцията е била да избегнат германска Европа, а не да я насърчават.
На този етап новата мощ на Германия
все още не се проявява и в европейско лидерство, но доведе до ръст на непредсказуеми и икономически мотивирани решения от среща на среща на върха. Налагането на германската икономическа хегемония променя баланса на силите в ЕС и подкопава европейския проект. Да се предписва фискален режим на строги икономии със закон не е решение на кризата, а само допринася за увеличаване на евроскептицизма, социалните протести, безработицата и антигерманските настроения.
Когато се опитваме да се справим с кризата, не бива да забравяме нещо: ЕС не е просто пакт за икономическа стабилност, а преди всичко е проект за европейските граждани, които досега отсъстват напълно от дилетантското управление на кризата, предвождано от Германия.
---------
* Авторката е старши изследовател в неправителствената организация FRIDE, базирана в Мадрид и специализирана в анализ на международните отношения.
|
| --------- |
, ама идват избори и скоро няма да има Маркози, а просто една тлъста прусачка, която ще последва в политическото небитие френския смешник...А освен гърците и другите ограбени народи само чакат някой да повлече крак...исландци, ирландци, унгарци, португалци, белгийци, за чехи и гърци, просто няма смисъл да споменамаме, и т.н. и т.н. ....Немският грабеж радикализира бързо европейските покрайнини на германо-френската империя и вероятността да се повторят някой исторически ексцесии, много бързо нараства, май Четвъртия германо-френски райх, ще има печалната съдба на Третия райх...само въпрос на време и тази статия е само едно предупреждение, колко бързо паянтовата конструкция на ЕС може да се разпадна... 
, няма безплатен обяд и сега гърци, унгарци, българи, белгийци, испанци, румънци, исландци, ирландци, португалци плащат германския обяд...но вече почва да им писва....и то много започва да им писва.... 
