Беше необичаен ход на на пръв поглед невинния и уж нищо неразбиращ от тайни служби нов президент, като започна мандата си с кадрова рулетка в разузнаването. Още преди да е направил каквото и да е друго - например преди дори да е сменил посланиците, които първо щеше да сменя. Преди дори да е оформил своя екип. Преди да е участвал в обичайния кадрил при висшите военни в качеството си на върховен главнокомандващ.
Едва четири дни след като влезе на "Дондуков" 2, Плевнелиев махна цялото ръководство на Националната разузнавателна служба. Нито един негов предшественик не е постъпвал така. Обикновено изчакваха няколко месеца, че и повече - така направи Петър Стоянов с Бриго Аспарухов, както и Първанов с Димо Гяуров.
Плевнелиев подписа обаче моментални укази за освобождаването на Кирчо Киров, както и на неговите заместници - полк. Звездомир Пенков и ген.-майор Людмил Ангелов, вероятно дори
още преди да може сам да си намери кабинета в огромната сграда
Единствено Пенков бе оставен на военна служба, другите двама бяха освободени и от нея. Веднага бяха сложени и нови хора. За зам.-шеф бе определен полк. Драгомир Димитров, който пое ръководството на службата до назначаване на титулярен директор. Съответно той веднага бе удостоен с висше офицерско звание "бригаден генерал". Като друг зам.-директор бе сложен полк. Георги Миленов. Всичко това стана много бързо и в пълно съзвучие с правителството. Всъщност не в съвсем пълно, защото Бойко Борисов искаше бившият шеф на НРС Кирчо Киров да бъде пратен за посланик. Плевнелиев и Николай Младенов обаче го разубедиха заради Държавна сигурност.
Затова пък
премиерът го взе за личен съветник
Така за пореден път това управление показа, че има твърде странно отношение към бившата ДС. Ту говори срещу нея, ту нейни служители са на най-ключови места.
Сега по-интересното е, че новият президент много бързо се ориентира кадрово в тайните служби. Всъщност той показа, че ще участва активно в тази игра още като сложи за началник на кабинета си не кого да е, а бившия шеф на ДАНС Цветлин Йовчев. Последният оглави тайната структура след Петко Сертов и я напусна, след като стана ясно, че именно човек от тази служба е пуснал в публичното пространство флашките със записи на Бойко Борисов и Ваньо Танов, известни още и като "бирените записи". Борисов се раздели с Йовчев, като по стар свой обичай обяви, че съжалява за него, че е страхотен професионалист и т.н. Но подписа оставката му веднага. И обяви, че го взема за съветник. Както сега Киров. А пък бившият шеф на ДАНС със сигурност не е отишъл при Плевнелиев без санкцията на премиера.
Така или иначе Йовчев изобщо не е случаен човек и това Плевнелиев ще го усети вероятно най-добре.
Президентът си назначи за съветник по националната сигурност пак човек от тайните служби - ген.-майор о.р. Стоимен Стоименов. Той е бил на служба във военното разузнаване, зам.-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб и зам.-директор на служба "Военна информация" към Министерството на отбраната.
В крайна сметка може пък да се окаже, че и самият държавен глава е много, ама много по-близо до темата с тайните служби, отколкото на неговите избиратели им се струва. С действията си по отношение на разузнаването той само подсказа това.
Всъщност Плевнелиев даде да се разбере, че може да се окаже президент на статуквото в тайните служби и националната сигурност.
И как иначе, след като обяви на няколко пъти, че сега щял да почне дебат за националната сигурност и за специалните служби и очаква през 2013 г. да има закони и за структурите, за които такива няма в момента - Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Може и на някой верен фен да му се вижда това съвсем логично. Достатъчно е да добавим обаче, че следващата година е годината на парламентарни избори, а за целия преход стана очевадно, че реформи и закони в годината на вот не се правят. Още по-малко пък в сектора за сигурност. Очевидно такава няма да има през следващите няколко години. Нещо, което е в рязко противоречие със заявеното от ГЕРБ още преди да вземат властта преди вече близо 3 години.
Тогава те твърдяха, че като дойдат, веднага ще направят реформа в сектора, ще приемат закони за НРС и НСО. После изведнъж се отказаха и обявиха, че за да не се карат с доскорошния президент Георги Първанов, ще изчакат да му свърши мандатът и тъй като те са готови с нещата, веднага ще направят реформата.
Очевидно управляващите нямат никаква готовност за реформа
в сектора, както и в дейността на НРС и НСО. Нищо чудно да се окаже, че и желание нямат. Всъщност те дори нямат решение дали ще се създава единна разузнавателна общност, център, който да координира спецслужбите, или те ще са оперативно, управленски и законодателно самостоятелни. А точно от това ще зависи какви ще са законите за двете служби. НСО и НРС на практика действат без законова регламентация от 20 г. Службата за охрана работи по правилник, приет с постановление на МС, където изрично е записано, че е подчинена на президента. НРС пък има само няколко секретни подзаконови акта. Те все пак бяха вкарани в преходните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили. Според текста до приемането на отделните закони двете служби трябва да се подчиняват на правилата на военния закон и Правилника за кадрова военна служба.
Това висящо положение продължава и до момента
Тази ситуация стана причина за редица скандали за непрозрачно управление и възможното използване на двете спецслужби за лични, политически и икономически цели. Очевидно така и ще си продължава.
Само може би и с още битки и битчици за надмощие. Така например през последните седмици изненадващо за въпросните служби говори основно военният министър Аню Ангелов. Дори той, а не премиерът или президентът първи съобщи за промените в НРС. Нещо, което изобщо не му е работа.
Сега обаче пак той ще работи и по въпроса за военното разузнаване. Защото Ангелов влезе в конфликт с Първанов за титулярен шеф след пенсионирането на Пламен Студенков. И заради това тази служба няма титуляр и в момента. Уж веднага след слизането от власт на Първанов щеше да има, а пък то няма. Сега ще има и натиск за приемането и на отделен закон за военното разузнаване.
Разигран беше и театър, в който Борисов обяви как щял да остави на Плевнелиев НСО, защото там й било мястото, но пък щял да му вземе НРС, защото му трябвала. Преди това премиерът все пак обясняваше, че това ще стане само ако държавният глава е съгласен. Сега обаче това изобщо не звучи така.
Всъщност очевидно тези хора ги интересуват единствено кадровите кадрили и използването на спецслужбите и не обръщат внимание на главното - нуждата от реформа в сектора и най-вече от законова регламентация.
Защото службите са длъжници на цялото общество. И по линия и на икономическата престъпност, и на корупцията, и на незаконното изнасяне на български капитали зад граница, и за навлизането на мръсни пари в стопанството. Те така и не можаха да докажат години наред, че не се поддават на политически натиск, че не изпълняват понякога бизнес, политически и партийни поръчки, че не следят и не подслушват врагове на съответната власт. Просто българската система за национална сигурност и нейните служби са в безтегловност, работят на самотек, далеч са от демократичните традиции за граждански контрол и имат проблем със законодателната уредба.
И това трябваше да направят политиците - като напишат ясни правила в закони
Просто нуждата от ясна законова регламентация на специалните служби - да се знае кой, какво и кога, е повече от очевидна. А не всеки да се крие зад другия, зад тайната, зад националната сигурност, да мънка. Службите да работят на тъмно, една срещу друга дори. Повече от необходимо е и тези структури да покажат, че има смисъл от тях - или иначе казано, да са прозрачни и като бюджет и харчене, и като свършена работа. А не "ние дадохме информация за Либия, но то държавното ръководство", "ние хванахме далаверата, но онези горе спряха разследването", "ние не искахме да подслушваме и следим незаконно, но те ни накараха". И до момента харченето на пари за и от тях става непрозрачно, почти безконтролно. И изобщо не е ясно дали те си заслужават милионите, отпускани от данъците на всички българи.
Нищо от това обаче не правят политиците, премиерите, президентите. И така оставят усещането, че не те ръководят службите, а те тях.
|
|