|
Вени Марковски: България не бива да стане полицейска държава
Текстът, който определя Интернет доставчиците като обществени далекосъобщителни оператори, дава основание да смятаме, че има идея те да се лицензират. В чл. 47 и чл. 53 на проекта за нов далекосъобщителен закон е описано при кои случаи се иска лицензия или регистрация. Там се вижда, че вариантът Интернет доставчиците да са на свободен режим, както досега, отпада. Това е отстъпление от държавната политика, която бе постигната след широка и много публична дискусия през 1999 г.
Тогава имаше битки, които стигнаха до Върховния административен съд. Но тогава все пак бяхме още в 20-и век, а ми се иска да вярвам, че вече живеем в 21-вия. Но ако новите политици се окажат по-калпави от старите, ще се наложи да се борим и с тях. Ще бъде жалко, разбира се, защото борбата не е за принципни неща, а защото
новите чиновници не разбират въпросите, свързани с Интернет.
Крайно време е държавата да престане да се занимава с това, от което не разбира.
Има колеги, които искат лицензии, защото това гарантира повече чужди инвестиции и имат надежда, че ако се наложи, ще могат да продадат по-добре бизнеса си. Това е един от аргументите. Но с лицензията идва и лицензионната такса. Не забравяйте, че годишната такса за контрол на лицензираните оператори е процент не върху печалбата им, а върху годишните им приходи без ДДС. Следователно, тя направо изяжда част или дори цялата им печалба. И ще елиминира доставчиците, които работят при по-ниска норма на печалба или едва успяват да покрият разходите си. Защото и те, и "печалбарите", ще трябва да плащат една и съща лицензионна такса.
Подобна такса, съществуваща само в един сектор,
унищожава конкуренцията и фирмите, работещи в полза на потребителите си.
Вероятно не е известен фактът, че добрите Интернет доставчици имат ниска или никаква печалба, защото инвестират всеки свободен лев в нови технологии. Плащането на лицензионната такса ще намали драстично възможностите за нови инвестиции, ще повиши цената на услугата и в края на краищата няма да допринесе за изпълнението на поетите от България ангажименти пред ЕС по инициативата еЕвропа+.
Не смятам, че лицензията ще гарантира качество, ако услугата се предлага чрез Интернет. Интернет не е надеждна мрежа, чрез която може да се осигурява услуга със 100% гарантирано качество. Именно поради този факт достъпът до Интернет в момента е толкова евтин. Ако трябваше да се даде 100% гаранция, тогава месечният достъп нямаше да струва 15 лв., а примерно 150 лева.
Има и друг аргумент - Интернет доставчиците не използват своя мрежа, а тази на БТК, която вече е лицензирана. Излиза, че ще се наложи лиценз върху нещо, за което вече има друг лиценз. Правилото е, че трябва
да се лицензира само физическата среда, а не услугите върху нея.
По цял свят лицензирането се налага само при дейности, които използват ограничен ресурс или са опасни за живота и здравето на хората.
Вярно е, че и да има, и да няма лиценз, полицията все ще намери възможност да проверява трафика. Въпросът с полицейщината, която напоследък започва да се проявява у нас и в други сфери на живота, е много важен. България е известна по света с либералното си законодателство в областта на Интернет. То е достижение на гражданското общество и не бива с лека ръка да се отказваме от постигнатото.
Това, че полицията може да следи трафика и днес, е факт, но този процес се урежда в специален закон, няма възможност за произвол и хората са защитени. Ако се допусне МВР да се свързва, забележете - за сметка на Интернет доставчика, със сървърите на операторите,
никой няма да може да контролира дали МВР подслушват
в съответствие с даденото им от съдебната власт разрешение или без такова разрешение. Интернет трафикът е такъв, че за да предоставя на МВР информация кой е получил имейл от еди-кого си, ще трябва и аз да го видя. Освен това защо всички криптограми трябва да се предоставят на Комисията за регулиране на съобщенията?
Вместо да се занимават със следене на кореспонденцията на гражданите, не е ли по-добре да се опитат да осигурят по-голямо спокойствие по улиците? Да не би бандитите да са толкова глупави, че в електронната си поща в прав текст да пишат какво престъпление обмислят?
Освен това служителите в КРС ще имат по-големи или поне равни правомощия със служителите в органите на реда, следствието, данъчните. Според проекта те ще могат да претърсват жилища, превозни средства, да отнемат документи, включително и оригинални... Не стига, че ще подслушват масово и без контрол, но и им се дава право да влизат без разрешение в жилището или автомобила на всеки гражданин. Такова нещо нямаше дори по живково време!
Теодор Захов: Който работи сериозно, трябва да се лицензира
При спора за лицензирането на Интернет има два въпроса - каква е причината да се иска лицензиране в телекомуникациите и дали фирмите, които предлагат Интернет-достъп, са телекомуникационни оператори.
Няма ясно тълкувание за това, от което идват и бъркотиите. Интернет е услуга с добавена стойност, предлагана върху мрежа за предаване на данни. Наистина няма логика услугата да се лицензира, но за мрежата това не е така.
Причината обаче този тип активност да подлежи на регулация за разлика от производството на шапки, е, че ресурсите, които се използват в телекомуникациите, са ограничени. Независимо дали става въпрос за честотен ресурс или за кабели, защото при фиксираната мрежа също няма неограничени възможности. Дейността е такава, че ако има примерно 10 фирми, занимаващи се с едно и също нещо, самото общество има нужда те да имат връзка помежду си. Ако няма ясна регулация, никой не може да задължи голяма фирма с голяма мрежа и много клиенти да се свърже с мрежата на малка фирма. Независимо, че клиентите на малката фирма имат нужда от такава връзка. Един закон, ако е добре написан, би трябвало
да принуждава по-големите да се съобразяват със стандартни правила.
И да свързват мрежите си дори с микроскопични фирми, не без заплащане, разбира се.
Опасенията, че заедно с лицензирането идва и годишната такса за контрол, което ще елиминира малките фирми от пазара, са голяма глупост. Всеки разход, който се планира, се калкулира предварително в стойността на услугата. След това се добавя печалбата и се получава крайната цена. Проблем би възникнал, ако услугата продължи да се предлага, без тази такса да се калкулира предварително вътре. Освен това говорим за процент, който сега е около 1, а догодина ще бъде под единица.
Що се отнася до
опасенията, че лицензирането ще доведе до поскъпване на достъпа
до Интернет, може да се направи следната сметка. Да вземем за пример малката фирма, за която се твърди, че работела без печалба. Една такава фирма има примерно оборот от 80 000 лв. годишно. Върху него ще плати 1% лицензионна такса. Това са 800 лв. Смешно е да се твърди, че една фирма не може да плати 800 лв. на година при положение, че само за данъчните и за разни регистрации и такси отиват далеч повече пари.
Освен това, ако говорим именно за тези малки Интернет доставчици, именно те не оперират с мрежи за предаване на данни и проектът за нов закон не предвижда лицензиране за тях.
Мнозина се оплакват, че ще трябва да осигурят за своя сметка техника за следене на трафика от МВР. С разрешение на съда и сега органите могат да дойдат във фирмата и да видят кой с кого си кореспондира. Има най-различни злоупотреби през Интернет. В България най-разпространени са кражбите с номера на кредитни карти.
Аз не виждам нищо учудващо и невероятно в това. Телефоните не се ли подслушват и сега?
Ако някой не иска кореспонденцията му да се следи, да си я криптира!
Има доста такива протоколи, които позволяват на крайния клиент да си шифрова електронната поща.
Не бива да се забравя, че по отношение на Интернет става въпрос все пак не за индивидуална лицензия, а за обща. Тя е нещо като регистрация и в никакъв случай не дава по-голяма сигурност на притежателя й, че примерно може добре да си продаде бизнеса след време.
Има доста показателен случай в това отношение - "Интернет България" например преди време си взе, по собствено желание, лицензия за мрежа за предаване на данни. По сегашния закон. Тя се опитва по този начин да получи някакви допълнителни облаги, сключвайки договор за взаимно свързване с БТК. И вероятно ги е получила, тъй като е единствената, която свързва клиентите си с един телефон от цялата страна. А не предлага като нас телефони за достъп, различни за всеки град. Вероятно това има и минуси, но е въпрос на лична преценка.
Най-вероятно в крайна сметка с Интернет като цяло ще стане точно така - който иска ще се лицензира, който не иска - няма да го прави. Обаче аз твърдя, че който иска да работи сериозно, ще трябва да се лицензира!
Записа: Христо Николов
|