Бивш военен от Самоков стопанисва прочутата хижа "Седемте рилски езера", разположена в началото на циркус, който съперничи на световни гледки и за който казват, че крие вратата към Агарта - мястото, от което може да се влезе в друго измерение, в по-висши светове.

Районът е особен, защото почти 10 месеца от годината тук е мъгла, дъжд и лавини. През август обаче Павел Танинчев широко отваря вратите на хижата, за да приеме хилядите туристи и последователи на Бялото братство, които идват от цял свят.

Сега там отново е пусто, рядко идва някой. Обикновено късните посетители са специални хора. Те имат свой диалог с планината, обгръщащите я мъгли и грандиозните спектакли, които бурите устройват по тези места. А и Павел има много повече време, за да им обърне внимание, да си поговори с тях, да си подрънкат с китарата и попеят.

51-годишният Павел Танинчев се захванал с този бизнес през 1999 година, малко след като го пенсионирали от армията. Той е една от първите жертви на реформата. "Бях в разцвета на силите си, на 47 години се озовах без работа, само с пенсийката", разказва той. Неговите колеги станали охранители. Той обаче гледал към високото.

Явява се на таен търг в Самоков за отдаване под аренда, организиран от туристическото дружество и заедно с още един свой колега печели наддаването за хижа "Седемте рилски езера". По-късно колегата му се отказал. "Играх само за тази хижа, защото познавах района още от 60-те години, когато чичо ми беше хижар тук, а аз идвах като юноша", спомня си Павел. "Не съм дошъл за печалбарство, дори тази година заради дъждовете и мъглите съм на загуба", твърди бившият подполковник. По-важното за него е, че продължава да работи с хора.

Смята, че не е имало стрес от прехода му от военна към цивилна служба. "Последните години в армията се занимавах с тилово осигуряване, ясни са ми проблемите с настаняването, изхранването, хигиената.



Между тиловото осигуряване и осигуряването на една хижа има много малка разлика",



твърди Павел.

Приел хижата през зимата, на 21 март 1999 година. "Имаше толкова сняг, че постройката не се виждаше", спомня си той. Нямал точна представа в какви условия ще попадне. Не заварил нито ток, нито вода, нито достатъчно дърва в склада. Още от първия ден започнал да мисли как да оцелее и какво да подобри от битовите условия. Днес вече в хижата има вода, електричество, дори баня. Но условията продължават да бъдат незадоволителни. Токът е слаб, ел.системата трудно издържа включена готварска печка, телевизор и калорифер едновременно. Вода има само в кухничката, а туристите все още се мият на тръбата, която е поставена под второто от рилските езера. Тоалетните са външни и хигиената им е страшен проблем, когато има голямо струпване на туристи. А банята всъщност е пригоден бойлер на дърва в едно от помещенията на първия етаж. Трябва да се редиш половин ден на опашка, за да се добереш до слабата струйка топла вода.

На Павел му е болно, че не може да създаде по-добри и модерни битови условия, а проекти има много в главата си. Проблем е обаче неизясненият статут на хижата. До днес тя няма нотариален акт. Няма и яснота за бъдещето й. Собствениците от БТС не разрешават никакви преустройства и преобразования. "От ХЕИ ме предупредиха, че ако през август заради струпването на хиляди хора тук пламне епидемия, виновният ще съм само аз и никой друг", казва Павел.

Той непрекъснато обикаля района и събира в найлонови чували огромното количество отпадъци, които изхвърлят туристите тук. Всеки от тези чували се сваля с кон в ниското, а цената на товара на един кон е 10 лева. Заради чистотата през лятото Павел води непрекъснати разговори с ръководителите на лагера на Бялото братство. Последователите на учението сами свалят с багажа си неорганичните отпадъци, но все ще се намери някой недобросъвестен, който да си зареже торбичката с боклуци пред хижата.



Хижата е като женското сърце, винаги има място за още един,



обяснява Павел. Той не отказва на никого покрив и помощ.

По норматив хижата побира 92-ма, заедно с леглото на хижаря. На 19 август тази година, когато тук се проведе съборът на Бялото братство, в старата и недобре уредена постройка преспаха 130 души. Как ги побра, знае само Павел. За стаите с по-малък брой легла резервациите обикновено са направени още през април-май. В началото на август свършват останалите легла и нарите.

По време на събора бившият подполковник настанява туристите, изкачили се на височина около 2300 метра, в столовата, по коридорите, в малките антрета. Случва се да преотстъпи и своето легло, а той се изнася да спи на палатка, разказва Виолета, която в най-натовареното време идва тук, за да помага в кухнята. Павел често отключва склада, за да раздава одеала и на последователите от Бялото братство, които са дошли на палатка, но са замръзнали през нощите, когато температурите стават минусови.

Павел познава почти всичките си гости. През натоварения август му помагат синът Борис, който е завършил международен туризъм в Бургас и дъщерята Татяна, която учи в Германия. Съпругата на Павел, Милка, също си взема отпуск през август, за да се включи в активния сезон.

Но августовската суетня бързо се изнизва и от септември тук отново се връщат мъглите, дъждовете и снеговете. Хижарят остава сам със спомените си. "През дългите самотни дни препрочитам някои от книгите с беседи на Петър Дънов, които тук ми оставят неговите последователи", признава бившият подполковник. Намира Дънов за голям философ. Вече трета година обаче не е намерил време да отиде на платото на петото езеро, за да види прочутата паневритмия, заради която пристигат последователи от цял свят.

Хора от Бялото братство идват на хижа "Седемте рилски езера" и за да посрещнат тук Нова година, но условията са доста сурови и пътят до хижата е истинско изпитание.



За една Нова година теглих група от осем-девет души с въжета,



едва излязоха до тук в огромните преспи, спомня си хижарят. После обаче се развеселили, попяли си. "Хората от Братството не пият и не пушат, още имам от шапманското, което заредих за посрещане на новото хилядолетие", разказва Павел. Глижи често му създават самонадеяните и недобре ориентирани туристи. През лятото има повече проблеми, отколкото през зимата, защото тези, които идват през зимата са по-добре ориентирани.

Преди две години в средата на август младеж и девойка от Силистра се заблудили и вместо към хижа "Седемте рилски езера" тръгнали към Зелени рид, където съвсем се оплели в клековете. Позвънили по джиесема на Павел по тъмно. "Нямах време за мислене, веднага взех кучето, одеала, фенер, няколко момчета от лагера на Братството и тръгнахме", разказва хижарят. Дълго време гърмял с пушката си, а младежите все не чували изстрелите. Накрая всичко приключило благополучно като в холивудски филм. Двамата туристи преспали в някаква изоставена барака, а Павел и момчетата спали отвън, под звездите.

Често се случва Павел да успокоява неподготвени туристи, които идват на хижа "Седемте рилски езера" по маршрута от Рилския манастир. Височината там е 1200 метра, а нивото на езерата е около 2300-2500 метра надморска височина. З"аради рязкото набиране на височина те идват при мен плачейки, или пък без да могат да говорят от изтощение и преумора", разказва Павел. Той не е цар на многото приказки, но винаги ще намери подходящата дума, за да отвори сърцето ти. Иначе може дълго да мълчи и да гледа мъглите. Или пък да довери най-съкровените си мисли на своята вярна овчарка, която споделя самотата му тук.