Група икономически експерти на ДПС изчислила, че всяка година от България побягват към света към 500 милиона долара. Достатъчно много, за да оправдаят замислените специални законодателни мерки за привличането им обратно към родината. Толкова мощно за размерите на нашата икономика капиталово бягство поставя ред важни въпроси пред финансистите. Първият е:



може ли да изтичат толкова много пари



от една (на пръв поглед) толкова бедна страна като нашата? Скептиците поглеждат търговския баланс и обявяват сумата за чиста надувка. И наистина, на фона на 5.1 млрд. долара износ за миналата година тези 500 милиона изглеждат недостоверни. Никоя икономика не може да слага настрана по 1/10 от целия си износ, това би означавало да изнасяме в чужбина сума, съпоставима с целия реален ръст на брутния ни продукт. При това говорим само за скритата част от износа на капитал, без да броим онези 314 млн. долара, които през 2001 г. са увеличили официално отчетените външни активи. (От тях 165 млн. долара е само увеличението на валутния резерв, изнесено от БНБ за финансиране на развитието на братските европейски страни и САЩ.) Всъщност сумата е напълно реална. По данни на асоциацията на швейцарските банки само за 2000 г. салдата само по частни инвестиционни сметки на български граждани и фирми са се увеличили с 235 млн. франка. Прибавете растящите салда по текущите спестовни сметки, добавете онези суми, които се "водят" на кипърски, швейцарски, холандски и пр. фирми, зад които стоят наши съграждани. И това е само в Швейцария. Излиза, че оценката за половин милиард долара годишен износ на капитал е напълно реална. Вярно, че на фона на износа ни изглеждат твърде внушително, но ние добре знаем, че



изнесените пари не са от износ на стоки



или поне не са само от него. Парите без проблем бягат от България като част от онези 6.7 млрд. долара, платени за внос на стоки, или от другите 1.8 млрд., заминали за плащане на вноса на услуги (по внос на услуги на единица брутен вътрешен продукт сме неизменно в челната тройка на света). Има изследвания, че едва половината от всички търговски заеми, отпуснати на развиващите се страни, са достигнали до тях. Другата половина така си е останала в банкови сметки по белия свят.

И накрая, да не забравяме чистата корупция. Британската асоциация на строителните специалисти изчислява годишния размер на подкупите, давани от нейни членове, на 539 млн. паунда годишно (над 2% от общия обем на цялото им строителство). Какви са процентите и сумите на подкупите у нас можем да пресметнем съответно. Голямата част от тези пари се скатават по сметки "навън". Наивни са обаче представите, че тези пари стоят на едно място като заровеното съкровище на капитан Кук. Нищо подобно, основната част се върти в



непрекъснат кръговрат



Веднъж изнесен "на сигурно място", този бягащ български капитал обратно се връща в страната във вид на преки чуждестранни инвестиции. Можем само да гадаем каква част от тези 12.4 млрд. долара пряко инвестирани в страната принадлежат на сънародници. Естествено, като се прави на чужд инвеститор вкъщи, българският бизнесмен ползва всички средства, за да запази анонимност. Няма никакъв проблем да се скрие зад гръмкото име на световноизвестна банка например или да ползва услугите на специализиран инвестиционен фонд, които се регистрират като номинални заемодатели или инвеститори с парите на техни български клиенти. Този популярен вид операции се разрастват, защото нашите власти радушно посрещат всеки чужденец, докато към домашния инвеститор се отнасят с нескрито презрение. Наред с инвестициите в България под чуждоземен флаг,



личните "пенсионни" сметки



са най-разпространеното битие на изнесените от страната пари. Българският предприемач има генетична памет за национализацията от 1947 г., а и съвсем пресни спомени от инфлационния грабеж на държавата през 1995-1997 г. Затова щом стъпи на крака, една от първите му грижи е да скъта малко пари "настрана", защото не вярва много на държавата и не знае какви нови изненади ще му поднесе поредната икономическа политика на поредните политически господари на страната. Голяма част от изнесения роден капитал се терзае от остра икономическа носталгия. Не от сантименталност, то се знае, а защото по чуждестранните банкови депозитни и инвестиционни сметки получава жалка част от дохода, на който е свикнал в родината. Тези пари могат да се привлекат обратно в България, ако властта покаже повече толерантност към българския бизнес, вместо да го плаши със страховити проектозакони за автоматична конфискация на "недоказани" доходи и имущества.