Напоследък много се говори за най-известните световни икономически сривове, но безапелационен лидер е "кризата с лалетата" или tulpenmanie(лалеманията), както я наричат холандците. За тази афера отпреди 375 години доскоро се пишеше малко, но историята с лалетата в Холандия заслужава по-голямо внимание, тъй като е свързана именно с "виртуалните пари". За това наскоро дори ни напомни и втората част на известния филм на американския режисьор Оливър Стоун "Уолстрийт: Парите никога не спят", където също се споменава тази криза.

Възходът на лалето като стойност, с която може да се прави бизнес и като обект на инвестиции, започва някъде в средата на XVI век, когато пратеникът на Виена в Константинопол Огира Гизелина де Бусбек се влюбва в многоцветните лехи с лалета на султана и изпраща няколко луковици в двора на австрийския император Фердинанд I. Името Tuliband означава на турски тюрбан, защото цветето наподобява тюрбан. За цветята започва да се грижи придворният цветар Шарл де л'Еклюз, който през 1593 г. пристига с таен товар луковици от лалета в град Лайден и година по-късно вече отглежда първия сорт от цветята. Той също така се занимава



с кръстоската на различни видове



лалета, които да могат да издържат на по-суровия влажен климат в Холандия и да получи различни цветове на листата. Повече от 20 години Шарл де л'Еклюз отглежда лалета в градската градина, докато един ден повечето от тях били откраднати. Малко след това цветята били нападнати от неизвестен вирус, вследствие на което лалетата приели по-различна форма и се появили нови цветове върху листата на чашката. Именно тази аномалия е послужила за началото на лалеманията в Холандия. Тези цветя, които все още не били разпространени в страната, станали символ на разкоша и тяхното присъствие в градината на холандците свидетелствало за високия статут на собствениците им в обществото.

Много скоро лалето намерило обожатели в цяла Европа, но преди всичко остава най-много тачено именно в Холандия, като цветето се превръща в колекционерска страст. Така търсенето на това цвете постоянно се увеличавало, а предлагането било все така малко. Много холандци буквално се гмурнали в този стремглаво развиващ се бизнес и в редица градове като Амстердам, Ротердам, Харлем и Лайден отворили специални борси за лалета. Именно на тях се търгували не само вече отгледани цветя от този сорт, но и такива, които предстояло да бъдат отгледани. Тези сделки били наричани "търговски вятър"(wind handel).



Става дума за истинска борсова треска,



в която не се спекулирало с акции, а с цветя. Много холандци продавали всичко, което притежавали, за да купят една луковица и по-късно да я продадат колкото се може по-скъпо. В страната дори възникнало доста богато търговско съсловие благодарение на търговията с Източна Индия. Търговците били жадни за обществено признание и се гордеели с притежанието на екзотични сортове лалета. Засиленото търсене довело закономерно до покачване на цените. За някои специални сортове хората плащали астрономически суми. През 1841 година шотландецът Чарлз Маккейн пише в книгата си "Изключителните заблуди и безумието на масите" следното: "Целият свят вярваше, че гладът за лалета никога няма да бъде утолен и че заможните на този свят биха платили всякаква цена, само и само да притежават лалета от Холандия". Надеждата, че цените постоянно ще растат, окриляла фантазията на търговците и предизвикала масова истерия, прочула се именно под името лалемания. Една от причините за тази мания е, че повечето холандски богаташи имали предостатъчно недвижими имоти и коне с карети, а лалетата си оставали голяма рядкост.

Всичко приключва на 7 февруари 1637 г., когато се срива пазарът на лалетата в Холандия, а това събитие от XVII век на практика е първообраз на всички днешни финансови кризи.



99 луковици за 9 милиона евро



До срива всъщност се стига на 5 февруари 1637 година, който първоначално е един успешен ден за продавачите на лалета в град Алкмаар. На един търг са продадени общо 99 луковици за феноменалната сума от 90 000 гулдена, което съответства на около 9 милиона евро днес. Купувачите също са доволни и си правят сметката да препродадат луковиците на още по-висока цена. Де факто обаче на борсата в Алкмаар, както и в Амстердам, на търг са се предлагали не самите луковици, а облигации за луковици, които все още не са произведени. Ето как едно растение се превръща в обект на спекулации. На борсите за лалета по онова време е имало спекуланти, които през живота си не са виждали и една луковица. Те продават и препродават "виртуални лалета", а не действителна стока. Въпросната стока съществува само в обещанието да бъде доставена. А дотогава едно и също лале е препродадено толкова пъти, че в крайна сметка е все едно дали съществува реално или не. Днес разстоянието между двата холандски града Алкмаар и Харлем се взема за половин час с кола. Тогава обаче ги дели огромно разстояние в онези драматични дни на февруари 1637 година. Докато в Алкмаар празнуват, Харлем вече се тресе. На борсата никой не дава и минималната цена за една луковица. Суматохата трае до 7 февруари, когато



от паника е обхваната цялата страна



Спекулативният балон се пука, цената на лалетата пада с 95% и съсипва всички, които не са успели да се отърват от тях навреме. На борсите в Амстердам, Ротердам, Лайден и Утрехт започва паника. За една нощ фалират десетки хиляди бизнесмени. Разпадането на пазара на луковиците предизвиква обща криза в холандската икономика, като хората насочват гнева си срещу правителството. То реагира светкавично и приема редица закони, които ограничават сериозно борсовите спекулации. Независимо от кризата холандците продължават и до днес да отглеждат огромно количество лалета и страната е известна именно с това най-вече.

Един от основните въпроси обаче си остава защо тази мания с цветя навремето обхванала само холандците, но не и другите европейски народи. Някои го обясняват с различния манталитет на европейците и факта, че Холандия тогава започва своя икономически възход и е една от водещите сили в Европа. Други, че все още не е имало такава взаимосвързаност между различните икономики, каквото е сегашната глобална икономическа ситуация. Факт обаче е, че тази криза е следвана от поне още десетина световни срива, като доскоро първенството държеше тази от 30-те години на миналия век и последвалата я Голяма депресия в САЩ, която удари и Европа. Изводът е, че никой не си взема поука, докато нещата "вървят добре" и се трупат пачки от виртуалните стоки и пари. А когато кризата избухне, повечето спекуланти и големи играчи се покриват, а обикновените хора пак плащат тежката цена.