Който смята, че все още има "Бърза помощ" в България, просто защото е абсурдно да няма, значи е израснал с мисълта, че държавата е длъжна да гарантира националната сигурност на гражданите си и явно е раждан преди 1980 г. А който смята, че липсата на адекватна спешна помощ се дължи на работещите в тази система, е напълно заслужил нивото на медицинска услуга, която те ще му предложат.

Здравното министерство обяви, че проверява дейността на Столичния център за спешна медицинска помощ, когато след оплакване на близки на починал млад мъж се оказва, че само за един ден - на 4 февруари, екипи са пристигнали при цели 9 вече мъртви пациенти. Ако се проверят и датите 3, 5, 6 и т.н. февруари, нищо чудно да се окаже, че и тогава положението е било същото - линейките закъсняват фатално. Директорът на центъра Георги Гелев обясни, че за част от тези хора сигналите са били подадени, когато те вече са били починали. При другите обаче екипите са пристигнали прекалено късно, например с 2 часа закъснение. Което чисто и просто означава, че "Бърза помощ" вече няма. И който се надява на спешна медицинска помощ, когато смята, че му е нужна, може да си отиде, докато чака. Защото линейката може да дойде, но може и да не дойде навреме. А за наличие на "Бърза помощ" може да се говори единствено и само когато тя е в състояние да се отзове на всеки сигнал за спешност.

Причините за колапса на центровете за спешна помощ са отдавна известни и също толкова отдавна никой не прави нищо, за да подобри състоянието на тази система. В София например на смяна се въртят 20-ина екипа при нужни поне 30. И когато има чрезвичайна ситуация като тази в последните седмици - с рекордни студове, съпроводени с повече инфаркти, инсулти, травми и непочистени улици, е



физически невъзможно екипите да се отзовават навреме на всеки адрес.



Ситуацията в провинцията също е тежка. Лекарите не желаят да работят в "Бърза помощ", защото заплатата е 600-700 лв., максимум 1000 лв. В замяна работата е тежка, с 12-часови смени, неблагодарна и не предлага особено развитие. Добре е да се има предвид, че при такива възнаграждения и текучество работещ в "Бърза помощ" може да си позволи да се държи както си иска, защото никой няма да го уволни, тъй като няма кой да дойде на опразненото място. За увеличение на заплатите се говори открай време, то беше обещано още в първата година на мандата на ГЕРБ, а парите бяха дадени едва тази, при това са едва 10 млн. лв. от нужните по изчисления на МЗ 60 млн. лв.

Паралелно с това работата на спешните екипи расте ежегодно. Още от 2000 г., когато се появиха личните лекари, няма точна дефиниция кои състояния са работа на джипитата и кои - на "Бърза помощ", тъй като едните отговарят за неотложната помощ, а другите - за спешната. Каква точно е разликата, обикновено пациентът установява сам след няколко обаждания и скандали с джипито и диспечера на линейките. За по-лесно към "Бърза помощ" се обръщат и хората без здравни вноски, защото ако не друго, тя поне още е безплатна за всички. Болниците използват линейките за превоз на пациенти, включително и когато някоя клиника просто отказва да приеме болен.

За капак през миналата година повикванията към "Бърза помощ" окончателно минаха към единния телефон 112, а специализирания 150 беше закрит. Недомисленото прехвърляне окончателно разруши крехкия баланс, в който спешните екипи някак си си вършеха работата. Диспечерите на 112 са обучени да работят така, сякаш линейките и спешните екипи у нас са поне 2 пъти повече, а в тях работят парамедици, а не лекари, чиято работа е единствено да транспортират болните до лечебно заведение. Операторите на 112 не разпитват достатъчно за състоянието на пациентите, не преценяват кой е наистина спешен, кой може да почака и кой е одраскан от котка и може да се справи и сам, и подават като спешни всички адреси на линейките, при това по реда на обажданията. Резултатът е пълен хаос и увеличаване на недочакалите помощ наистина спешни случаи. Неслучайно половината членки на ЕС не са премахнали специализираните телефони за спешна медицинска помощ, въпреки че са въвели 112.

Разрухата в "Бърза помощ" е симптоматична за цялостното състояние на здравеопазването у нас. Още преди да започнат промените в сектора преди 10-12 години, системата трябваше да се подсигури



с работеща спешна помощ, която да обира луфтовете



от реформите и да гарантира, че хората ще получават поне първа помощ. И да продължат да получават поне нея, когато вече сме напълни сигурни, че профилактиката, доболничната, болничната помощ и рехабилитацията са съсипани. Но това не стана.

Няма и да стане, защото поне настоящите планове не вещаят нищо добро. Сегашното ръководство на здравното министерство реши да се справи с проблема с липсата на кадри в "Бърза помощ", като замени лекарите с парамедици. Които освен че тепърва ще се обучават, струват много по-скъпо. Защото се отзовават на всеки сигнал, колкото и безумен да е, и карат абсолютно всеки пациент в болница. А държавата отдавна е показала, че не желае да дава повече пари за подобна дейност.

Така че е добре гражданите да започнат да свикват, че не могат да разчитат на "Бърза помощ", колкото и неприемливо да им се вижда това. И вместо да бият и псуват лекарите, да проумеят, че щом няма дори спешна медицинска помощ, значи няма и държава. Т.е. оправяйте се.