"Златният" път води до Девин

Недомислици

"Златният" път води до Девин

Строителството на яз. "Цанков камък" се оказа уникално в много отношения. Никой не търси отговорност за погрешните решения и неточните разчети. А трябва.

Марин Божков Марин Божков

Марин Божков

Лесно е да платиш на властимащите да не спазват собствените си закони, но е невъзможно да подкупиш природата за същото. Хилядолетия наред хората търсят страната на златото - в Колхида, в митичната Сибола, в Китай, Мексико, Андите... Говори се, че там имало златен път, който всяка година позлатявали отново. По него се извършвали много важни церемонии.
Пътят съществува. Намира се в България и всички го знаем - това е отсечката от Девин до Михалково, покрай язовир "Цанков камък". Многократно бяха описвани важните държавни ритуали и как 10 км нов и още толкова реновиран път поскъпнаха от 40 на 120 милиона евро. Обществото научи за космическите "консултантски" хонорари, платени на "хидроспециалисти". При всеки валеж жителите на Девин и многобройните шофьори тръпнат пред радиото да чуят дали пътищата в страната са проходими и отнася ли се това за Михалково - Девин. А междувременно

"Цанков камък" стана нарицателно за нещо нечисто

- също като "хидроконсултация" и "обществена поръчка".
Язовир "Цанков камък" е част от каскадата "Доспат-Въча", улавяща голяма част от водите в Западните Родопи. Той е най-голямото съоръжение на каскадата и може да увеличи капацитета й за производство на електроенергия с почти 30%.
Строителството му е осъществено със съвременни технологии, основно от австрийската фирма "Алпине бау", която има значителен опит и добра репутация. Стената на язовира е уникална за България. "Ако традиционната язовирна стена е като огромен бивол, легнал в теснината и задържащ водите с тежестта си, стената на "Цанков камък" е като атлет, напрегнал всичките си мускули", описва един от водещите инженери. Новата технология позволява използването на 2.5 пъти по-малко бетон, но изисква прецизност и умение. Една част от чашата на язовира е разположена върху геоложки разлом (недостатъчно устойчиви скали) и това е наложило тампонирането й с бетон. Тампонирането на долината на река Гашня е в подобекта от ВЕЦ "Цанков камък", който се оскъпява няколко пъти поради недостатъчните геоложки проучвания и недоброто проектно решение. Именно те са в основата на този изключително скъп експеримент със съмнителен ефект. Въпреки сложността си язовирът е изпълнен качествено и с допустима разлика между предпроектните разчети и крайната цена.
Проблемът е, че от първоначално договорена цена около 200 млн. евро

хидрокомплексът поскъпна до около 380 милиона

- почти двойно, в процеса на строителството. И заслугата е главно на обходния път Михалково - Девин - една десеткилометрова отсечка покрай язовира, струваща към 240 милиона лева (120 млн. евро).
Първите 10 километра - до тунела, са обновен стар път. Кошмарът започва след почти еднокилометровия тунел. Остри завои без видимост, големи камъни на пътното платно въпреки оградните мрежи, аварийно спрели камиони и страховито надвиснали скали, създаващи усещане за нещо като кладенец или за каньона на Колорадо... И така 10 километра. В новата отсечка могат да се видят 30 подпорни стени, някои от които на 3 етажа, с дължина от 40 до 70 м, с врязвания в планината от 50 до 70 м, също укрепени с бетонни стени, тампони и тонове желязо, забити в скалата, в опит да се пребори гравитацията.
От "Алпине бау" първоначално остро възразяват срещу избраното трасе. Дори правят изявление, че "всички трудности по строителството и неговото значително оскъпяване се дължат на лошо проектиране, избор на неподходящо трасе, както и на липсата на геоложко проучване". Според специалистите още в края на миналия век е имало ясни геоложки доказателства за неустойчивостта на скалните пластове по трасето и за геоложката структура на чашата на язовира, но те не са взети под внимание. Така в разчетите не е включено задължителното укрепване, оскъпило строителството. И докато за работите, извършени в чашата на язовира, това е била неизбежно и в общи линии на приемлива цена, то изграждането на пътната отсечка преминава всякакви граници както от техническа, така и от финансова и морална гледна точка.

При предпроектните проучвания е имало и други варианти

за обхода. Първият вариант е бил за изграждане на път покрай чашата на язовира вдясно в посока Кричим. Той е трябвало да се направи още преди строителството на язовира.
Второто трасе изисквало пробив на скалата по левия бряг над язовира. Така пътят минава по здрави скали, без неустойчиви и разположени под наклон пластове, без опасност от свличания на земни маси. Това би спестило грандиозните укрепителни работи и огромните допълнителни разходи. Дори днес се говори, че може да се наложи да се прибегне този вариант, ако "златният" път се свлече.
Защо е бил предпочетен проектът на "Илия Бурда" ЕООД - най-лошият и най-скъпият? Основният му плюс е, че запазва част от съществуващия дотогава път. Само че строителството на десетте километра през стръмните и подкопавани от водите скални пластове се оказва почти свръхчовешка задача. "Три пъти сме правили трасето, защото се свличат непрестанно земни маси. Наложи се да вдигаме огромни подпорни стени. Това е най-трудният участък, който съм правил през живота си", споделя пред медиите Щефан Ципуш от "Алпине бау", главен ръководител на строежа. И добавя: "Цената е висока, но ние сме само изпълнители."
Цената се вдига още, като прибавим и пораженията върху природата - огромни сечища, полета от бетон, живи рани в тялото на Родопите.
Не е необходимо да си проектант, за да видиш очевидните недостатъци на "трасето Бурда". Всичко е можело да бъде по-рационално и много по-евтино чрез изграждането на няколко моста и къси тунели над най-опасните участъци. Така и трасето би се скъсило. Това решение е било подкрепено и от австрийските строители, но някому е било изгодно скалата да се дълбае и строителството да се оскъпява.
Строителството на "златния" път поглъща всички пари и технически ресурси и

блокира развитието на инфраструктурата около язовира

Пропада проектът за курортна зона Девин на най-удобния бряг - срещу язовирната стена. Това лишава градчето от перспектива за развитие, а брегът на язовира вместо зона за отдих, красота и туризъм е заблатен и неприветлив. Така язовирът от благо се превръща в бреме за града, на който бяха обещавани безброй предимства.
А инвестициите в злополучния път ще се увеличават с всяка година. Надморската височина от над 1100 метра, планинският климат и неукротимите планински води, заедно с големите температурни амплитуди, ще рушат укрепителните съоръжения, ще подкопават дренажите, ще задръстват отводнителните системи. Всяка зима завоите ще се превръщат в засади, а шофьорите ще се питат "има ли път до Девин" при всеки валеж.
В действителност "златният" път би се изплатил само в случай, че бъде свързан през границата с гръцката пътна мрежа, но кризата и натрупаните негативи правят тази толкова полезна за региона задача почти неизпълнима.
Все още никой не е потърсил отговорност от проектантите - "Енергопроект", "Минстрой" (остатък от скандалната империя "Мултигруп") и "Илия Бурда" ЕООД за игнорираните геоложки проучвания, погрешните решения и крайно неточните разчети. А трябва.

Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Стената на язовир "Цанков камък"е уникална за България.

Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Задължителното укрепване на неустойчивите скални пластове по трасето са повишили цената до небесата.

Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Обходният път Михалково-Девин - една десеткилометрова отсечка покрай язовира, струваща към 240 милиона лева (120 млн. евро).

7969

Хубава статия, има много истини, ама не цялата истина е казана. А като не казваш цялата истина, значи манипулираш читателя, за да не кажа, че лъжеш.
Например: Кой избира варианта за трасе на пътя и защо? А това е интересно да се знае. Изборът на трасето става на експертен съвет в агенция "Пътища", където са разгледани общо осем варианта. Между тях има и такива по левия бряг. Е, като се има предвид, че инвеститор е НЕК, а изборът на трасе се прави от АП, то какъв "интерес" биха имали в АП да изберат по-скъп, по-опасен или по-труден за поддържане вариант. Никакъв.
Тогава защо избират това трасе? Отговор - защото е най-евтино за изпълнение. Съди се по количествени показатели, най-вече по обема на изкопите и насипите, които при изграждане на път са меродавни. Като леко отклонение от темата ще спомена, че основно оскъпяването на пътя идва от по-дългото време за строителството му, което е свързано най-вече с увеличените обеми на изкопните работи (почти двойно). Затова при избора на трасе са гледали обемите изкопи. Следващият вариант по минимално количество изкопи е преминавал над стария път, както е посочено и в статията. Само че незнайно защо не се споменава, че предвидените количества на изкопните работи за него са били над два пъти повече отколкото за избраното трасе. Така че в крайна сметка тези количества за втория благоприятен вариант не са все още надминати, въпреки реализираното реално увеличение. За останалите варианти не си струва дори да говорим, при положение че техните проектни количества в пъти надминават избрания вариант. А и там би имало надработки и увеличение на количествата.

Второто трасе изисквало пробив на скалата по левия бряг над язовира. Така пътят минава по здрави скали, без неустойчиви и разположени под наклон пластове, без опасност от свличания на земни маси. Това би спестило грандиозните укрепителни работи и огромните допълнителни разходи. Дори днес се говори, че може да се наложи да се прибегне този вариант, ако "златният" път се свлече.

Това наистина е мисъл на "инженер". Още повече на човек, който често е пътувал по стария път и никога не му се е налагало да чака заради срутване на скали или земя върху пътя. А за сведение на "специалиста" ще му кажа, че пътят е фундиран върху здрава скала и няма как да се свлече. Това, че отгоре падат камъни, не означава, че пътят се свлича.

Ле-е-е-е-ка манипулация е твърдението, че видиш ли, този път над стария е трябвало да се изгради преди началото на строителството на язовира. Глупости на търкалета, съветът, който прави избора на трасето, се състоя някъде през 2003-2004 година, когато язовирът вече беше започнат. Така че няма начин да се е предвиждало нещо да се случи преди това. А изграждане на нов път над стария по време на строителството на язовира щеше да създаде много логистични проблеми, чийто краен резултат пак би бил поскъпване. Отделно си прeдставете как щеше да се извършва движението по стария път при надвиснала техника и непрекъснато падащи камъни от строителството на новия. То и сега в началото двата пътя вървят един над друг и жителите и гостите на Девин знаем колко време ни отнемаше преминаването на този участък, какво остава ако по протежение на целия път беше така.

Кошмарът започва след почти еднокилометровия тунел. Остри завои без видимост, големи камъни на пътното платно въпреки оградните мрежи, аварийно спрели камиони и страховито надвиснали скали, създаващи усещане за нещо като кладенец или за каньона на Колорадо... И така 10 километра. В новата отсечка могат да се видят 30 подпорни стени, някои от които на 3 етажа, с дължина от 40 до 70 м, с врязвания в планината от 50 до 70 м, също укрепени с бетонни стени, тампони и тонове желязо, забити в скалата, в опит да се пребори гравитацията.

Е тука искрено се смях. Този човек като че ли са го спуснали с хеликоптер в началото на пътя и са го прибрали обратно в края му. Искам да ми посочи път в тая част на Родопите, където има плавни завои с видимост, няма никакви надвиснали скали и човек може да кара с 200. Истината е, че в участъка от Кричим до Михалково завоите са много по-остри, наистина без видимост, скалите не само са надвиснали, ами са направо стоварени на пътя, а разумната средна скорост е около 60. Но стъпиш ли на новия път веднага можеш спокойно да настъпиш педала и да караш с около 80 без затруднения дори и в "острите" завои. Който иска, може да отиде и да пробва - не вярвам на някого да му мине мисъл за кладенец или Колорадо.

Цената се вдига още, като прибавим и пораженията върху природата - огромни сечища, полета от бетон, живи рани в тялото на Родопите.
Не е необходимо да си проектант, за да видиш очевидните недостатъци на "трасето Бурда". Всичко е можело да бъде по-рационално и много по-евтино чрез изграждането на няколко моста и къси тунели над най-опасните участъци. Така и трасето би се скъсило. Това решение е било подкрепено и от австрийските строители, но някому е било изгодно скалата да се дълбае и строителството да се оскъпява.

Е тука вече не ми е до смях. За пораженията върху природата съм почти съгласен, защото наистина скатовете се нуждаят от залесяване и озеленяване. Но така щеше да бъде който и от вариантите да беше избран. Това си е строителство, често в непроходими терени и такива рани са неизбежни. Въпросът е след това да бъдат лекувани. Колкото до "трасето Бурда" пак припомням - всичките алтернативни трасета са били предложени от Бурда, а изборът е бил на агенция "Пътища". Но за последващото твърдение наистина не е необходимо да си проектант, и авторът го доказва. Ако беше проектант щеше да си направи проста сметка и да каже колко ще струва предложението с "няколко моста и къси тунели". Ако то бе реализирано, сега щяхме да си говорим не за златен, а за платинен, титаниев и незнам-още -какъв си рядък метал път. Ама тук не се включват и разходите за поддръжка на всичките тези съоръжения. Наистина би било хубаво да си пътуваме по прав път насред планината, ама още ни е тънък джоба за такова нещо. И аз да бях на мястото на австрийските строители, и аз щях да настоявам за такъв вариант - хем по-къс, хем по-лесен, хем по-скъп. Затова наистина "някому е било изгодно скалата да се дълбае" и това е бил инвеститорът, а по отношение на поддръжката - и държавата. Ама тия неща един "проектант" не е длъжен да ги знае.

Общо взето пътят вероятно си струва толкова, колкото е в момента. На всички ни се иска да беше по-евтин, но при този терен - толкова.

Като цяло - поръчкова статия. Явно някой има интерес тя да излезе. Ако бях на мястото на редакторите, щях да потърся и друго мнение. Ама не съм.

Общо	440,720,589
Активни	426
Страници	5,492
За един ден	1,302,066