Плувният басейн в Кабул, който бе построен още по съветско време и носещ сега името Swimming Pool Hill, е характерен символ за съмнителното наследство на една империя. Построен преди 30 години, той почти не е посещаван от обикновените афганистанци, а хълмът, на който се намира, се бе превърнал в непристъпна крепост, оградена с бодлива тел. Първоначално тук са настанени съветски военни, след което идват талибаните, а мястото е разрушено от бомбардировките на Запада, по време на операцията през 2001 г.

По-късно съоръжението бе възстановено, но петте кули за скачане се извисяват безцелно над празния басейн, а безразличният град отдолу отново се подготвя за поредното чуждо изтегляне в историята на страната - на САЩ и неговите съюзници. В Кабул има много символи на съветското минало.

Един от тях е политехническото училище, построено през 60-те години, когато СССР и САЩ се сблъскаха за влияние в Афганистан по време на Студената война. Москва изграждаше тогава големи инфраструктурни проекти, като например завод за автомобили, който бе разширен след съветската инвазия през 1979 г., когато Кремъл се опита със сила да привлече страната в своята сфера на влияние и да промени начина на мислене на тази нация. Съветският съюз обаче се провали и през 1989 г. се изтегли от страната, която потъна в гражданска война, а съветските сгради бяха унищожени от новия "военен пожар". Независимо от това в Кабул все още могат да се видят остатъците от "съветското минало" като инженерното училище и автомобилния институт, където един следобед срещнахме местен студент от втори курс, който обикаляше разрушените от бомбите класни стаи. Другите обитатели са бездомници, наркомани и кучета. Тези руини оказват отрезвяващ ефект сега, когато САЩ и съюзниците им започват да се питат какво ще е тяхното наследство в Афганистан. "Съветските войски отидоха там убедени, че ще могат да променят едно друго общество и да освободят афганистанците от средновековната им изостаналост. Но те не успяха да ги преобразят, както и ние не успяхме", заяви сър Родрик Бретуейт, който е бивш посланик на Великобритания в Москва. Неговата книга "Афганци" е именно за съветската окупация.

През 80-те години посолството на СССР в Кабул беше същият властови център, както сега е мисията на САЩ. По време на управлението на талибаните,



в съветската мисия се мотаеха само скитници и животни.



В момента руското посолство е възстановено, но е три пъти по-малко като размер. Руският посланик Андрей Аветисян (51 г.) е работил навремето като млад дипломат в мисията през 80-те и 90-те години. Той се крил 16 дни в скривалище при навлизането на муджахидините в Кабул и бил един от последните руски представители, които напуснали Афганистан през 1992 г. Сега отново е в Кабул и дори планира да възстанови 150 инфраструктурни обекта в Афганистан, които са били построени в съветския период, като смята да започне с фабрика, която се намира в покрайнините на Кабул, до летището.

Най-силният символ на имперските амбиции тук е Съветският дом за наука и култура, който са намира точно до посолството на Русия и зоопарка в Кабул. Това е модерна, мощна сграда от бетон, където съветските граждани и афганистанците са се събирали навремето да слушат лекции, да гледат филми и да слушат пропагандата на модерни идеи, които за кратко бяха завладели Кабул. Това бяха дни, когато по улиците можеха да се видят жени, облечени в западни дрехи, които отиват на работа. Но по време на Гражданската война през 1992-1996 г. домът беше окупиран от една от враждуващите фракции и разрушен, когато друга група го подложи на обстрел от близкия хълм. Днес стаите и аудиториите му са в руини и на мястото, където някога руснаци и афганистанци са обсъждали различни теми, сега висят изоставени рисунки с талибани, които обясняват на деца как да станат атентатори самоубийци. "Това навремето беше много луксозно място", обяснява Мохамад Еляс, пълен мъж с широка усмивка. Той събира такса за близкия паркинг, като иска за едно място 20 афгани (около 40 американски цента). "Днес тук няма нищо", допълва той.



Не всичко от съветското наследство е унищожено



Има една стара хлебопекарна, която доставя хляб на афганистанската армия и полиция. Най-добре запазилата се част е т. нар. Микрорайон, където все още стоят няколко сиви жилищни блока, приютявали навремето съветските администратори и тогавашния местен елит в Афганистан. Те също така са надупчени от куршуми след многото битки, които са се водили в тази централна част на Кабул. В момента изглеждат и доста занемарени, но се ценят много от средната класа в Афганистан, която обаче е доста малобройна. По улиците около тях има десетки реклами за мобилни телефони и частни училища, където могат да се видят млади момичета с модни дънки, вместо с традиционните местни дрехи. "Тук е безопасно, имаме работещ водопровод, електричество и централно парно", казва 50-годишният Шир Башир, който е директор на едно от училищата. Той има кола, която поправя, докато разговаряме, и се шири в четиристаен апартамент със семейството си. "Честно казано, Русия направи доста големи неща за Афганистан. Ние не виждаме международната коалиция сега да осъществява такива големи проекти", признава той.

За това не е учудващо, че много афганистанци си спомнят за съветските времена с блага носталгия. Но на територията на музея до главния стадион се пазят спомените за кървавото наследство. Мини, снаряди, ракети, хеликоптери и други оръжия, които съветските войски използвали при борбата с местните партизани. В резултат на това са загинали стотици хиляди хора, което са много по-големи загуби от действията на коалицията сега, ако тези неща въобще могат да се сравняват. Независимо от това, както смята Абдул Вахил Такат, който навремето е бил обучен от съветското КГБ и сега е военен анализатор, който живее и работи до "Микрорайона", мощната армия и силното правителство били ценно наследство от съветската ера. Те помогнали на бившия афганистански президент Мухамад Наджибула (последния подкрепян от СССР лидер) цели три години самостоятелно да се съпротивлява срещу муджахидините.



След това Наджибула се скри в представителството на ООН в Кабул,



но когато талибаните през 1996 г. превзеха столицата, той беше хванат, бит, застрелян и оставен да виси за назидание на един светофар. "Съветските войски оставиха след себе си силен Афганистан. Сегашното правителство няма да издържи толкова дълго", смята Такат.

На хълма с басейна в това време се случваха други събития. Петима полицаи, които си почиваха след поредното тежко дежурство, танцуваха със сините си униформи край празния басейн, слушайки таджикска музика от радиото на джипа им "Тойота". Докато ги гледаше, друг безработен афганистанец - Харун Мерзад (34 г.), разсъждаваше за очакваното изтегляне на американците и съветския крах преди това. Приемаше го с голяма доза безразличие, все едно това се е очаквало отдавна да се случи, както толкова пъти преди това в историята на страната. "Нямам какво лошо да кажа за тях - каза той, повдигайки рамене по адрес на руснаците. После все пак допълни: - Освен, че те са неверници."