Странно или не, но Сметната палата огъна до безобразие закона, като разреши на политическа партия ГЕРБ да използва държавната субсидия, за да прави дарения. На това народът му вика "с чужда пита помен прави". Това решение на Сметната палата тотално омъглява партийния живот в България.

За какво става дума

Държавата директно налива милиони (от нашите пари, на данъкоплатците) в партийните каси по силата на т.нар. партийна субсидия. После - след шумни PR акции партиите даряват част от тези пари на болни деца или на потопени села. Телевизиите показват скърбящи пенсионери... Цветан Цветанов идва при тях, облечен с екип на спасител, и свойски им шепти: "Снощи... решение... ПП ГЕРБ... 1 милион!" "Всичко ще се оправи. ГЕРБ мисли за хората". Партия благодетел! Старецът с издавените прасета просълзено благодари на Цветанов, не на министъра на вътрешните работи.

Само ГЕРБ дарява, само ГЕРБ мисли за хората

Тук няма държава, но има Партия. ГЕРБ!
На всички упреци умните глави от ГЕРБ ревнаха хорово: "Нима е лошо да се даряват пари на нещастните хора?" Разбира се, подобен въпрос няма нищо общо с повдигната тема. Никой не пречеше на ГЕРБ да обяви кампания сред милионите си симпатизанти, които за ден-два да съберат огромни суми за каквато и да е добра кауза. Кой пречи на Бойко Борисов и Цветан Цветанов да дарят на село Бисер 5 милиона от членския внос на ГЕРБ примерно? Никой. Но да правиш дарения веднъж на три месеца (когато идва държавната ти субсидия), и то за неща, които правителството, което си излъчил, е трябвало да направи, но не е, това вече не звучи никак благородно. Звучи като евтин популизъм. Проблемът е, че това не е и никак законно.
Точно на обратното мнение обаче е Сметната палата. Нейният шеф Валери Димитров издаде писмо индулгенция на ГЕРБ, в което има няколко твърде скандални постановки.
Първата е свързана с обясненията на Димитров, че държавните пари, т.е. нашите пари, престават да бъдат наши, след като влязат като субсидия в партийната каса. Според Димитров това влизане в партийните каси води до две последици - първо, ние вече нямаме право да се интересуваме как се харчат тези пари и второ, партията може да си ги харчи "за своите си цели в политическия процес".
С тези "партийни цели" Димитров въвежда ново понятие. Законът за политическите партии (ЗПП) не борави с такова. Чл. 29 от ЗПП урежда за какво могат да се харчат партийните пари: "За присъщи за дейността на партията разходи". Законът изброява няколко присъщи партийни дейности - за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на партийните структури, за организационни разходи по провеждане на мероприятия. От същия член става ясно, че партията може да купува и продава недвижими имоти. Нали е ясна огромната разлика между: "за своите цели" и "за присъщи разходи". Заличавайки тази разлика, Димитров дава право на партиите да вършат куп други подобни безобразия. Примерно, да даряват друг депутат (те и сега го правят с независимите депутати). От камбанарията на Димитров това е напълно нормално, тъй като

купуването на депутат е... политическа дейност, нали?

Сигурен съм, че съвсем скоро ще бъде поставен въпросът за стопанската дейност на партиите. Щом даряването е "за целите на партията", защо една партия да не си отвори банка? Защо да няма футболен отбор? Защо при положение, че всичко това тя ще направи "за своите цели". Вече бяхме свидетели на полет на Бойко Борисов до Мадрид - за мач между "Реал" и Барса", който полет бе представен като партийно мероприятие, финансирано с 13 бона през държавната субсидията. Ама той се видял на трибуната с евросъпартийците си Аснар и Рахой, моля ви се...
Няма закон, в който да е упоменато, а и едва ли е редно, че партията може да дарява. Напротив - ЗПП е изтъкан от текстове, които уточняват ролята на партията като дарено лице, а не като дарител. Партията получава дарения - от кой, как, защо, как да ги осчетоводява и т.н. - това пише в ЗПП. С писмото си Сметната палата превръща политическите партии в субекти, които хем биват дарявани, хем даряват. Партиите са сведени до касички, през които се претакат едни пари.
Разбира се, Димитров е прав, когато разграничава партията от публичните институции - държавни или общински. Това е така - партията е по-скоро вид неправителствена организация, отколкото държавна структура. Но партията е особен вид НПО, ако не беше така, тя нямаше да се нуждае от специално законодателство - в този смисъл логиката на Димитров, че "щом не е държавна структура, значи може да прави дарение", е твърде фриволна. Тя е нещо от рода на: "Щом имате аквариум, значи сте гей". ЗПП препраща към закона за юридическите лица с нестопанска цел, но Димитров не бива да забравя и за миг, че партията, точно като публичните институции, се финансира през държавата! Точно като комисията на Димитров, партиите са на бюджетна издръжка, а всички, които чакат пари от държавата, трябва да отчитат за какво ги харчат. А не "щом са влезнали в касата им, да правят каквото искат".
Между другото - щом има толкова пари, че ги харчи и за непартийни цели, то е редно

партията да връща част от субсидията, която не може да похарчи,

във фиска. Така правят всички структури, които се финансират с нашите пари през държавата. Пък и криза е, стягаме коланите. Спестяваме, за да строим спортни зали, магистрали... Или още по-просто казано - моля, всяка година партиите да даряват всички български граждани с непохарчените през годината пари от субсидията си, като ги върнат в бюджета, за да могат те да се използват за по-смислени и неотложни нужди. А може и директно да се намали държавната субсидия - видно от отчетите е, че на партиите не им трябват толкова много пари - те отлежават на влогове, трупат лихви, харчат се за имоти и разходки зад граница.

И в крайна сметка - това ли е финансовият контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество, който по закон трябва да осъществява Сметната палата? Като обнародва тълкувателни писъмца? Аман от подобни тълкуватели на закони, които така ги огъват, че и законотворецът не може да ги познае. Само преди 3-4 месеца някои хора така огънаха избирателния закон, че накрая излезе нормално едни и същи хора хем да се кандидатират, хем да се разхождат с чували с бюлетини. Не е ли редно, например, днес някой от Сметната палата да излезе от ролята на обикновен деловодител и да разгледа по-подробно годишния финансов отчет за миналата година на политическа партия ГЕРБ и да види дали в него има ред за дарения? И ще вдигне ли някой мъглата около т.нар. разходи в графа "и други" на отчетите, в която са отчетени 70% от похарчените пари?
---
P.S. Когато се въвеждаше държавната субсидия за политическите партии - по германски модел - повечето анализатори и политолози подкрепиха идеята. Тя беше ясна - щом държавата дава парите, тя ще въведе по-строг контрол на партийните каси, които вече няма да се пълнят с постъпления от подкупи и контрабанда. Това обаче не се случи. Кой да знае, че ще се появи Валери Димитров и ще разреши на партиите да правят каквото си искат.

Още текстове от автора - http://www.tlaka.com/