Дебатът около търговското споразумение за борба с фалшификатите (АСТА) се води от изключително погрешни позиции. Всичко е съсредоточено изключително около свободната размяна на авторски произведения в интернет. Което даде повод на корпорациите да компрометират битката на гражданското общество и да заявят, че то е насърчено от пиратската индустрия да протестира, за да запази правото й да краде и да се облагодетелства от чужд труд. А всъщност опасностите от АСТА са значително по-големи и по-различни от това да се криминализира свободната размяна на информация в интернет (която и в момента подлежи на наказание със затвор до 5 години по нашия Наказателен кодекс).

На първо място АСТА е отказ от държавен суверенитет, защото всеки, който го подпише и ратифицира, губи възможност за законодателна инициатива по отношение на авторското право, ако тя влиза в разрез със споразумението. Независимо дали по-късно размисли или не, желае да либерализира режима си или не е съгласна с новите промени в договора, които могат да бъдат направени след влизането му в сила (това също е предвидено) - държавата ни ще бъде с вързани ръце, ако стане страна по него. Което напълно обезсмисля и изключва вероятността България да подпише с "особено мнение".

Второ, в АСТА се говори изключително за защита на правата на държателите на интелектуална собственост и търговски марки, а не на авторите и създателите им. Каква е разликата? Собствеността върху марката Microsoft Office не е на разработчиците, а на корпорацията Microsoft. Правата върху дрехите с марка Dolce&Gabbana не са на дизайнера, който ги е измислил, нито на работника, който ги е ушил, те са на модната къща. В България стандартните договори за авторство, които се сключват между създателя на произведение и фирмата, която ще го представлява, предвиждат отстъпване на авторското право за срок от 10 години (максимално позволения по нашия закон). За това време композиторът, писателят, преводачът, режисьорът не печелят от продажбата на продукта им, печели фирмата, която му е платила хонорар за изработването. Може в изключителни случаи да се подпише и друго споразумение и фирмата и авторът да са равностойни собственици на произведението, но практиката показва, че това рядко се случва. А пък авторско право, възникнало в трудово правоотношение, по закон автоматически става собственост на работодателя и чий мозък го е измислил, няма абсолютно никакво значение.

АСТА дава изключителни права именно на корпорациите, държатели на интелектуална собственост и търговски марки. Те



получават диспропорционално големи правомощия



да действат срещу всеки, в когото се усъмнят, че застрашава печалбите им. В споразумението е прието, че една дума от собственика на марката или продукта са достатъчни, за да се задействат съдебната система и митническите власти, които ще могат да задържат пратки със стоки, да конфискуват и унищожават, без да изслушат евентуалния заподозрян.

В член 17 на споразумението се казва, че корпорацията е достатъчно да сигнализира, че е "налице prima facie нарушение на нейното право върху интелектуалната собственост", за да тръгне машината със санкциите. (Prima facie е "достоверен факт, който се приема за истина, докато не се докаже обратното"). А в член 18 се твърди: "Дадена страна по споразумението може само при изключителни обстоятелства или въз основа на съдебно решение да разреши на ответника да придобие владение върху съмнителни стоки посредством внасяне на гаранция или друго обезпечение." Излиза, че на сигнализиращата корпорация са дадени повече правомощия, а заподозреният е поставен в ролята на оправдаващ се и трябва да доказва невинността си, което започва да прилича на унищожаване на презумпцията за невинност.

В чл. 19 на споразумението се казва, че при определяне размера на вредите, нанесени на държателя на интелектуалната собственост (който вече уточнихме, че не е създателят, а корпорацията) съдебните органи се задължават "да вземат предвид всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно".

Т.е. той няма да се обезщетява за понесени реални щети, а за евентуални. Как на практика може да работи това, се вижда от следния прецедент. През 2005 г. самотната майка на четири деца от индиански произход Джейми Томас имала неблагоразумието да си размени по интернет безплатно 24 песни. Държателят на интелектуалната собственост върху тях - "Капитол Рекърдс", й изпраща предложение за извънсъдебно споразумение, което тя отказва. Тогава музикалната компания завежда дело и през 2010 г. успява да осъди Джейми да й плати 1.5 милиона долара за евентуални, а не реални щети. "Капитол" получават подкрепа от цялата американска филмова и музикална индустрия, които изпращат до съда декларации, че наказанието трябва да е толкова високо, за да служи за назидание. Миналото лято съдът обаче реши, че обезщетението е ненужно голямо и го намали на 54 000 долара, а "Капитол" веднага обжалваха. Делото продължава. "Пожелавам ви успех в получаването на обезщетението, аз тези пари ги нямам", коментира след последното съдебно заседание пред медиите Джейми Томас.



Присъждането на 1.5 милиона обезщетение за 24 песни



става възможно след влизането в сила на закона за авторското право през дигиталната ера, който разрешава да се търсят не реални щети от нарушаване на копирайт, а евентуални, колкото на заявителя му се струва, че е загубил и пропуснал. В АСТА се предвижда същото за страните, които го подпишат. И става въпрос не само за размяна в интернет, а и за всичко останало. Така например, ако Dolce&Gabbana решат, че дреха, продавана от друг, напомня на техен модел, могат да поискат унищожаването на цялата пратка и каквото си пожелаят обезщетение, дори да става въпрос за 2 блузи. При такъв спор е ясно, че ще спечели по-голямата корпорация, по-богатият, който има повече средства за водене на съдебна битка. Освен това не е изрично уточнено какво се смята за "нарушаване на интелектуална собственост". Това може да бъде дори използване на части от вече публикувани защитени произведения с цел анализ, критика и обзор (което по нашия закон за авторското право е позволено) и дори просто споменаване на търговска марка в негативна светлина (както в момента е забранено споменаването по този начин на банките).

Протестиращите против АСТА се боят, че споразумението прави възможно и спирането на генеричните лекарства, защото няма текст, който изрично да ги изключва от тази регулация, а те също имат търговски марки, които са защитени. Така на практика ще се оскъпят по-евтините хапчета със същата химическа формула като на защитената с копирайт марка. Например, наименованието "Аспирин" (с главна буква) е собственост на германския концерн "Байер" и ако искаш да произвеждаш и продаваш ацетилсалицилова киселина под това име, трябва да платиш на държателя на правата, което ще ти оскъпи продукта. Но ако продаваш ацетилсалицилова киселина под друго име, което не напомня на "Аспирин", нямаш никакъв проблем. Досега. Така обикновено се решават проблемите със скъпите лекарства в страните от Третия свят. И след като АСТА не изключва изрично фармацевтичната индустрия като обект на споразумението, нищо чудно "Байер" да започнат да си търсят правата по него там, където сметнат, че са нарушени.

Всъщност тук битката не е на крадливите, нежелаещи да възнаградят творците, насърчавани от пиратите. Това е сблъсък на малките хора и фирми с големите корпорации. Авторите, ако не са собственици на компанията, произвеждаща продукта им, би трябвало също да са срещу АСТА, а не да го подкрепят.