Смятам, че съм незаконно уволнен. Мога ли да претендирам за обезщетение за времето, в което съм останал без работа? Отделно от това работодателят не ми дава трудовата книжка, защото твърди, че му дължа пари. Мога ли да искам обезщетение и заради това?

В.З., София





Кодексът на труда (КТ) подробно се занимава с обезщетенията, които си дължат работниците или служителите, от една страна, и работодателите, от друга, при различните хипотези на прекратяване на договора, при пъстрите ситуации на взаимоотношения, свързани с документи и отговорности.

Същият нормативен акт предвижда специална уредба и за обезщетенията при незаконно уволнение, както и при недопускане на работа на възстановен работник или служител. Така според чл. 225 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това на практика означава първо да се заведе дело за незаконно уволнение и да се поиска и обезщетението. После трябва съдът да приеме уволнението за незаконно, както и да присъди исканите обезщетения. Както стана ясно, те не може да са за повече от 6 месеца.

КТ предвижда дори хипотезата, при която работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, след като е бил незаконно уволнен. Тогава той ще има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга, по-нископлатена работа.

Ако пък незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, то тогава работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя. Тази отговорност е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно и за вредите, причинени на работника или служителя поради:

1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;

2. вписване на неверни данни в издадените документи.

Тук дори може да се претендира и за по-голямо обезщетение, защото според КТ то може да включва всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените.

Работодател и съответно длъжностно лице носят солидарна отговорност и за вредите, които работник или служител е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Така че може да се вземат и обезщетенията за незаконно уволнение и тези за задържаната трудова книжка. В последния случай обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Така колкото по-дълго работодател задържа книжката, толкова по-голямо обезщетение може да се иска. Тук няма ограниченията на незаконното уволнение.

КТ се е погрижил и да посочи как се смята брутното трудово възнаграждение, което служи за определяне на тези обезщетения. Така според чл.228 брутното трудово възнаграждение, използвано в тези случаи, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. То може да е и последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Тези размери обаче се прилагат, ако в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

Необходимо е да се отбележи, че длъжностните лица, виновни за плащането на горните обезщетения, дължат възстановяването им на работодателя, който обичайно първи ги плаща.