В началото на скандала с цените на медикаментите у нас имаше, макар и малка надежда, че от войната между две бизнес и медийни групировки може и да изкристализира смислена дискусия за лекарствената политика. Тя обаче бързо умря, а последната реакция на здравно министерство не само не вещае нищо добро, но и говори единствено за паника, безпомощност, некадърност и осигуряване на стабилен корупционен риск.

След като от близо година министър Стефан Константинов обяснява, че създадената възможност здравната каса да договаря отстъпки за лекарствата, които плаща, ще доведе до сериозно намаление на цените, най-накрая реалността лъсна - НЗОК е договорила по-ниски цени за 19 от всички 1673 лекарства, които плаща. След което министърът обяви, че има възможност за 50% намаление и лично се зае да го договаря с производители и вносители. Касата пък се оправда, че не й била дадена нормативна възможност да постигне повече, тъй като имала право да договаря цените само на оригинални лекарства, които са сами на пазара в групата си. Но пък техните производители именно по тази причина нямат особен интерес да пипат цените.

Министърът пък няма законово право да договаря цени на лекарства, които се плащат от друга институция. Което значи, че той ще се яви пред компаниите в ролята си на политическо лице, а призивът ще е нещо от сорта на



"аман-заман, дайте да дадем,



защото ситуацията е кризисна".

Някои производители ще откликнат, други - не. Например производителят на хапчето Z за хормонална терапия за рак, да речем, ще даде отстъпка. През 2010 г., когато това хапче се плащаше от МЗ и се купуваше чрез централизиран търг, министерството плащаше 100 лв. на бройка. През 2011 г., когато хапчето вече се плащаше от здравната каса, НЗОК даваше над 200 лв. за същата тази бройка, защото касата плаща на цените от позитивния списък и нямаше възможност да договаря отстъпки. Затова сега производителят може спокойно да даде отстъпка от например 10 и дори 20% и пак ще е на добра печалба. Друга компания пък, произвеждаща в България, също може да се отзове. Нейните лекарства не се продават в 8-те страни от ЕС, с които страната ни сравнява цените на лекарствата си. И затова, когато регистрира цена, българската компания се сравнява със самата себе си. Тоест - стойността на препарата А от 100 мг се сравнява със стойността на същия препарат, но от 50 мг - производителят на двете разфасовки е един и същ. Което значи, че тази компания може да регистрира каквито си иска цени и съответно - да направи отстъпка. И така всички ще са доволни - Стефан Константинов и Бойко Борисов, защото са постигнали "намаление", а компаниите - защото не губят кой знае какво от печалбата си, срещу което получават и политическа признателност, която рано или късно може да бъде осребрена.

Другото име на такова договаряне е корупция. Защото щом има възможност за постигане на по-ниски цени, тя трябваше отдавна да бъде нормативно осигурена с написани ясни правила, а не със срещи и договорки на пожар. Идеята на позитивния лекарствен списък, в който са определени медикаментите и цените им, с които касата, МЗ и болниците са длъжни да се съобразяват, е, ако има корупция, тя поне да е централизирана. Тъй като е емпирично доказан факт, че



централизираната корупция излиза по-евтино от децентрализираната



Тоест - далеч по-логично и редно е една комисия - тази по позитивния списък - да регистрира цените на лекарствата, да следи дали няма промени в референтните държави, което автоматично води и до намаление у нас, и да поставя условия за отстъпки. Вместо това позитивната комисия претърпя пет промени в състава си, откакто ГЕРБ е на власт, и дълго време не работеше, докато чакаше поредния си нов формат. Докато комисията не работи, не регистрира нови лекарства в позитивния списък, а без нови медикаменти на пазара вече присъстващите на него нямат интерес да свалят цени. Министерството на здравеопазването твърди, че за 1 година комисията е намалила цените на 842 препарата, тъй като те са поевтинели в референтните страни. Производители и вносители обаче твърдят, че цени не са пипани открай време. На фона на този хаос се появяват първо здравната каса, а сега и МЗ и започнаха да "договарят" панически някакви отстъпки.

Вместо да създаде комисия, която работи и регулира пазара по ясни правила, министър Константинов ще се моли на компаниите да му дават отстъпки за известно време, за да запази поста си. С което ще се превърне в техен длъжник. И което чисто и просто значи, че "отстъпките" ще ги платим всички ние. Солено.