Заявки за активно управлението на средствата в т. нар. Сребърен фонд чуваме отдавна, но този път нещата имат шанс да се случат - просто защото Министерството на финансите се нуждае от още един крупен инвеститор в ДЦК. Причината е, че в началото на 2013 г. настъпва падежът на еврооблигации на стойност 800 млн. евро, емитирани по времето на финансовия министър Милен Велчев.

Създаването на Сребърния фонд в България закъсня много и на практика се случи в навечерието на една от най-големите циклични икономически кризи, познати на човечеството. По правило такива фондове се правят именно с антициклични цели, за да може в тях държавата да трупа излишъците в годините на икономически бум, вместо допълнително свръхголемите държавни приходи да действат в посока на формиране на балони. Няма как да се очаква от правителствата да наливат пари в такъв фонд, когато държавните финанси са под огромен натиск от намаляващи приходи и увеличаващи се социални разходи в годините на криза.

Подобни на българския "сребърни" фондове през последните 2 десетилетия бяха създадени в много държави в Европа - Норвегия, Белгия, Франция, Кипър и др. Такава е тенденцията и в световен мащаб. В масовия случай такива фондове се формират от приходи от важен национален природен ресурс - например петрол. Друг ключов източник на средства са валутните резерви, които трупат страните със силен експорт.

Основният дебат в България е редно ли е Сребърният фонд да инвестира в български държавни облигации,



няма ли това да породи конфликт на интереси?



Домогва ли се финансовият министър Дянков до едни от последните останали "бели пари за черни дни"? Смисълът на тези фондове е точно такъв - да се ползват в трудни моменти. Друг въпрос е не е ли крайно време държавата да си стегне харчовете и редиците на държавната администрация и да спре да трупа дефицити, които постоянно да търси начини да финансира.

Крайно време е да разберем, че Сребърният фонд е просто един дългосрочен ресурс, който трябва да се инвестира съобразно най-добрите практики на портфейлното управление и инвестиции. Самата му дългосрочност предполага, че той може и трябва да се инвестира много по-смело и е истинско престъпление, че това не се направи през последните няколко години, когато активите у нас и по света се обезцениха драматично.

Сребърният фонд не са "парите на пенсионерите", както обичат популистки да казват политиците, а ресурс на държавата, и трябва да се използва за постигане на определени финансови цели. Средствата на Сребърния фонд са един инвестиционен портфейл и е напълно резонно част от него да бъде инвестирана в ДЦК, емитирани от българската държава. Те имат прилична доходност при нисък риск от неплатежоспособност - България има едно от най-ниските нива на задлъжнялост в Европа.

Освен това много по-смислено е този ресурс да се инвестира предимно у нас сега, когато липсата на капиталови потоци към България е една от големите пречки пред възстановяването на икономиката. И без това от страната вече няколко години изтичат милиарди от местни към чуждестранни фирми и банки-майки.

Има държави, в които



целият ресурс на този тип фондове се влага в държавни ценни книжа



В Белгия например Сребърният фонд по закон инвестира само в държавни облигации на страната. И в Кипър е така. Във Франция по последни данни около 1/3 от Резервния пенсионен фонд е вложен в облигации, емитирани от правителството. Финландският фонд държи почти 1/4 от ресурса си в дългови книжа на местното правителство. Така че тезата, че нашият Сребърният фонд не бива да купува български ДЦК, издиша много и може да се защитава само по политически причини или от некомпетентност.

Твърди се, че Сребърният фонд трябва да се инвестира само в чужбина (както е по сегашния закон), защото ако има криза у нас, ще пострада портфейлът му. Поддръжниците на тази теза често дават като пример Норвегия и Ирландия.

Наистина в Норвегия бившият петролен фонд инвестира само в чуждестранни активи. Причината е, че приходите от нефт са подвластни на промените в цените, така че инвестирането на фонда в чужбина



е вид "застраховка" срещу срив в котировките



Само че преди години от петролния фонд беше отделен пенсионен фонд, който има за цел точно това, което цели и нашият Сребърен фонд - да подкрепи разходите за пенсии след години. Този фонд инвестира основно в Норвегия, Дания, Финландия и Швеция - 50 до 70% в акции на компании от тези държави и между 30 и 50% в дългови инструменти пак в тези страни. Между 80 и 90% от парите на фонда трябва да са инвестирани в Норвегия, а останалите в трите съседни държави. Така че тезата на един наш бивш финансов министър, че инвестирането на част от Сребърния фонд в български ценни книжа би било най-голяма кражба в съвременната ни история е, най-меко казано, несъстоятелна.

Първоначално в Ирландия парите на Националния резервен фонд за пенсии се инвестираха почти изцяло в чужбина, но през 2009 г. се взе друго решение - 7 млрд. евро бяха вложени в привилегировани акции на Bank of Ireland и Allied Irish Banks. По това време банковата система в страната беше изправена пред тотален фалит и разруха, поради което правителството взе решение да й окаже подкрепа. И към днешна дата над 5.5 млрд. евро от общо 14.5 млрд. евро във фонда са инвестирани в двете ключови за страната банкови институции.

В нито една страна, след като е създаден, подобен фонд не стои под формата на депозити в продължение на години, както е у нас. Смисълът на съществуването на такъв фонд е да бъде инвестиран дългосрочно и да носи доходност, която надвишава цената на дългосрочното финансиране на съответната държава. Освен това такива фондове се ползват от правителствата за реализиране и на други цели - стабилизиране и подкрепа на банковата система и/или капиталовия пазар и т.н.

Затова е задължително веднага да се пристъпи към инвестиране на Сребърния фонд - у нас и в чужбина. Работа на МФ е да избере професионални мениджъри, най-добре с международен авторитет, които да инвестират средствата съобразно определени лимити, определени в закона. В противен случай той ще се стопи от инфлацията, докато дойде време след години да подкрепя дефицитите в пенсионната система. Сегашният му размер не може да покрие дори размера на 1-годишния дефицит на НОИ, камо ли това, което ще остане от него след 10 години инфлация. Това, което трябва спешно да се реши, е не дали, а как - при какви принципи, цели и ограничения ще се управлява Сребърният фонд.