Георги Ангелов е старши икономист в Института "Отворено общество", зам.-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация и член на Американската икономическа асоциация. Основател е на блога за икономика.



- Г-н Ангелов, бивши министри от НДСВ обявиха, че правителството е изпаднало в неплатежоспособност. И вие ли смятате така?

- Струва ми се пресилено. Наистина нивото на фискалния резерв е критично ниско - толкова бе през 2003 г. номинално, а като дял от БВП е много по-ниско, най-ниско от 2007 г. насам. Но не бих казал, че правителството е в неплатежоспособност, то си плаща задълженията, по-скоро има увеличаващ се риск. Фискалният резерв трябва да покрива рискове - например, ако Гърция фалира, ако бъдем отрязани от пазара и не можем да продадем дълг, той би дал възможност да продължим да съществуваме.

- Казвате, че ако Гърция фалира, за нас ще е катастрофално?

- Казвам, че трябва да бъдем подготвени и за най-черни сценарии. Фалит на Гърция може и никак да не ни се отрази, но може инвеститорите да се стреснат и да не ни разграничат от Гърция и примерно 6 месеца никой да не иска да вложи 1 лев в България. Трябва да можем да издържим през този период. И понеже не знаем какво ще се случи, имаме нужда от фискален резерв.

- А защо стигнахме до дъното му?

- Това е въпросът. Малко преди да започне кризата, през октомври 2008, ние имахме над 12 млрд. лева резерв. Това позволи през следващите години правителствата да правят дефицити, без да бъдат наказвани от пазара - не се е налагало да търсят заеми в тези тежки времена. Тоест фискалният резерв изигра положителна роля. Но това харчене продължава прекалено дълго и прекалено много - 70-80% от резерва вече го няма.

- Странното е, че има много популисти, които хем алармират за свършека на резерва, хем упрекват министър Дянков, че задушава потреблението и растежа, като отказва да отпусне харчовете, и се е фиксирал в бюджетната дисциплина.

- Не виждам как някой може да говори, че не е харчено достатъчно - похарчени са около 9 милиарда лева от фискалния резерв за 3 години. Само за 2 години България е минала от 3% бюджетен излишък на 5% бюджетен дефицит - такова огромно влошаване на показателя може би само Гърция е допуснала. Ние не сме фалирали само защото имахме голям резерв. Но така или иначе сме харчили разюздано, особено през 2009 - 2010 г. И сега резервът е стигнал дъно, под което не бива да пада. Сега правителството има два пътя - да взима заеми или да прави реформи, да набира ресурс от приватизация, да балансира бюджета, да привлича чужди инвестиции.

Ние като съседи на Гърция трябва да сме подготвени. Предстоят и избори във Франция, където основният опозиционен кандидат обяви, че ще спре ратификацията на всички европейски договори. Това може изобщо да блокира спасяването на еврозоната. Затова е важно да имаме пари в брой. Ами ако ЕС изпадне т.г. в рецесия и повлече и нас? Бюджетът ни е планиран при 2.9% ръст на БВП. Ако го няма този ръст, ще отидем да търсим пари и пазарът ще каже - ама вие сте в рецесия и нямате резерви - или давате висока лихва, или няма да получите заем. И тогава остава МВФ.

- А какво лошо има да се обърнем към МВФ?

- МВФ е само за краен случай. През 2009 г. всички твърдяха, ето Румъния ще вземе пари от МВФ и ще се оправи. Оправи ли се? Правителството постоянно се клати. Не става с магическа пръчка. Щом се обърнеш към МВФ, пазарът просто сваля доверието си с няколко степени, защото си признал, че не се справяш сам. А изглежда, че вървим натам.

- Звучите много мрачно, а ваши колеги икономисти наскоро обявиха, че вече сме излезли от кризата и че трябва да се настроим по-положително?

- Не сме излезли, щом безработицата расте. Затова САЩ и Европа, когато определят края на икономическия цикъл, смяната на посоката, следят заетостта - когато и тя, и БВП, растат, тогава можем да обявим край на кризата. За съжаление имаме нисък растеж и продължаваме да губим работни места - 68 хиляди за последните 12 месеца са закрити.

- И каква е прогнозата ви за България за 2012 г. - депресия, рецесия, скромен ръст?

- Най-честно е да се каже на хората, че има различни сценарии и че трябва да се готвим за всеки от тях. Аз лично харесвам най-много прогнозите на Европейската централна банка - тя никога не дава точно число, а казва примерно, че очаква между минус 0.3 и 1.1% ръст в еврозоната. Защото има голяма степен на несигурност - какво ще стане с Гърция, Иран ще хвърли ли някоя бомба или не, ще поскъпва ли петролът. Между другото не само в България, навсякъде спестяванията растат, губят се работни места, хората се притесняват, че може да са следващите, искат да имат буфери. Не мога да съветвам хората да са оптимисти, когато те сами виждат, че има риск.

Световните проблеми не можем да решим, но можем да си оправим собствената "къща". България 3 години се бори с бюджетния си дефицит, Естония го пребори за 3 месеца в пика на кризата, направи реформи в бизнес средата, на пазара на труда и за 6 месеца чуждите инвестиции се върнаха на нивата отпреди кризата.

- Само че Естония граничи с добри съседи като Финландия и Швеция, а ние - с Гърция и Румъния.

- Да не забравяме, че друга наша съседка - Турция, е рекордьор по икономически растеж. Ако най-големият и най-мощен икономически съсед се развива изключително добре, защо ние да не можем. Да не говорим, че изнасяме най-много за Германия, тя е най-големият ни експортен пазар и в този смисъл ни е "икономически съсед". А помните ли, че само допреди десетина наричаха Германия "болния човек на Европа". Но тогава правителството на Шрьодер започна големите реформи и днес Германия е с най-ниската безработица от 20 години насам - откакто се обединиха с Източна Германия. Това е направо чудо, но то става с реформи. И ние можем да направим така, че дори в криза България да е привлекателна за чуждите инвеститори, а на тукашния бизнес да му е по-лесно да работи. Не може фирма да има проект, да има парите и да чака по 20-30 месеца нечий подпис за разрешение за строеж. Това лесно може да се поправи с ясни правила, електронни процедури, малка и ефективна администрация.

- Българите масово вярват, че в България няма индустрия, няма почтени предприемачи, има само шмекери, източвачи на ДДС и контрабандисти?

- Естествено, че не е така. Индустрията у нас заема сериозен дял - над 30%, повече, отколкото в Западна Европа, но въпросът не е за дялове, а за обем. Българите се сравняват със Западна Европа, където има много повече инвестиции и модерни производства. Добре е да се сравняваме, защото това създава постоянен натиск за промени. Чужденци често ме питат защо българите са такива песимисти. Аз отговарям така - представете си, че сме доволни и щастливи като някое туземно племе в джунглата, никога нищо няма да се промени. За да се промени нещо в една бедна страна и тя да стане богата, гражданите непрекъснато трябва да ръчкат политиците и чиновниците, трябва да има критична маса от недоволни и реформаторски настроени хора.

- Светът силно олевя напоследък. Дори МВФ се загрижи за бедните, белгийското правителство се обяви срещу германската дисциплина, светила като Пол Кругман критикуват Меркел, че прекалява с фискалната дисциплина, западни медии всеки ден пишат, че овладяването на бюджетните дефицити убива икономиката.

- Тези идеологически спорове са неизбежни. Но какъв да е МВФ - с французойка начело, а САЩ са най-големият акционер, а президентът на САЩ е от Демократическата партия. Преди две години Кругман се обърна към германските избиратели да не подкрепят Меркел, защото с бюджетната дисциплина съсипвала Германия. Но точно с политиката на Меркел Германия постигна рекордно висок растеж и рекордно ниска безработица. Всички тези пророкувания как Германия се самоубива днес са развенчани. Докато гърците продължиха да харчат все повече на кредит с оправданието, че трябва да подкрепят растежа, но това не създаде нито 1% растеж на икономиката, нито едно работно място, не привлече нито една инвестиция.