Светът се оказва все по-интересен, включително и България. След многохилядни протести редица държави се отказаха от ACTА, евродепутати търчат да яхнат гражданското недоволство. Правителствата, нали са света вода ненапита, измиват с площадния гняв собствените си глупости. Би трябвало да сме щастливи от това тържество на демокрацията, от победата на "малкия човек" над голямата политико-корпоративна олигархия. Но в скромната България се случват и други процеси, които показват, че коренът на това уж красиво дърво може да е гнил.
От няколко години най-активни у нас са екологичните протести, които след серия успехи последно се прицелиха срещу промените в закона за горите. Каузата е справедлива и благородна, тъй като поправките насърчават инвеститорските действия в ущърб на изнемощялата природа. Но трябва ли управляващата партия да се вслуша? Съвсем не, тъй като в същото време пред парламента се проведе и протест в полза на законовите поправки. На плакат "грейна" зелен октопод, множеството се провикна, че
иска поминък, а не живот в пещери
Появиха се скиори. Как може властта да каже, че тези протестиращи са прави, пък онези не са?
Правителството се вслуша и в още един обществен вик - срещу шистовия газ. Наложи мораториум, сега след неимоверно лобиране е готово да върне проблема в дневния ред. Успоредно с правителственото колебание се появи гражданско сдружение, което е в подкрепа на шистовия газ. Не се съмнявайте, че подписка ще стартират, а и митинг ще направят. Площадната демокрация пак ще се изяви като инструмент за натиск. Какво ще прави властта - ще брои митингуващите, ще ги мери на ръст? Ами ако утре, в същия този ред, се появи демонстрация в полза на АСТА? Не казвайте, че е невъзможно, хиляди българи и роми копнеят да изразят гражданска позиция срещу адекватно материално стимулиране.
Налице са два проблема. Единият е наш, случва се за първи път. Вторият е ценностен и не касае само България.
За първи път у нас имаме изключително ярко
користно площадно лобиране
Случва се в подкрепа на поправките в закона за горите, а и по-рано, когато община Сапарева баня вдигна стотици работници срещу "Натура 2000". Всеки у нас разбра, че управляващите стриктно следят общественото мнение с цел да му се харесат. Това донякъде е добре - властта показва чуваемост. Още по-добре е, когато каузите са справедливи и зад тях стоят почтени хора. Моето мнение е, че такива бяха демонстрациите срещу ГМО, шистовия газ, застрояването на горите. Но не е добре, когато властта непрекъснато е ветропоказател. Вятърът понякога е изкуствен, друг път - вреден, самият въпрос за обществената полезност зависи от гледната точка. В момента хора с криминална и гешефтарска гледна точка схващат, че властта е силно зависима от общественото мнение. И започват да инвестират в площадните му изяви. Лесно е, по избори същите хора инвестират в електорат и застъпници.
Случва се още нещо любопитно. Протестите в полза на застрояването се организират предимно от общини, управлявани от ГЕРБ. Това показва, че имаме демонстрации в полза на управляващите, организирани от самите тях. Едва ли за да се убедят колко са прекрасни. По-скоро с цел да оформят благоприятно обществено мнение за непопулярни действия. Добрата новина пак е, че общественото мнение има значение. Лошата е, че
почтеността няма монопол
Големият въпрос обаче не касае ГЕРБ, а демократичните процедури. Всички гореизброени демонстрации са напълно демократични и законни. Някои от протестиращите може да са платени, други насила закарани, но формално защитават плурализма. Младите и интелигентни българи, които се борят за чиста природа, си мислят, че правото е на тяхна страна. Но в демокрацията правото не е нито на младостта, нито на знанието, а на мнозинството. Ако тъй привлекателната и романтична площадна демокрация започне да диктува дневния ред в държавата, същите тези симпатични млади хора ще се окажат малцинство. Все пак тях не ги извозват с автобуси.
Въпросът е принципен и не касае само горепосочените примери. Ние днес може да протестираме с благородни цели, справедливо и мирно, а властта заради рейтинг да се вслушва. Но ако площадът измести парламента и Министерския съвет, то корупцията, която често мотивира действията им, ще се пренесе на площада. Други хора ще хванат вувузелите и никой не може да отнеме правото им. Проблемът е глобален, той се отнася не само до зависимостта на демократичните процедури от парите. Той засяга гражданския ум, съвестта, знанието, информацията, както и често деструктивната народопсихология. Кажете,
какво рационално или трезво има в героичния уличен гръцки бунт?
Проблемът е в общественото взаимодействие и държавните решения. Милиони европейци днес искат свобода в интернет. Това е хубаво, прекрасно, съответните власти отстъпват. Но какво би станало, ако утре поискат свобода за друго или за всичко, дори с цената трети да плати? Ако площадите се напълнят с ксенофоби, което вече става? Ще опонирате, че народите са мъдри, не биха стигнали толкова далеч. А политиците не биха сглупили да ги послушат. Но историята не сочи това. Настоящето пък казва, че политиката е пълна с еднакви политици, които компенсират липсата на отлики с бесен стремеж да се харесат на масите. Едни яхват площада, други - телевизионното студио, трети ще го направят в интернет. Живеем в епоха на глобална комуникация, виртуални мрежи, всеки може да каже всичко на всички.
Говори не личността, дори не класата, а масата
До какво ще доведе това? "Свобода, избор, знание, демокрация", крещят социалните мрежи. Горкият Хегел! Не е доживял "Фейсбук", вероятно затова е смятал, че цената на всяка свобода е робство.
Нищо не е нито черно, нито бяло. Симпатичните площадни бунтове в Европа възникват в отговор на олигархичен сговор, който пренебрегва легитимните институции. Би било добре, ако ги върнат като поле за вземане на решения. И много зле, ако ги подменят. По-добре е да имаме малко площадна, повече институционална демокрация. Да ни управляват политици с визия, идеи, притежавайки смелост да прокарват непопулярни решения. Да носят отговорност, а не брилянтин. Темата е дълга, датира от Аристотел, знае се, че гражданският контрол прави по-ефективна демокрацията. Но ако тя се превърне във вувузела, няма да чуваме умните гласове. За мегафона напират предимно глупавите и тщеславните.
Малка България пак е в интересно положение - нашият баш популист е безаналогов. Той е копие единствено на демоса. Демокрацията тържествува.
Проблемът е глобален, той се отнася не само до зависимостта на демократичните процедури от парите. Той засяга гражданския ум, съвестта, знанието, информацията, както и често деструктивната народопсихология. Кажете, какво рационално или трезво има в героичния уличен гръцки бунт?
За автора !
Популизмът се е просмукал из цяла Европа. Политиците вземат не разумните решения, а тези, които ще се харесат на електората, т.е. дълговременните стратегии се жертват в името на краткосрочни ползи.