Италия вече е известна не само като страната на великия Рим, спагетите, пиците и хубавите плажни курорти, но и като една от най-закъсалите държави в Европа. Заради кризата от италианците се изисква нещо почти невъзможно, а именно да променят отношението си към държавата. Тоест да се сложи край на шуробаджанащината и подкупите, което всъщност е една вълнуваща представа, коментира "Дойче веле". "Когато преди 30 години за пръв път пристигнах в Италия, навсякъде в страната се говореше за промяна, разказва английският автор Тим Паркс. - Тази промяна трябваше да настъпи, разбира се, не точно сега, а някъде в неопределеното бъдеще. Всички бяха съгласни, че едно анормално и донякъде архаично общество като италианското, което стои на



прага на нормалността и модерността,



един ден неизбежно ще се приравни към могъщите северноевропейски демокрации - така, сякаш става дума за природно явление", пише Паркс за германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Той изброява редица неща, с които Италия се отличава и до днес. "Традицията на регионалната вместо националната лоялност (на която противостои централизмът на държавата). Силната организирана престъпност, влиянието на семейството (включително и в икономиката), мелодраматичната настойчивост, с която трудещите се от всички браншове се опитват да наложат интересите си. Както и склонността да се бюрократизира животът, а възникналите след това усложнения да се заобикалят чрез укриване на данъци, по-големи или по-малки подкупи, и чрез връзки. Силно идеологизиран и регионализиран партиен ландшафт и църква, която по-скоро подкопава, вместо да поддържа лоялността на хората към държавата", обобщава писателят. Преди броени месеци, когато Силвио Берлускони се оттегли от премиерския пост, отново се заговори за "промяна". Улрих Ладурнер от в. "Ди Цайт" коментира, че с "края на Берлускони в Италия бе поставен край не на партито, а на нормалността". Защото за мнозина от италианците "нормално" бе точно това, което се случваше по времето на Силвио Берлускони. "Голяма част от жителите на Италия вярваха, че човек може да стане богат, без да спазва правилата. Берлускони им показа, че законите са само за глупаците. Показа им го дори много успешно - все пак той се превърна в най-богатия и властен човек в страната", припомня Ладурнер. "Човек може и да се смее на Берлускони, но неговото представяне бе напълно пасващо на системата. Той не бе нещо необичайно за нея. Той бе просто най-вулгарният израз на перверзното отношение между държавата и гражданите. Берлускони бе най-изчанчената нормалност в Италия", пише "Ди Цайт".

Всъщност никъде не е лесно да се прокарват закони срещу установените интереси. Но в Италия това едва ли е възможно. В тази страна има твърде много групи, за които най-важно за съществуването им е всичко да си остане така, както е било винаги. Философът Макиавели пише, че Италия ще се обедини само когато страната се види изправена пред някаква външна заплаха. Това всъщност важи за повечето нации. В момента много хора се питат дали вътрешната заплаха за националната икономика и финанси също би могла да подейства като стимул, който да накара италианците да обърнат нова страница.



Всички очакват чудо от Монти



Сега всички, включително и в чужбина, очакват това чудо от Марио Монти. "Той засега успя там, където другите се провалиха", пише германското сп. "Шпигел". Премиерът Монти е търсен събеседник на германската канцлерка Ангела Меркел, дори Берлускони нарича работата му "чудесна", а сп. "Тайм" го окачестви като "най-важния човек в Европа". Най-трудните изпитания за Монти обаче тепърва предстоят. Новият премиер оглавява едно чисто експертно правителство и разполага с много малко време - само до другата пролет, за да се опита да се пребори с планина от проблеми. Началото бе положено с мерки, целящи да успокоят пазарите - пенсионната реформа и промяната на данъка върху недвижимото имущество. В момента Марио Монти се опитва да разбие старите професионални привилегии, което неизбежно доведе до заплахи със стачка от страна на адвокати, лекари, аптекари, шофьори. Накрая предстои най-важната реформа - промяната на трудовото право и на избирателната система. Заедно с това постоянно се апелира към гражданите да плащат редовно данъците си. Понастоящем голям брой самонаети лица плащат данък едва върху 1/3 от приходите си.



Дълбоко вкоренени порочни нагласи



Монти изглежда решен да се опита да разсече този възел от проблеми. "Усилията му трябва да се разглеждат като призив към италианците да променят манталитета си и едва ли не да заобичат държавата." В книгата си "Прощавам ти" писателят Джордано Бруно Гуери е събрал реакциите на различни свещеници на изповяданите от него фиктивни грехове - сред които и укриване на данъци. Гуери пише, че неведнъж му било намекнато, че би могъл да получи опрощение срещу известно парично дарение за църквата. Мисълта, че човек не прави нищо лошо, когато не си плаща данъците, и вместо това дава парите си на един заслужаващ уважение колектив - партия, профсъюз, семейството или църквата - е една от онези дълбоко вкоренени нагласи, които Монти иска да изкорени.

Други наблюдатели обаче вече хвалят премиера, че само за няколко месеца е преобразил Италия, а гърците биха могли да се поучат от неговия експертен кабинет в много отношения. Това не са празни приказки. Когато Марио Монти дойде на власт в средата на ноември м.г., Италия беше на европейския позорен стълб. Пазарите притискаха страната, Европа трепереше, че третата най-голяма икономика в еврозоната може да изпадне в неплатежоспособност и да застраши фатално еврото. Сто дни по-късно не всичко се е променило, но много неща са различни. Италия постигна най-голямата си цел - върна си доверието на Европа. Това е изключително заслуга на Монти. 68-годишният професор по икономика възстанови благонадеждността на италианската политика. Говорещият винаги тихо и спокойно Марио Монти, който е обратният полюс на Берлускони, внесе нов тон в италианската политика и обществения дебат. Кабинетът му пое властта почти едновременно с експертното правителство в Атина, като и двете имат една и съща задача - да успеят там, където политиците се провалиха - в преодоляването на кризата и



възстановяването на доверието



Фактът, че засега това се удава по-добре на италианците, се дължи на няколко фактора. На първо място, италианската икономика е несравнимо по-мощна и с по-голям потенциал от гръцката. Монти назначи кабинет, съставен изключително от икономически експерти. Той успешно се противопостави на включването на представители на големите партии, което се оказа истинска благодат. Така, сега не е принуден да се съобразява с тесни партийни интереси, за разлика от гръцкия си колега Пападимос, в чието правителство участват ръководителите на основните партии. В Рим партиите оставят на Монти да извърши непопулярните, но необходими реформи - включително и с декрети, заобикаляйки парламента. Това не е съвсем демократично, но пък се оказва ефикасно. След оставката на Берлускони президентът Наполитано се противопостави на призивите за нови избори. Така, Монти ще има време за своите реформи до следващата пролет и партиите не трябва да превключват отсега на предизборна скорост. За разлика от Атина, където предстоят предсрочни избори през април. Премиерът също така не спира да напомня на сънародниците си, че не Европа принуждава Италия към реформи и икономии, а драматичното икономическо и финансово положение на страната. Още през първия си месец новото правителство прокара програма за икономии с драматичното име "Спасете Италия". Самият Монти, който освен премиер е и министър на икономиката, обяви, че се отказва от заплатата си в знак на солидарност към тежките времена, които предстоят на нацията. Въпреки протестите Марио



Монти оряза с декрет традиционни социални облаги



на редица професионални групи. Премиерът оповести, че Италия пести вече достатъчно - сега целта е да се стимулира икономиката. Защото само растежът е в състояние да облекчи държавния бюджет. В тази светлина предстои дълбока реформа на трудовия пазар, но италианците се страхуват, че либерализацията ще влоши рязко положението им. Могъщите профсъюзи - всъщност единствената реална опозиция в момента - недоволстват, социалдемократите мърморят, а и самият Монти стъпи накриво, като се опита да успокои хората с безгрижното уверение "колко скучно било да работиш цял живот една и съща работа".

Всъщност върховната цел на професор Монти е да приучи италианците на нова култура. Ала той е едва в началото на мисията си, а времето е малко. Той иска най-късно до края на март да прокара закона за либерализирането на трудовия пазар, в краен случай и без съгласието на синдикатите. Премиерът иска да направи промяната необратима, преди да заработят отново инстинктите на италианската политика. За целта доверието, което си спечели през първите сто дни, ще му бъде много полезно.