В общественото съзнание "Евровизия" гради странна сплав от любопитство и мазохизъм. Всички онези, които ежегодно настояват колко ужасна е продукцията на БНТ1 и как естетическите им критерии ги карат да отвърнат ужасено очи и уши от екрана, после яростно разкриват в онлайн и офлайн разговори всяка специфика на шоуто, сравняват песни, цитират "оригинали" на "крадени" напеви и коментират изтънко музиковедски детайли, които биха накарали Розмари Стателова да цъка с език.

С една дума, зрелището е налице, недоволството - също. В качеството си на медиен цирк и всенароден терапевтичен сеанс конкурсът е №1. Няма конкуренция. Особено откак нямаме футбол.

Победата на Софи Маринова обаче отприщи вълна, която надминава всичко изокано покрай предишните издания на "Евровизия". Не става дума просто за злоба и псевдоинтелектуалщина, в които чалгарят вика най-силно "Дръжте чалгаря!". А за чиста,



неподправена и нецензурирана ксенофобия



"Политкоректно е България да се представлява от циганка на Евровизия."

"Момчета, загубихме си страната, кой каквото ще да приказва!"

"Щом Азербайджан е лицето на Европа, к'во чудно, че Софка е лицето на България?"

"Нек'ви въпроси от Хелзинки Уоч??? Печелим точки, зимаме Еурожитан и влазяме "у Шенген".

"Да живее сичкооооото Бангладеш Бангладеш!"

Това са пет случайни последователни мнения във форума на "Сега"... Същата идилия цари и по други "трибуни". Достатъчен коментар за тях е, че Софи Маринова е българска гражданка, и това й дава пълното право да ни представлява. Но е добре да се припомни на критиците и един текст от регламента на "Евровизия", който показва, че спорният инак конкурс е доста над тяхното мисловно ниво: "Не се допускат песни или изпълнение, които... подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак или внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна, полова и расова нетърпимост."

Ако разровим архивите, ще видим, че етническата нишка пронизва част от коментарите още в първото издание на конкурса преди 7 години, когато дуетът й със Слави Трифонов остана втори. Но втори! - след съмнително честен вот, така че съчувствието към загубилия някак заглуши буйстващата нетолерантност.

Моля, не пробутвайте обяснението, че това били античалга вопли. Попфолк индустрията не е и не е била музика на малцинствата в България, въпреки че част от мелодиката й се опира на тяхната музикална традиция. Попфолк битието и неговите ценности са снежнобели по природа; нещо повече, те изключват другите цветове и всяка различност.

Да се върнем на песента. След



дъното, ударено с излъчването на Краси Аврамов



за победител, не мисля, че нещо може да ни изненада в тази посока. Песните на Миро и "Каффе" също бяха легендарно слаби. Почти цялата история на конкурса - не само българската му секция - е толкова компромисна, че естетите ще сторят по-добре да си загасят телевизора и да не се тровят с анализи.

Love Unlimited не е нито прекрасна, нито лоша - средна хубост песен, чиято силна страна не е текстът (но пък припевът е разбираем за гласуващите от доста народи, в чийто вот потенциално се целим - хитро!). Освен това не е чалга, независимо че професионалният профил на изпълнителката е по принцип такъв. Композиторите й са Крум Георгиев и Ясен Козев от "Булгаро" - група, която правеше електронна музика с народни мотиви; впоследствие в студиото си двамата се ориентираха към поппарчета. Love Unlimited е скроена от тях по поръчка - типичен етно-евро-диско миш-маш, каквито на "Евровизия" присъстват всяка година и понякога дори печелят. Не се отличава качествено от стила на румънските и гръцките шлагери в конкурса. Тоест има логика подобно парче да ни представи на финал за "Евровизия" в Азербайджан.

Да беше на преглед на симфоничната музика във Виена - разбирам да се надигне недоволство... но то отива точно там, където му е мястото. Освен това Софи Маринова има запомнящ се глас. Вярно, фалцет е, неблагозвучен за вкуса на мнозина, но това е конкурс за пеене на живо и едно от важните условия, за да не станем за резил, е да не се пее фалшиво. Плейбек певачките и певачите не стават, независимо колко деликатен тембър имат след шестата компютърна обработка. Темпераментът и присъствието на Софи също биха подхождали повече за сцената на този точно международен конкурс, отколкото кахърната статичност на айдъли и ексфактори.

От друга страна, като толкова рипа данъкоплатецът как му харчат парите за командировка на Софи Маринова в Баку, защо не се включи в зрителския вот за някоя по-лицеприятна нему песен? Та победителите на "Евровизия" далеч, далеч не са най-лошото, което сме избирали чрез пряко гласуване...