Повторение на феномени като НДСВ от 2001 г. и ГЕРБ от 2009 г. не могат да се очакват, но традиционните партии има какво да научат от тях. Това бе един от основните изводи, формулиран от няколко водещи социолози и политолози наскоро. В този извод има много истина. Но може би е по-коректно да се каже, че традиционните партии би трябвало да научат уроците, дадени им от избирателите чрез вота за двете партии през последните десетина години.

Освен това НДСВ и ГЕРБ не трябва да се слагат под общ знаменател. Вярно, двете формации имат общ корен, но формацията на Бойко Борисов се представя далеч по-добре от своя предшественик. НДСВ беше първа сила на парламентарните избори през 2001 г. и втора сила 4 г. по-късно. Докато ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов



спечелиха 7 поредни вота в последните няколко години



През 2005 г. Бойко Борисов стана кмет на София на частичните избори. През 2007 г. ГЕРБ спечели местния вот и изборите за европейски парламент. През 2009 г. герберите бяха победители в европейските и парламентарните избори. А съвсем наскоро спечелиха за втори пореден път местните избори, както и тези за президент. Само на последните два вота тази партия беше и управляваща и не без основания получи упреци за изборни манипулации. Но, от друга страна, това не е новост в българския политически живот, защото на всички избори досега е имало съмнения за контролиран вот. Случваше се народът да гласува под напора на обществена вълна, предизвикана от дадена идея, например синя. Или нечия харизма, при това коронована. Но никога досега не се е случвало един политик или една партия да печели няколко пъти поред.

Старите традиционни партии има какво да научат от НДСВ и ГЕРБ. На първо място, и двете формации в пика на своята популярност имаха харизматични лидери, които към онзи момент бяха нови лица за българската политика. Това обаче убягва от погледа. От БСП например с голямо удоволствие подкачаха Росен Плевнелиев за сериозните му гафове по време на кандидатпрезидентската кампания. И досега този неполитически човек продължава да ги прави. Но Плевнелиев е ново лице за българската политика.

Присъствието на такива новаци из партийните върхове е важно за всяка уважаваща себе си партия. В очите на избирателите тяхната свежест винаги надделява над дилетантските грешки. Старите формации обаче упорито отказват да се съобразяват с това основно правило за политиката. Достатъчно е да се огледаме на "Позитано" 20, "Раковска" 134, "Витоша" 18 и т.н., за да видим, че там новите лица са по-скоро изключение. Сергей Станишев, Румен Овчаров, Румен Петков, Иван Костов, Стефан Софиянски и др. - всички те често критикуват днешното правителство. И много от критиките им звучат разумно, но докато идват от техните уста, нямат никакъв шанс да достигнат до умовете и сърцата на хората.

Когато стана премиер, Симеон Сакскобургготски



започна много бързо да повтаря грешките



на своите предшественици. И това бе една от основните причини, които му костваха загубата на обществено доверие. Докато дори най-големите критици на Бойко Борисов не могат да отрекат, че той остава верен на стила си и това все още го държи популярен сред избирателите му. Борисов не направи грешката да прехвърли отговорността за провала си в някои градове върху друг. Заяви в прав текст, че ГЕРБ е загубила вота във Видин, защото там техният кмет се е провалил и е управлявал изключително лошо. Макар и по-дипломатично, премиерът не спести критики и към приятеля си Йордан Лечков, който също загуби в Сливен. Разбира се, можеше да не го издига. Но Борисов все още умее да превръща загубите си в полупобеди.

По същото време Сергей Станишев носеше от девет кладенеца вода, за да представи загубата на Ивайло Калфин на президентския вот като победа. А Иван Костов се опита да прехвърли върху СДС цялата вина за лошото представяне на "Синята коалиция" на последните два вота, въпреки че в София например кандидатът и отговорността за кампанията бяха на ДСБ.

Борисов използва изключително печелившата тактика да се вслушва и съобразява с общественото мнение на третата година от мандата си. Затова често му се случва да обърне мнението си на 180 градуса. Изглежда карнавално и несериозно, сякаш не той управлява държавата, а създава впечатление на постоянно падащ от Марс, но очевидно този ресурс все още не е изчерпан. От опозицията правилно са забелязали, че това се случва обикновено след като избухне скандал и се появи обществен натиск. Само че, докато те управляваха, също изпадаха неведнъж в подобни ситуации, но поведението им беше коренно различно. Все още помним как Станишев не искаше да хвърля никого на вълците, а "батко и братко" в пътния фонд бяха изпратени с благодарности след протяжен скандал около тях.

Приоритет за настоящия премиер винаги е била политиката да остави нещо след себе си, което може да се види и пипне. Няма защо да се лъжем - подобна политика се е доказала в исторически план като печеливша, що се отнася до симпатиите на обществото.



Това важи особено много за днешна България



Единственият сериозен обект, който се построи за 20-те години преход преди Борисов, бе хидровъзелът "Цанков камък", станал впоследствие нарицателно за нагла корупция и злоупотреба с власт от страна на лидера на ДПС Ахмед Доган. Борисов сега трябва да брои стотинките и да види дали ще му стигнат до края на мандата. Ако не му излязат магистралните сметки, може да предизвика предсрочни избори. Ако ги спечели, чак тогава ще му мисли откъде ще намери пари за по-нататъшното управление. Той не е по дългосрочните стратегии. Това вече е очевидно. Реже лентички на обекти, започнати преди него, и ловко си присвоява цялата слава. Но дали, ако тройната коалиция беше изкарала още един мандат, тези обекти щяха да бъдат завършени? Достатъчно е да си спомним например, че заради всички скандали около концесията на магистрала "Тракия" нейното строителство на практика беше спряло в края на предишния мандат. Решението за строителство на магистралата е взето през 1964 г., когато е роден настоящият ни президент, а строителството е започнало през 1973 г. Ако Борисов наистина успее да завърши магистралата, естествено, ще вдигне шум, все едно е построил осмото чудо на света с двете си ръце.

Възстановяването, а може би и оцеляването на старите партии зависи много от това, доколко добре ще научат уроците, дадени им от избирателите чрез НДСВ и особено чрез ГЕРБ. До този момент те се проявяват като лоши ученици.