Години наред управляващият руски тандем Владимир Путин и Дмитрий Медведев ухажваха средната класа, мечтаейки тя да стане негова опора, като стигне 60% за две десетилетия. Сега обаче именно представители на тази прослойка доказаха по категоричен начин това, което се знае в повечето страни - именно средната класа е движещата сила на едно истинско гражданско общество и има големи изисквания към властта. Когато те не бъдат изпълнени, следва или открит бунт, или мълчаливо търсене на други пътища за реализация, предимно в чужбина. Според различни официални данни руската средна класа е около 20%, или 28 милиона души от населението на Русия. Редица експерти обаче са убедени, че това са завишени цифри - заради глобалната криза и емиграцията на младите образовани руснаци, цифрата е около 7%. Преди година извънпарламентарната опозиция, която се състои именно от подобни представители, смяташе за успех, ако успее да изведе на протестни демонстрации 1000 души. През декември м.г. обаче над 100 000 протестираха само в Москва. Поводът за това бяха проведените парламентарни избори и съмненията за големия брой фалшификации, които обаче до момента не са доказани. И на предишни избори в Русия е имало подобни обвинения, но сега натрупаният с годините социален гняв избухна с пълна сила.



За голяма част от управляващите това беше истински шок,



защото подобни масови прояви доскоро можеше да организира предимно управляващата партия "Единна Русия" и прокремълски движения като "Наши" и "Млада гвардия". Миналия декември "Единна Русия" спечели абсолютното, но загуби конституционното си мнозинство в Думата, като взе 49.54% от гласовете, на фона на 70% през 2007 г. Комунистите получиха 19.16%, следвани от "Справедлива Русия"(СР) с 13% и Либерално-демократичната партия на Русия (ЛДПР) - 11.6%. Според ЦИК избирателната активност е била 60.2% - с 3% по-малко от вота през 2007 г. Част от разочарованите, но верни все още на курса на Кремъл, гласове просто отидоха при СР и ЛДПР, които обичат да се определят като опозиция, но всъщност отдавна са опитомени от властта.

Премиерът Путин обаче се окопити след първия декемврийски удар и неговият щаб бързо организира няколко свои големи демонстрации, като последната събра на стадиона "Лужники" над 130 000 души. На нея Путин заяви, че "Битката за Русия продължава", и призова своите привърженици да се борят като "руските богатири" и съпротивата срещу Наполеон навремето. Според него наличието на опозиция в страната е "нормален процес", но нейните представители трябва "да уважават мнението на мнозинството". Той дори предупреди, че опозицията готви провокации, за които да обвини властите. Това всъщност е първото му признание, че дори и Кремъл вече не може да си затваря очите пред промените, след като само преди няколко месеца никой от управляващите не взимаше насериозно протестите в руската столица и големите градове на страната.



Големият проблем на Путин не е глобалната криза,



която вече започва да отшумява и руската икономика започва да бележи ръст, а вечният проблем с корупцията и липсата на сигурност за обикновените хора. Според международната организация "Прозрачност без граници" корупцията е повсеместно явление в руската икономика, като всяка година от подкупи се генерира рекордната сума от 300 млрд. долара, или 15% от БВП на Русия. Чиновниците са станали истински "господари на положението", защото знаят, че без тях нищо не може да се случи. Това още повече се усложнява от факта, че за последните десет години броят на чиновниците се е увеличил с 40%.

Руското правителство постоянно се хвали с ниската инфлация, но голяма част от руснаците в момента се оплакват от постоянно повишаващите се цени вследствие именно на корупцията и сенчестата икономика. Не помага и обявената на няколко пъти война срещу корупцията, защото органите на реда в лицето на МВР и съдебната система са прогнили и също толкова подкупни. От началото на годината милицията беше преименувана на полиция, много от кадрите бяха подменени, но на практика продължава да действа старата система, при която служителите на МВР взаимно си прикриват извършените нарушения. Случаите с полицейско насилие, при което често се стига дори до убийства на невинни граждани, е практика. Именно корупцията и несигурността, фактът, че трябва да се страхуваш повече от полицията, отколкото от бандитите, са сред основните причини за новите протести.

По-голямата част от руснаците все пак продължават да подкрепят руския премиер и кандидат за президент Владимир Путин. Най-вероятно той ще спечели изборите на 4 март още на първия тур с близо 60% от гласовете, сочат повечето проучвания.



Подкрепата е най-голяма в провинцията,



където животът на места е още по-скъп и от Москва и големите градове, но пък там помнят и мизерията от "90-те омразни години". Става дума за ерата на покойния първи руски президент Борис Елцин, когато не се изплащаха заплати и пенсии с години, докато новите олигарси разграбиха за безценица страната, когато всеки губернатор беше на практика велможа. Путин взе властта през 2000 г. и успя да опитоми олигарсите, като тези, които не се оказаха сговорчиви, отидоха в затвора като Михаил Ходорковски, или избягаха във Великобритания като Борис Березовски. Икономиката тръгна нагоре и не пострада толкова тежко от глобалната финансова криза. Затова много руснаци предпочитат да заложат отново на Путин, макар и да има сериозни проблеми с неговото управление, отколкото да се върне хаосът на елциновите години.

Другият проблем за опозицията е, че тя



продължава да е разединена



и да се олицетворява от доста спорни личности като либерала Григорий Явлинский или бившия вицепремиер при Елцин - Борис Немцов, шахматиста Гари Каспаров и утопичния интелектуалец Едуард Лимонов. Новите лица, като адвоката и блогър Алексей Навалний и писателя Борис Акунин, започват все повече да печелят подкрепата на недоволните в Русия. Към тях може да се присъедини и бившият финансов министър Алексей Кудрин, който вече напусна тандема Путин-Медведев и се ползва със солидно реноме на технократ. Все по-голяма тежест в обществото имат и националистите заради присъствието на много кавказци и други народности в Москва и богатите области, които са прогонени от мизерията в родината си. Има и личности като милиардера Михаил Прохоров, който първо щеше да прави партия с мълчаливата подкрепа на Кремъл, но сега се опитва да се представи като основния съперник на Кремъл. Той е и сред кандидатите за президент на изборите в неделя.

Всичко това показва, че руснаците за пореден път в историята си са на кръстопът, така характерен за повечето нации по света. Почти сигурно е, че Путин ще спечели трети президентски мандат, а Медведев ще е новият премиер. Но тяхното управление ще бъде подложено на постоянен уличен натиск, ако не променят системата кардинално. Така че сегашните протести са само прелюдия - увеличаващата се подкрепа в търсенето на алтернатива на сегашното управление ще е сериозен фактор в бъдеще. Особено ако се появят нови изявени лидери.