Отново смърт в Студентския град и обичайната добронамерена обществена истерия. И заваляха предложения за мерки, които да спасят студентите от самите тях. Този път не чак толкова екстравагантни като в минали години, когато дори имаше идея за влизане на жандармерия в квартала на академичната младеж. Само един опит за въвеждане на вечерен час.

Първо, твърде неадекватно ми се струва едно битово престъпление да предизвика толкова дискусии. Това не е случка с дълбоки социални корени, не е резултат от натрупани обществени грешки. Едни момчета се напили, дразнили друго момче, сбили се и на финала имаме труп. Касае само възпитанието на замесените и качеството на семейната среда, в която са израснали. Или пък става дума за нелеп миг невнимание и лоша преценка, които преобръщат живота на всички участници. Станало е в затворено и изолирано жилищно пространство. Всички участници в случката са пълнолетни и имат право да пият - нито един закон не им го забранява. Просто такива неща се случват - не само в Студентския град, но и насред Манхатън, лондонското Сити и другите най-богаташки и културни европейски квартали. Няма как да се предпазим от това.

Това престъпление обаче, макар и не съвсем свързано с корена на проблема, отново повдигна напълно основателно



дискусията за положението в Студентския град



И тя не бива да възниква само около трагични инциденти, стигнали до медиите. Защото състоянието на този район в София вече не е битова случайност, нелепица или нещо непредвидимо, а е наистина натрупване на човешки грешки. И всяка от тях е била предварително известна, знаела се е от много хора, които са могли да я предотвратят. Ясен е бил и пътят, по който се върви, както и какви беди се мержелеят в края му. Но никой не си е мръднал пръста. Затревожихме се чак когато стана прекалено късно и обратът изглежда невъзможен.

Каквито и мерки да се вземат сега след нелепата смърт на 19-годишния Марио, нищо няма да се промени, ако Студентският град бъде запазен в сегашния му вид. Напълно нереалистично е да се смята, че е възможно да се сринат наличните заведения, в които ежедневно бъдещият елит на нацията се напива, напушва и нашмърква. Но да предположим, че стане. Затварят кръчмите и на тяхно място отварят библиотеки. В квартала има 52 студентски общежития и още 35 други жилищни сгради. В тях живеят предимно млади хора под 30 години с изявен афинитет към забавленията. Някои от тях ще плъзнат по заведенията в центъра на София и ще създават проблеми там. А за тези, които си останат в общежитията, все ще се намери кой да дойде на крака да им продаде наркотици и алкохол - пазарът е златен, огромно струпване на добра таргет група. И тогава студентите ще си пият по стаите и пак ще има сблъсъци.



Студентският град е сбъркан още в замисъла си



- да се съберат на едно място всички общежития на бъдещите висшисти. По време на социализма все някак си се оправяха с тази централизация и този гигантизъм, защото държавната репресия беше тъй всеобхватна, че ни пазеше и от битовата престъпност. Но днес цялата полиция и дори специалните служби са безсилни да спрат разврата, в който е затънало градчето. Именно заради огромното струпване на млади хора с много свободно време то стана привлекателно за търговците на лек живот. Заради тази струпана на едно място добра клиентела те бяха готови - и продължават да бъдат! - да дават подкупи, да нарушават закони и да строят незаконно дискотеки, клубове, барчета там, където трябваше да има библиотеки и книжарници. Докато всички студенти са на едно място, комерсиалните апетити към местопребиваването им ще са огромни и ще побеждават опитите за регулация, ред и контрол.

Шумно прокламираната академична автономия не успя да стигне до Студентския град. Висшите учебни заведения не се интересуват какво се случва с техните възпитаници извън праговете им. Един истински независим и държащ на името си университет би помислил и за това. Традицията навсякъде по света е да се обособява кампус, в който студентите да живеят и учат. Той е сравнително изолиран. Място, в което пребивават студентите само на един университет, не би се сторило толкова привлекателно и интересно на търговците. Вузът ще има възможност да наложи свой стил, облик и начин на живот, ще контролира учещите в него през цялото време.

Ако нещо може да спре разврата в Студентския град, това ще е само



разбиването му на по-малки общности,



които да се отдалечат една от друга и да се групират по академичен принцип. Всички студенти на Софийския университет да живеят на едно място. Далеч от тях да се съберат студентите по икономика. Творческите професии да се съберат на трето място. Ако се групират по професионални интереси, ще престанат да бъдат аморфна маса, чието единствено обединяващо качество е желанието за купон. А точно този техен общ белег в момента се насърчава със струпването им на едно място. Ако искат да се впишат, те трябва да пируват до смърт, а не да се хвалят и състезават с това, което са научили в аудитории, лаборатории и ателиета.

Естествено, подобно разбиване на Студентския град също звучи нереалистично. Всички ще се оправдаят с липсата на ресурси. Но ако наистина държавата има намерение във висшите си учебни заведения да създава читави специалисти, а не парти машини, ще намери начин да го направи. Иначе и полицай във всяка стая на всички 52 студентски общежития няма да помогне. Нито централно гасене на тока в целия квартал в 22 часа, подобно на затвор.

Още нещо прави нашите студенти по-разгулни, отколкото на други места по света. Българското висше образование е безкрайно ненатоварващо и леко. В университетите вече се влиза лесно и още по-лесно се завършва. Чак да се чудиш на Калина Илиева и Георги Харизанов, че не са взели по една диплома от някой роден вуз.

Може би само ученето на медицина предполага извънредни усилия и всекидневна самоподготовка. Почти всичко друго може да се изкара от обща култура и за половината от отредения срок. Но дори и медицина у нас вече се завършва доста по-лежерно, отколкото където и да било по света. Ако учиш за лекар в САЩ например, ще забравиш какво е сън за около 10 години, защото ще се въртиш непрекъснато по дежурства, а във времето, в което не го правиш, ще четеш дебели учебници, ще ровиш в библиотеки и ще търсиш последните новости в дисциплината си. Да не говорим, че солените такси ще те принудят и да работиш, за да се издържаш, ако не си роден сред купища пари.



Щом българските студенти пият и пируват толкова много,



значи имат излишък от свободно време, който ВУЗ-ът по никакъв начин не им заема, за да ги подготви по-добре. Изпити се взимат и с корупция - за 200 марки и едно прасе, както ни осведомяват "Ъпсурт". Или както казваше един познат: "Като се знам какъв инженер ще стана, ме е страх да ида на лекар." И аз се страхувам да не се наложи да върша някаква работа или не дай си боже да поверя някой аспект от живота си на сегашен обитател на този разгулен Студентски град.

Във всички времена и географски ширини студентите са пили и са се веселили. Безгрижната младост така повелява. Но у нас ние зорлем ги тикаме да си махат главите от сутрин до здрач. Направихме общността и местопребиваването им удобни за комерсиализиране и после тръгнахме да ги призоваваме жално да станат по-академични. И да ги плашим с жандармерия и похвати на военното положение като вечерния час. В този му вид Студентският град е неспасяем. Всеки ВУЗ ще трябва сам да измисли изход от положението и да покаже дали държи на имиджа си като средище на академизма. Или просто е място, на което едни хора си измрънкват лекциите и упражненията, взимат си хонорарите и им е все едно какво се случва със студентите. Но само искам да припомня на лидерите на академичната общност, че и на тях някой ден ще им се наложи да отидат на лекар. И да се молят специалистът, при който влязат, да не е прекарал следването си в пируване в Студентския град.