Спомняте ли си в началото на мандата, когато Бойко Борисов зарадва масовия българин, че започва борба с монополистите, задето държат необосновано високи цени на тока. Тогава той правеше сложни сметки по телевизията с колко отгоре взимат лошите ЕРП-та. Малко по-скоро беше разбиването на монопола в цените на горивата, които стигнаха рекордни цени миналата година, имаше и протести, които продължават и до днес, а наскоро стойностите регистрираха нов връх. Сега пък правителството опитва да намали цената на лекарствата. Няма нужда да се съобщава, че ефектът е нулев - вижда се и с просто око.

Не съвсем с просто око обаче се забелязва и обратната тенденция - правителството доста усилено се грижи за интересите на онези, които също без проблем могат да се определят, ако не като чисти монополисти, поне като хора с огромни интереси в редица сектори. Един от примерите би могъл да бъде свързаният с Първа инвестиционна банка председател на федерацията по ски Цеко Минев. До момента в парламента могат да се открият поне три законови поправки, зад които изплува сянката на Минев.

Преди две седмици депутатите одобриха на първо четене промяна в Закона за публично-частното партньорство, предложен от правителството. С нея кабинетът на практика ще узакони нарушенията на концесионера на ски зоната край Банско - "Юлен" АД, който си присвои площи извън договорените. Проектът предвижда вече сключените концесионни договори да могат да се променят в случаи на "непредвидени обстоятелства", а фирмите да могат да излизат до 50% извън стойността на договорената концесия за строителство. Скандалът около ски съоръженията в Националния парк "Пирин" се развихри с нова сила през лятото на м.г., когато от екоминистерството отчетоха, че фирмата е



"усвоила" 64.7 хектара повече от предвидените



в договора от 2001 г. 99.5 хектара. Тогава от кабинета опитаха да направят промени в Закона за концесиите, с които да узаконят нарушенията. Сега се прави нов опит, но през друг закон. 90% от "Юлен" е собственост на две офшорни фирми, а дружеството се свързва с Цеко Минев.

За същия бизнесмен работи и друга скандална поправка на управляващите - в Закона за горите, с която в последните работни дни на 2011 г. кабинетът предлага да се разреши строителството на писти и лифтове в планините, без да се иска промяна в предназначението на територията. Така се узаконява строителството в природните паркове, които са изключителна държавна собственост и са защитени. За тези промени открито настояваха от "Витоша Ски" - компанията, стопанисваща лифтовете и пистите на "Алеко", към която Минев също има отношение. Името му дори беше споменато по време на дебатите в пленарната зала. Наскоро поправките бяха приети на първо четене въпреки всички основателни предупреждения на опозицията. Заради разправиите зимният сезон на Витоша мина без лифтове - заради отказа на фирмата да работи.

Между другото, съществуват и други притеснителни текстове, свързани с горите. Представители на дърводобива се възмутиха, че държавата иззема тяхната дейност. Текстовете предвиждат, че само 100 държавни горски стопанства, поделения на създадените преди година шест държавни горски предприятия, ще могат да извършват сеч, износ и търговия с дървесина. Досега тази дейност се възлагаше на частния бизнес след конкурс, а държавата имаше отговорности по маркирането на дърветата, залесяване, изграждане на инфраструктура, охрана и т.н. Същите тези шест фирми пък



бяха определени да са посредници



при търговията, която вече минава само през Софийската стокова борса.

Наскоро от опозицията предупредиха и за друга готвена промяна, която индиректно е свързана с името на Цеко Минев, и тя е в Закона за управление на отпадъците. В резултат от предложените текстове с изкупуването на черни и цветни метали ще може да се занимава само една голяма фирма - "Надин". В текстовете е предвидено да се изградят общински площадки, каквито само тази фирма е направила до момента - 140, а също така и големи банкови гаранции, каквито са непосилни за дребните играчи. Съвсем между другото "Надин" е свързана с новия собственик на "Кремиковци", на когото пък парите за покупката на комбината бяха осигурени от Първа инвестиционна банка.

С последните изброени и цяла поредица други законови промени сегашните управляващи определено са първенци по внасянето на лобистки текстове. Заглавия в този дух между другото имаше по медиите дори още през 2010 г. От същия период датира и отказът от написването на закон за лобизма въпреки първоначалните бодри уверения, че това управление ще реши успешно въпроса, след като няколко правителства не успяха. Почти две години по-късно освен че тезата се потвърждава, се забелязват и други любопитни факти - в някои от случаите, дори и да не мине някое лобистко предложение, след време то отново се внася и в крайна сметка става факт (като например станалата популярна поправка в Закона за нотариусите), в някои пък герои се оказват едни и същи бизнесмени.

Всъщност историята на сегашните управляващи на тема лобистки закони започна още в първите работни дни на новия парламент. Първият внесен проект в началото на това Народно събрание бе за поправки в закона за нотариусите. Според тях, когато нотариус стане депутат, кантората му ще може да продължи да работи. Председателят на правната комисия Искра Фидосова бе пряко засегната от промяната, тъй като има кантора в Монтана, макар формално да не бе вносител на предложението. "Черната" работа свърши колежката й от РЗС Бисерка Петрова (по това време РЗС бе част от мнозинството). След избухването на скандала текстовете бяха оттеглени, но подобни промени бяха приети през март 2011.

След време избухна и скандалът с куриозната поправка, с която на практика



се разрешаваше рекламата на наркотици



До "грешката" се стигна след подмяна на текстовете и така в "Държавен вестник" излезе разрешение, а не забрана на такава реклама.

Сред най-ярките примери за лобизъм беше предложение на депутата Емил Радев от ГЕРБ, чиято съпруга започна работа във Върховния административен съд, а той внесе текст за промяна в Закона за съдебната власт, с който се разширяваха правомощията на шефа на този съд.

Скандално известен стана и депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, който след опит да прикрие разследване за негов приятел митничар се раздели с постовете си зам.-председател на Народното събрание и шеф на комисията по здравеопазване. Той бе шеф на комисията по времето на скандала с поправката за наркотиците, но твърдеше, че по същото време е бил в чужбина. По-късно стана известно, че той е получавал значителни суми по консултантски договори с охранителна и застрахователна фирма. По негово предложение на Здравната каса беше вменено задължението да плаща за ваксини за рак на маточната шийка, въпреки че по закон касата не плаща за такива неща.

Така за почти три години управление не само че не се решава проблемът, а само се трупа сериозно количество лобистки текстове. В парламента в момента има и друг проект, който ще обслужи основно частни интереси - промените в Закона за физическото възпитание и спорта, предложени от депутати от ГЕРБ, според които спортни съоръжения ще могат да се отдават под наем без конкурс.

Откровен лобизъм са и промените в Кодекса на труда, с които по предложение на кабинета от тристранката отпадат организации като Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Българската стопанска камара (БСК). На закона тогавашният президент Георги Първанов наложи вето, но депутатите го отхвърлиха и сега се чака да се произнесе Конституционният съд по тази промяна.

Един закон за лобизма не може да побере толкова много интереси. Затова и толкова години идеята за създаването му се превърна в любима тема при старта на новия парламент и скоростно се забравяше малко след това. Повярвайте, практиката ще продължи, защото е удобна за всички.