Една случка премина кротко по медиите току преди 8 март, съвсем в духа на любопитната битова криминална хроника, без никакъв анализ и поуки. Млада жена от София бе пребита от партньора си и захвърлена чисто гола на мартенския студ край Казичене. Намерена е неадекватна и премръзнала. Снимката й, пълното й име, обстоятелствата около личния й живот - доста унизителни по всякакви критерии - бяха обилно публикувани в повечето медии. Но въпреки преживения шок жената настоява, че ще остане при мъжа, който се е отнесъл така с нея. А ликът на насилника бе доста старателно укрит от вестници и телевизии. "Тъпа овца, така й се пада", бяха най-честите коментари под статиите за ужасяващия инцидент.

В същото време както винаги в началото на този месец се подема изтърканият до втръсване дебат що за животно е Осми март. Напълно ненужно разхождане по оста празник-непразник, което няма нищо общо със същността на този ден. Празник ли е за болните от СПИН 1 декември? Редно ли е на тази дата всички вкупом да им подаряваме цветя и бижута и да даваме банкети в тяхна чест? Или по-скоро трябва да поразсъждаваме над митовете и легендите за тях, над демонизацията им, над превенцията на страшната болест и осигуряване на достоен живот на пострадалите от нея. Същото важи и за Осми март, Международния ден за борба за равни права на жените. И то не защото да си жена е болест, а защото често към женствеността се отнасят като удобна територия за дискриминация и виктимизация на базата на пола. Особено след като още се случват позорни инциденти като споменатия по-горе. Той е доста симптоматичен и показва, че през 2012 г. в България проблемите на жените не са в законите, а в нагласите.

Всяка година ООН обявява тема за Осми март. За 2012-а тя е "Повече власт на жените - да сложим край на глада и бедността". Женските движения призовават на този ден да почетем всички представителки на нежния пол, които са постигнали нещо в борбата с мизерията. Защото 70% от всички хора, живеещи в крайна бедност на тази планета, са жени. И това ги прави много удобни за манипулации и издевателства.

Пребитата жена, захвърлена гола край Казичене, има много общо с тази тема. Веднъж е превърната в жертва от партньора си. След това - от полицията и медиите, които садистично разкриха истинската й самоличност и подробности от личния й живот. И трети път от коментарите на читателите, които се присмиваха над съдбата й, без да осъзнават истинската причина за нея. А именно - бедността. Жената е безработна и държана нарочно вкъщи заради болезнена ревност, оставена без шансове за професионална реализация и достоен самостоятелен живот. Вероятно вече се чувства готова да изтърпи доста неща, за да има къде да живее и какво да яде, понеже са й отнети алтернативите. Каквато е една от основните причини за огромния процент от жените, пострадали от домашно насилие, да остават в семействата си с риск за живота си. Затова борбата срещу женската бедност е всъщност битка за равнопоставеност между половете.

Според изследване сред ученици на младежката програма на Българския фонд за жените 82% от момичетата и само 66 % от момчетата смятат, че насилието над партньора в семейството е недопустимо. 30% от момчетата и 12% от момичетата го приемат, "ако жената си го е заслужила или е извадила мъжа си от равновесие". Останалите 4% от момчетата и 6% от момичетата го смятат за напълно допустимо.

Според друго изследване по същата програма най-разпространените стереотипи за мъжете и жените у нас са следните: "Мъжете дават сигурност и материална подкрепа, те са сериозни, амбициозни и знаят как да променят света. Жените не могат да се занимават с управленски длъжности, те се интересуват само от красота и да харчат заплатата на мъжа си, за тях не е важно да имат престижна работа, а да чистят, перат и да се грижат за децата." 49% процента от момчетата, сред които е проведено допитването, очакват бъдещата им жена да е "хубава и умна, да умее да готви и да се грижи за семейството си и да слуша мъжа си". Останалите 51% пък искат тя да е "чаровна, разбираща, подкрепяща, с чувство за хумор и реализирана в работата си". Т.е. от първостепенно значение е жената да е удобна и покорна партньорка, професионалната й реализация е някаква екстра, чието отсъствие няма да се отрази особено на привлекателността й. В същото време само 30% от момичетата очакват от мъжа си да ги подкрепя финансово, а останалите 70% държат най-вече на това да ги разбира и да умее да изразява чувствата си.

Видно е, че стереотипите от миналото са много по-устойчиви у момчетата. Обществото им внушава, че трябва да са финансови стожери на семейството си, като скритото и опасно последствие от това е превръщането на жената в удобна жертва без изход.

Финансовата независимост и овластяването на жените е единственият път да се пребори неравенството между половете, което съществува и в момента, въпреки че нито един български закон не третира различно мъжете и жените. Но резултатите в тяхната професионална реализация си остава значителна и се превръща в база за дискриминация и насилие.

По данни на ЕК за миналата година у нас заетите сред мъжете са със 7.4% повече от жените. Мъжете на ръководни постове в бизнеса са с 38% повече от жените на високи длъжности. Работещите жени с деца са 65%, а работещите мъже с деца са близо 20% повече. Феминизират се цели сектори, в които заплащането е ниско - образованието, помощният медицински персонал, социалната сфера. В областите с високо заплащане се предпочитат мъже. В резултат на това по данни на НОИ пенсиите на жените у нас са средно със 110 лв. по-ниски от тези на мъжете.

"Жените в България стават жертва на сексизъм ежедневно - на улицата; на работното място, където поради страх от уволнения не смеят да се оплакват; в семейната и приятелската среда, която пък е твърде интимна сфера за българката и поради това твърде "затворена" за подобен анализ", каза за в. "Сега" Елена Трифонова от Българския център за джендър изследвания.

Според нея равнопоставеността изисква активна политика от страна на държавата, която води и до промяна на обществените нагласи. "У нас такава политика няма, дори напротив, напоследък се издига в култ "мачизмът", многобройни са рекламите, в които директно или индиректно втълпяват, че най-важното за жената е да е красива, защото така "повече няма нужда да работи", или пък съвсем откровено жената се отъждествява единствено със сексуален обект, който "върви" чудесно с алкохолна напитка или с луксозен автомобил", допълва тя.

От БЦДИ отбелязват, че и в политиката жените са доста по-малко от мъжете, като обикновено издигането и присъствието им в нея зависи от благоволението на партийния лидер мъж. От 240-те депутати в настоящия парламент само 53 са жени. В 27-те най-големи градове в България, които центърът наблюдава, на последните местни избори са избрани 4 жени за кметове, което прави 6.75% от всички, и 4 жени за председатели на общински съвети. Наблюдава се и следният феномен - с издигането си във властта жените престават да чувстват близки женските проблеми и да работят за тяхното разрешаване. Започват да смятат, че са постигнали всичко благодарение на личните си способности, а не защото са лансирани от мъже. Така не се появява женско лоби по високите етажи на държавата, което да работи за активна държавна политика за равнопоставеност на половете. И много често жените се оказват удобни бушони, които при нужда да "изгърмят".

"През 2006 г. у нас бе изработен законопроект за равните възможности на жените и мъжете. Освен другите мерки се предвиждаха и глоби до 2500 лв. за медии, които излъчват реклами, злепоставящи един от двата пола. Реклами с бирени отварачки, изваждани от щедри гърди, или реклами, в които както жената е сведена до парче месо, така и мъжът е сведен до "малоумен профан", щяха да подлежат на санкции", казаха от БЦДИ. Законопроектът предвиждаше още забрана на обяви за работа, в които се посочва предпочитаният пол на кандидата. Но въпреки че достигна до разглеждане в Министерския съвет, неговото приемане засега е спряло и не се предвижда в законодателната програма на този парламент.

През 2010 г. Европейският съюз прие стратегия за постигане на равенство между мъже и жени, която е със срок на изпълнение до 2015 г. България също трябва да се включи в изпълнението на тази рамка, като поне приеме закон за равнопоставеност на половете и създаде орган, който да следи за неговото спазване.

Стъкленият таван, пречещ на издигането на жените у нас, все още е трудно пробиваем. Въпреки че на хартия те имат всички права като мъжете, нагласите при наемането им на работа и издигането им във властта им пречат много повече, отколкото би им попречил дори един дискриминационен закон. Затова 8 март не е празник, а ден, в който трябва този нарушен баланс да се анализира и да се начертае план как да бъде преодолян.