:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,743,272
Активни 95
Страници 1,053
За един ден 1,302,066

Как Осама даде на Симеон пълен мандат

След 11 септември светът може да е друг, но България си е същата
Снимка: Борислав Николов
Година след атентатите в САЩ медии, политици и политолози не спират да припяват: светът вече не е същият. За света може да е вярно, ала България си живее в свой свят и си е все същата. Нещо повече, след атентатите на онзи 11 септември България получи най-силния сигнал, че може да я кара все така поне до 2004 г., т.е. до края на мандата на сегашното правителство, което опозицията и отляво, и отдясно ще крепи по принуда въпреки мераците си за власт. Защо и как ще стане това?

Има две стратегически цели, които обединяват разноцветната политическа класа в общ букет - влизането в Европейския съюз и НАТО.



Евроатлантическият шлагер



е най-мощното извинение пред народа, че сега не се прави нищо значимо за подобряване на хала му. Веднъж да влезем в ЕС и НАТО, и ще потекат инвестициите. Дотогава трябва да се търпи. Накратко това е философията, която гарантира продължителен живот на политиците ни и която държи народа в относително примирение. ЕС и НАТО замениха светлото комунистическо бъдеще, което предстоеше, но все не идваше. Както при социализма важна беше посоката, а не крайната цел, така и сега политиците набиват в главите на хората, че трябва да са доволни от правилно избрания път и да стискат зъби.

Следвайки принципа "за народа е бъдещето, а за политиците - настоящето", правителството на Симеон Сакскобургготски се нуждаеше от светлинка в тунела на мизерията. И я получи след атентатите в САЩ, когато Вашингтон внезапно оцени България и я окуражи, че ще я вземе в НАТО. Голямата цел сплоти политическата класа и партиите сключиха негласен пакт за ненападение до срещата на НАТО на високо равнище в Прага през ноември. След това опозицията смята, че ще се чувства по-свободна да се бори за властта, но си прави



криви сметки



На първото заседание на Народното събрание след ваканцията лидерката на СДС Надежда Михайлова заплаши: ще искаме вот на недоверие, ако България не бъде поканена в Прага за НАТО. А ако бъде поканена, което е по-вероятно? На 5 септември "Сега" публикува интервю със Соломон Паси, който обясни защо след Прага правителството ще се бетонира още по-добре:

"Да не забравяме, че в Прага можем само да бъдем поканени, а приемането в НАТО е нова процедура, която, с Божията помощ, трябва да приключи през 2004 г. Тази процедура ще изисква от нас огромна работа и лобиране. Защото членството на България трябва да бъде ратифицирано от всяка страна-членка поотделно, включително от американския Сенат." Който не знае да смята, да се научи от министъра математик. Ратификациите в 19-те страни ще продължат поне две години и ако дадат засечка, опозицията лесно ще бъде обвинена, че ги е провалила, защото клати правителството, което е издействало поканата. Кой ще рискува да духне светлинката надежда, че народът почти се е добрал до целта? Освен ако "червените", които водят в класациите по рейтинг, не убедят Вашингтон, че са станали по-големи натовци от "жълтите". Или ако народът не вземе съдбата си в свои ръце, без да чака политиците да го оправят.



Каква бе ролята на Осама



за това стечение на обстоятелствата?

Когато светът бе замаян от шока на атентатите на 11 септември, започнаха да се случват неочаквани неща. Джордж Буш, който едва надви на президентските избори съперника си Ал Гор, и то при съмнително броене на бюлетини в щата Флорида, където брат му Джеф е губернатор, изведнъж се оказа американският президент с най-висок рейтинг в историята на Съединените щати - 90% одобрение. В бедата си народът се сплоти около своя официален лидер независимо колко го е харесвал по-рано. Невидимата и всепроникваща терористична заплаха, олицетворявана от Осама бен Ладен, сплоти и държавите около единствената свръхсила в света чрез образуването на нова антитерористична коалиция. Буш стана всепризнат световен лидер, без да бе сторил нищо значимо през изтеклата първа година от мандата си.

За Буш бе ясно, че шансът му проработи с помощта на Бен Ладен, но каква бе ползата за Симеон?

България се присъедини към антитерористичната коалиция, като предложи за пореден път добрите си услуги на американците. Те се възползваха от територията ни по време на войната си срещу талибаните, излитаха и кацаха на наши летища, после ни поискаха взвод хигиенисти за баняджийски нужди в безводния Афганистан и с това горе-долу се изчерпаха съюзническите ни връзки. Получавахме похвали и благодарности, а когато ставаше дума за НАТО, никой не говореше за повече от 4-5 страни при предстоящото разширяване на алианса в Прага. Така бе до края на март тази година, когато външният министър Соломон Паси възвести от Букурещ



радостна новина



- САЩ изненадващо са променили позицията си и са станали склонни да допуснат "голямо разширяване" на НАТО.

Обратът бе толкова внезапен, че Паси не съобрази да скрие изненадата си. Явно бе станало нещо извън България, за което дори любителят на добри новини Соломон не се решаваше да си припише заслуги. "За мен голямата новина беше подкрепата на лидерите на демократите и републиканците в Сената за разширяването", коментира Паси на 26 март по време на среща на Вилнюската група в Букурещ. Там той бе научил за писмо до румънския премиер Адриан Нъстасе от 20 март, в което сенаторите Том Дашъл и Трент Лот са обявили, че идеята за максимално разширяване на пакта се радва на подкрепата и на двете големи американски партии. Двамата се изказали за "солидно разширяване" на алианса. Тези акценти се срещат за първи път в американската политика, подчерта Паси. Като втори много важен момент от срещата той посочи изказването в Букурещ на американския заместник държавен секретар Ричард Армитидж, в което беше подчертано, че предстоящото разширяване на НАТО ще бъде най-мащабното. На срещата се очерта като много важен акцент сътрудничеството между България и Румъния, установено през последните няколко месеца, отбеляза Паси.

Човек би помислил, че покрай Румъния сме се уредили и ние, но всъщност заслугата бе другаде. Истината излезе много бързо.

България и Румъния стягат летища и пристанища и ако САЩ пожелаят да ги използват за



удари по Ирак,



те са отворени за искането, писа още на 26 март влиятелният американски вестник "Вашингтон пост". В кореспонденция от Букурещ вестникът се позова на изявление на Соломон Паси, който отговорил на въпрос във връзка с Ирак, че "следващия път, когато (САЩ) поискат подкрепа или се нуждаят от подкрепа, България ще бъде отличен съюзник". Румънски официални лица също изразили подобна готовност. Български и румънски летища ще бъдат използвани при евентуални удари срещу Ирак, писа дни преди това и военното издание "Джейнс дифенс".

Под заглавие "България и Румъния получават нова значимост; Войната засилва надеждите за НАТО на двете държави" близкият до официалните среди в Белия дом в. "Вашингтон пост" изтъкна, че Черноморският район, който бе използван за войната в Афганистан, може да послужи и за нападение срещу Ирак. Кандидатурите на България и Румъния за НАТО стават много сериозни, смятат американски, натовски и източноевропейски дипломати, запитани от изданието.

В радостта си, че се сбъдва мечтата му да види родината в НАТО, Паси едва се сдържа да изплюе камъчето - на България й се усмихва щастието за сметка на Ирак.

Не толкова тренираният в дипломатическа сдържаност председател на Народното събрание



Огнян Герджиков обаче направо си го каза



"България ще изпълнява стриктно поетите международни ангажименти, ако американски самолети пожелаят да използват военни летища в България и Румъния при евентуална кампания срещу Ирак", заяви решително той в интервю за румънската агенция Медиафакс, запитан за твърдения в западния печат в този смисъл. Два дни след Паси и премиера Сакскобургготски, на 28 март, Герджиков също бе в Букурещ за рутинна парламентарна среща. Изглежда, тяхното вълнение го бе заразило дотолкова, че той бе загубил самоконтрол и предизвика скандал с откровението си.

Когато започна да се оправдава, че не е разбран правилно, на помощ му се притече самият Паси и потвърди думите му: "Г-н Герджиков е депутат, който не трябва да бъде цензуриран. Той е показал досега, че знае какво приказва", бе коментарът на външния министър.

Конфузът обаче си остана и оттогава никой политик не е споменавал Ирак като евентуална жертва на американско-български удар. Всички се ограничиха с изявления, че досега не е искана наша помощ, а като я поискат, ще видим. Изненадващо е, че дори СДС, който винаги е издигал най-високо знамето на НАТО, също се сниши и нито веднъж не се чу гласът му в подкрепа на заканите на Буш за удар по Ирак.

Месеци по-късно



започнаха да излизат наяве факти,



които сглобиха картината на внезапно усмихналия ни се шанс. Още през ноември м. г., след приключването на операцията в Афганистан, президентът Джордж Буш се е решил да поеме курс за война с Ирак. Той вече бе усетил вкуса на победата, усладил се и на баща му Буш-старши след войната в Персийския залив, който тогава събра положителен рейтинг от 89%. Синът вече бе надминал бащата и имаше нужда да върви още по-напред.

Този път обаче нямаше очевидна причина за удар по Ирак, която да спои нова международна коалиция. САЩ се оказаха небивало самотни. Само Великобритания ги подкрепи. Останалите най-верни съюзници - Германия, Канада, Турция, Саудитска Арабия и много други - се дръпнаха. Нито ООН, нито НАТО, нито Евросъюзът подкрепиха идеята. Американците получиха отказ дори да използват съюзнически бази за удари по Ирак, които от години им служат за военен трамплин в района. След като Турция каза "не", трябваше плацдармът да се изтегли на север и се оказа, че най-близките удобни територии са България и Румъния.

От този момент бликнаха ответните чувства на Вашингтон към несподелената дотогава любов на двете балкански кандидатки за НАТО. Тогава и те повярваха, че само Щатите ще им проправят път към алианса, и се впуснаха в усърдно послушание, което започна да ги злепоставя пред другите членки на НАТО.



За да угоди на САЩ,



България се въздържа да подкрепи на 30 юни в Съвета за сигурност собствената си резолюция за продължаване на мироопазващата мисия в Косово. Причината бе спорът между Европа и САЩ за Международния наказателен съд, на който сме учредители и заради който не можехме да жертваме новата си близост с Щатите. Месец по-късно, на 5 август, България се размина с ЕС и Арабския свят, като не подкрепи резолюция за израелско изтегляне от окупираните земи. Причината пак бе същата - САЩ бяха против.

Румъния не остана по-назад. Тя дори ни изпревари в послушанието си, като първа подписа с Вашингтон договор за даване на имунитет на американските граждани от новия съд на ООН.

Усърдието на двете държави получи ново поощрение. Румънският президент Йон Илиеску се похвали на 4 септември, че американският държавен секретар Колин Пауъл, с когото разговаря в Йоханесбург на Срещата за Земята, го е уверил да очаква положителни резултати в Прага през ноември. Илиеску посочи, че САЩ и президентът Джордж Буш вървят решително към идеята за широкомащабно разширяване на НАТО, което да включи Румъния и България. Седмица по-късно, на 10 септември, българският президент Георги Първанов чу приблизително същото от Колин Пауъл: НАТО ще се разширява "от Балтика до Черно море".

За НАТО перспективите се проясниха, но за Евросъюза се размътиха, след като България и Румъния показаха склонност да не се придържат към общата европейска политика, когато трябва да избират между Европа и САЩ. На среща в Елсинор в началото на септември външните министри на 15-те направо извадиха двете страни от близкия си дневен ред. Те решиха да ги накажат, като не им дадат на срещата през декември в Копенхаген тъй желаните дати ("пътни карти") за приемането им в ЕС.

Като се тегли чертата година след черния за света 11 септември, излиза, че сме се придвижили повече към НАТО и по-малко към ЕС. И че няма да се разделяме скоро със Симеон Сакскобургготски.
 
Симеон Сакскобургготски бе приет в Овалния кабинет от Джордж Буш на 23 април. За първи път български премиер гостува в САЩ по покана на президента, а не на вицепрезидента. Случката стана точно месец след като Вашингтон оцени България и Румъния като удобни територии за удар по Ирак и им даде първия сигурен знак, че би ги взел в НАТО.
1068
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД